Добри Жотев
Миг

Постой така! В очите ти живеят

открехнатите бездни на нощта.

В очите ти съзвездията греят

и сливат се мигът и вечността.

 

Постой така, задъхана и топла!

Светът е в нас като заченат плод.

И радостта несещана е вопъл,

животът — сладка смърт, смъртта — живот.

Постой така, отдадена и властна!

Светът е в нас — дълбок, неписан стих.

о, толкова е странно и прекрасно,

че в бога господа повярвал бих!

 

Но няма бог — незнайна безконечност

потапя всичко в безконечен мрак.

И тоя миг, бездънен като вечност,

и вечност да е, ще отмине пак.

И ние с тебе също ще отминем.

Като далечни утринни мъгли

ще се стопим под небесата сини

и все едно, че тук не сме били.

И все едно, не съм те аз прегръщал,

и тая нощ под звездния покров

не сме достигали безсмъртие могъщо

в безкрая на човешката любов.

 

Постой така! Постой, за да запомня

как в тоя миг във нас е цял светът,

как радостта несещана е вопъл,

смъртта — живот, животът — сладка смърт,

как в тоя миг в очите ти живеят

открехнатите бездни на нощта,

как в бездните съзвездията греят

и сливат се мигът и вечността.