Добри Жотев
Обич моя

Роди ме ти!

От женската си слабост ме роди,

да бъда твой и силен.

Но аз обърках сила със насилие

и вдигнах над главата ти камшик

и го размахвам хиляди години.

Обич моя!

 

Роди ме ти!

От вечния копнеж да бъдеш любена,

роди ме.

Но аз те похитих

и се нарекох твой владетел.

Обич моя!

 

Роди ме ти!

От жаждата да любиш ме роди.

Но аз не вярвах в любовта ти.

И в нейното нестихващо огнище

раздухвах страх,

убиващия страх от мене.

Обич моя!

 

Прости!

Навярно вече влизам в пълнолетие,

защото ме спохожда мисълта

за моята, голямата вина,

вековната вина пред тебе.

Обич моя!

 

Почакай ме! Тъй дълго си ме чакала.

Кълна се в силата на слабостта ти,

в копнежа ти да бъдеш любена,

във жаждата да любиш се кълна,

отнетото до капка ще ти върна!

И някога от мъката и болката

роден и сам родил те,

аз може би ще те заслужа.

Обич моя!