Добри Жотев
Импресия

Как тихо е в притихналия дом.

Заминала си! В стаята позната,

като сирак, останал без подслон,

се сгушила и плаче тъмнината.

 

Заминала си! В тъжен полумрак

завесите — отпуснати клепачи,

нашепват как си чакала и как

наместо мен дочакала си здрача.

 

А колко бързах! Вгледани на юг,

божурите разказват нажалени,

разказват как на тръгване оттук,

ти тях си приласкала вместо мене.

 

Как тихо е в притихналия дом.

Как тихо е. Аз тръгнах отдалече.

Да те заваря тръгнах и дойдох.

И ти си тук, във всичко! Добър вечер!

 

И ти си тук, навсякъде в скръбта.

Сърцето не възпирам — нека жали!

Да, обич си остава обичта

и в срещите, и в скръбните раздяли.