Алистър Рейнолдс
Вековен дъжд (43)

Благодарности и допълнителни източници

Известен брой книги се оказаха безценни за написването на този роман. В търсенето си на правдоподобен „възможен“ сценарий на събитията от месец май 1940 г. съм задължен на отличната The Fall of France от Джулиан Джаксън (Ofxord University Press, 2003) за предположението, че офанзивата през Ардените е можела съвсем лесно да се превърне в провал, стига Съюзниците да са успеели да оценят уязвимостта на напредващите части и да са вземели решителни мерки в точния момент.

За основна информация по парижките въпроси ми бяха особено полезни Seven Ages of Paris на Алистър Хорн (Macmillan, 2002) и The Flaneur на Едмънд Уайт (Bloomsbury, 2001). Версиите на града, представени в книгата обаче, са грубо базирани на действителността. Романите за Мегре на Жорж Сименон също ми предоставиха подтик да развихря въображението си. Приеми искрените ми уважения, Жул.

Търсенето на гравитационна радиация от космически източници продължава и до ден-днешен, като очакванията са всеки момент да бъде постигнат успех. За изключително и увлекателно четиво по този пленителен и спорен въпрос, от пионерските изследвания на Джоузеф Вебер (споменат от Мория Скелсгард) през 60-те години на XX век до последните ултрачувствителни уреди — например базираната в Лайден програма GRAIL^[1], която понастоящем се развива само на няколко километра от мястото, където пиша тези думи, — препоръчвам Einstein s Unfinished Symphony от Марша Бартузяк (National Academy’s Press, 2000). Всъщност един от учениците на Вебер е покойният Робърт Форуърд, който успя да си създаде име на писател фантаст и чиито книги съдържат голямо количество размисли за гравитацията и екзотичната физика.

Изкуствено създаденият вирус амузика е плод на въображението ми, но заболяването „амузика“ за съжаление е съвсем истинско и е музикалният аналог на поразяващото езиковите центрове състояние афазия. Пациентите с амузика по правило губят способността си да създават и разбират музика. Прочетох за тази болест в невероятно интересната книга Toskanini’s Fumble от Харолд Л. Клоуанс (Headline, 1990). Подобно на учебните примери, представени от Оливър Сакс, медицинските истории на Клоуанс често пъти звучат по-научнофантастично от всяка истинска НФ и са поне толкова пристрастяващи, колкото сборник с разкази.

Забележително четивната The Code Book от Саймън Сингх (Fourth Estate, 2000) ми предостави полезен поглед върху историята и работата на машините „Енигма“.

За по-обща информация относно музиката от епохата на Флойд (която не е точно същата като музиката от 50-те години на нашия XX век) разчитах на Jazz: The Ultimate Guide от Роналд Аткинс (Carlton, 1996), както и на великолепните пет допълнителни компактдиска към Jazz: The Story of America’s Music от Кен Бърнс (Sony, 2000). Поредицата от компактдискове на „Житан“, „Джаз в Париж“, също се оказа много полезна.

За неоценимите дискусии и отговорите на глупавите ми въпроси съм задължен на Тони Балантайн, Барбара Бела, Бърнд Хендел, Питър Холо и Кристофър Прийст. Излишно е да напомням, че за всички допуснати грешки съм отговорен единствено аз и никой друг.