Георгий Мартинов
Калисто (46)

Отново на път

Гесиян покани Широков и Синяев да посетят неговия кораб и да се запознаят с четвъртия член от екипажа. Тази вечер корабът напускаше Сетито, за да отнесе ранените колкото се може по-скоро на Калисто. До старта оставаха само няколко часа.

Няма защо да се казва, че двамата приятели с удоволствие приеха поканата.

Звездолетът на Диегон за тях беше разбираем. Конструкцията и двигателите му, макар още непостижими за техниката на Земята, не бяха загадка. Науката на Земята беше пред прага на откритията, направени от калистяните, преди корабът им да отлети към слънчевата система, тоест преди двадесет и две години. А корабът на Гесиян беше рожба на друга техника. Дори Миенион, един тъй изтъкнат калистянски инженер, не разбираше принципите на устройството му. Техника, основаваща се на гравитационните сили — нещо съвършено ново, загадъчно и затова особено интересно. Когато Широков и Синяев напускаха Земята, науката на родината им още не знаеше с положителност какво представлява физическата същност на притеглянето, науката още едва налучкваше разрешаването на тази загадка на природата.

Космическият кораб за „вътрешни рейсове“ нямаше нищо общо с кораба на Диегон не само по външен вид, но и по вътрешното си устройство.

Входът беше на единия край на „бруса“. През една обикновена плъзгаща се врата, която се затваряше херметически, направо се влизаше в коридор по продължението на целия кораб. Нищо подобно на изходна камера нямаше. Съставът на атмосферата на Сетито и на Кетио беше същият като на Калисто и нямаше нужда от камера.

Коридорът беше отляво край самата стена на кораба. Вдясно се помещаваха каютите. Бяха само четири, всяка дълга около пет метра, а широка и висока два и половина.

В сравнение със звездолета с многото просторни помещения Гесияновият кораб се стори на Широков и Синяев съвсем малък.

Веднага им направи впечатление, че на кораба сякаш няма нито помещение за двигатели, нито пулт за управляване.

— Има — обясни им Гесиян. — Апаратите, които създават движещата сила (той не каза „двигатели“), са под пода и са изолирани от другите помещения. Това е необходимо, за да се избегне опасността от анихилация. А апаратите, предназначени да изменят посоката на полета — или другояче казано, пултът за управляване, — са в предната част на кораба. Сега ще идем там. Но корабът изобщо няма предна и задна част в тесния смисъл на думата.

— Как така? — попита Синяев.

— Много просто. Корабът лети винаги нагоре. Подът си остава винаги под. Когато се движи в хоризонтална плоскост, а това става само близо до повърхността на планетите, той може да лети във всяко положение. Специално предна част не съществува.

— Ами в моментите на безтегловност?

— Такива моменти няма. Нашите кораби за вътрешни рейсове половината път летят с ускорение, а втората половина — със забавяне. Силата на тежестта винаги е нормална и е насочена надолу, към пода.

Стигнаха до края на коридора; Гесиян натисна бутонче и отвори една врата.

— Ето тук седи водачът на кораба, когато трябва да извършва маневрите при излитане или кацане — каза той.

Ако Широков и Синяев не бяха виждали командния пост на Диегоновия кораб при „отворени“ екрани, можеха да помислят, че са излезли навън. Но те бяха свикнали към привидното отсъствие на екраните и разбраха, че тук има стени, под и таван, само че абсолютно невидими. Наоколо се простираше пейзажът на Сетито, а под краката си на половин метър разстояние виждаха зелената трева на равнината. Щом стъпиха на пода, те сякаш „увиснаха“ във въздуха.

Пред малък кръгъл „пулт“ с множество бутончета стоеше нисичка млада жена, около дванадесетгодишна по калистянско пресмятане.

— Жена ми — представи я Гесиян. — Биеси. Ние с нея за пръв път се срещнахме именно на Сетито и затова особено обичаме тази планета.

— И ни е много приятно, че можем да ви поздравим именно тук — каза Биеси.

Тя погледна мъжа си; той разбра погледа й и побърза да каже, че гостите от далечната планета разбират калистянски.

— Те и двамата отлично владеят нашия език.

— Колко добре стана, че навреме се притекохте на помощ — продължи калистянката. — Ако не бяхте вие, Синиян и Виенион щяха да загинат. Ние страшно бързахме, но знаехме, че закъсняваме и се бяхме отчаяли. Особено Сети.

Тя говореше така, сякаш Широков и Синяев бяха членове от екипажа на междузвездния кораб. В държането й към тях не се забелязваше никакво любопитство, каквото беше естествено да проявява.

— Диегон и другарите му — отговори й Синяев — нито минута не се колебаха. Щом уловихме биениетата на Линг, звездолетът се насочи към Сетито.

— Чуден край на един чуден рейс! — каза Биеси. — А колко бързахме! — добави тя. — Беше трудно, много трудно.

— Тя доведе ускорението до такъв предел — намеси се Гесиян, — че лежахме почти в безсъзнание.

Двамата приятели погледнаха учудени Гесиян. Досега чуваха, че Гесиян е командирът на кораба, а изведнаж той казваше съвсем друго.

— Не ви разбрах — каза Синяев, който вече бе свикнал като калистяните да говори и пита за всичко направо. — Кой от вас е командирът на кораба?

— Аз съм ръководител на спасителната експедиция — отвърна Гесиян. — А Биеси управлява кораба. Тя е инженер-астронавт, а аз съм само лекар.

— В такъв случай — обърна се Синяев към Биеси — разрешете ми да ви задам няколко въпроса.

— С радост ще ви отговоря, стига да мога — съгласи се тя.

От по-нататъшния им разговор Широков почти нищо не разбра. Синяев и Биеси говореха за проблемите на гравитацията, за които той само беше чувал. Струваше му се, че приятелят му разбира всичко, а всъщност и той не проумя много неща. Калистянската наука в тази област бе извънредно напреднала.

На въпроса на Синяев какъв е принципът на движението на кораба Биеси му отговори, че преди десет години (двадесет по земно пресмятане) калистяните напълно разкрили загадката на гравитационните сили. И не само я разкрили, а я приложили за нуждите на техниката. Появили се апарати, използуващи енергията на гравитационните и антигравитационните полета. Неутрализацията на притеглянето отначало постигали с помощта на мощно електростатично поле със заряд, противоположен по знак на гравитационното поле. Но този метод бил сложен за осъществяване и изисквал огромни разходи на енергия. Калистянските учени съсредоточили вниманието си в търсене на антигравитация в чист вид, тъй да се каже, и решили тази задача.

Така се появили звездолетите без двигатели; те използували при полет само силите на взаимодействие на гравитационните полета: едното — създавано изкуствено в тях самите, а другото — външно, като при това двете полета са с противоположни знаци.

От обясненията на Биеси Синяев си изясни, че калистяните могат по желание да променят знака на полето на кораба си, което именно им даваше възможност да маневрират в широки предели. Но как правеха това, той не разбра, пък и не би могъл да разбере, защото не бе запознат с основите на гравитационната наука, за която говореше Биеси.

— Доколкото разбрах — каза той, — вие използувате притеглянето и отблъскването на небесните тела. Но ние видяхме, че вашият кораб лети над Сетито в хоризонтална плоскост…

— О! — усмихна се Биеси. — За това не заслужава и да се приказва. Теглото на кораба е неутрализирано и той може да се привежда в движение от двигател с нищожна мощност. Ние имаме такъв.

— Откъде се получава енергията за полета на кораба? Говоря за междупланетния полет.

— Нали ви казах — учуди се Биеси. — Енергията на гравитационните полета я има навсякъде. Корабът може да лети безкрайно дълго. Енергията за създаване на негово собствено поле се черпи от околното пространство. Само трябва съответно да се промени знакът й.

— Точно това ви питам. Как постигате превръщането на положителното поле в отрицателно?

— Това правят апаратите, разположени в долната част на кораба.

И Биеси започна да обяснява устройството и принципа за работа на апаратите. Но тук вече Синяев нищо не разбра. Слушаше нежния глас на калистянката, който говореше сякаш на съвсем непознат за него език, и мислеше: дали да си признае невежеството, или да я остави да довърши? Кой знае защо, той се срамуваше да си признае и я остави да довърши обяснението си.

— Сега ясно ли ви е? — попита Биеси.

Синяев не издържа при този прям въпрос.

— Нищо не разбрах — неочаквано за себе си отговори той, за голямо учудване на Широков.

Биеси явно се огорчи.

— Не можах добре да ви обясня — каза тя. — Извинете ме. На Калисто ще намерите хора, които ще направят това много по-добре.

— Да се надяваме.

Синяев се страхуваше, че този отговор може още повече да огорчи Биеси, но нищо друго не можа да каже. Струваше му се невъзможно още при първото запознаване да принизява в нейните очи науката на Земята.

Но калистянката, изглежда, ни най-малко не се обиди. Разговорът им продължи, като че ли нищо не е станало.

Те дълго разговаряха. Широков и Синяев се чувствуваха добре с младите съпрузи, които също явно изпитваха симпатия към тях.

— Жалко, че ще трябва да се разделим с вас — каза Биеси, когато решиха да си отиват в звездолета.

— Ще се видим на Калисто — отговори й Широков.

В тази минута той случайно погледна Гесиян и забеляза как на високото му чело се появи дълбока бръчка.

И Биеси погледна мъжа си.

— Щом толкова много искате… — започна тя.

— Не, не може — пресече я Гесиян.

— Но за какво става дума? — попита Широков.

— Не може — повтори Гесиян.

— Той много иска да дойде с вас на Кетио — обясни Биеси.

— А защо да не може? Ранените ще останат под наблюдението на двама лекари. Или не смеете да им ги доверите?

— Аз съм поел да ръководя спасителната експедиция и трябва да доведа работата докрай. Зная, че Миесин ще направи всичко не по-зле от мене.

— Тогава каква е пречката?

— Аз отговарям за ранените.

— Пред кого? — попита Широков.

— Пред своята съвест.

Този отговор бе напълно естествен.

Калистяните имаха право да постъпват както искат, нищо не ги ограничаваше. Но винаги и във всяко отношение те се ръководеха от повелята на съвестта си и на общочовешкия морал.

Широков и Синяев не взеха да увещават Гесиян — знаеха, че ще е напразно.

Когато излязоха от кораба, видяха Ленийнг, който току-що бе кацнал на земята.

— Диегон ме прати за вас — каза той. — Искате ли да идете заедно с него на мястото на катастрофата?

— Разбира се! С най-голяма готовност.

Отлетяха за там с крила. Освен Диегон, Широков и Синяев в екскурзията участвуваха Линг, Миенион и Гесиян.

Преди да се издигнат във въздуха, Диегон се обърна към Широков и Синяев:

— Ако срещнем гисели, веднага се спускайте на земята и лягайте. Ние ще отблъскваме нападението. А ако това се случи над гората, отдалечавайте се напред с пълна скорост. В никакъв случай не се намесвайте, каквото и да стане. Грижете се само за собствената си безопасност. — Като забеляза, че Широков иска да му възрази, Диегон добави много сериозно: — Калистяните са стотици милиони, а вие сте двама. Не забравяйте това.

— Добре — каза Широков. — Обещаваме.

— Обещаваме — повтори Синяев.

Те не можеха да не се съгласят с Диегон. Заслужаваше ли да прекарат толкова години на звездолета и в края на пътуването да излагат на риск резултатите от цялата си мисия? Достигнали планетната система на Релиос, Широков и Синяев вече нямаха право да разполагат със себе си. Тях нямаше кой да ги замести. Те принадлежаха не на себе си, а на земната и калистянската наука.

Двадесеткилометровият полет над гората мина благополучно. Само към края му, вече над полето, където беше станала катастрофата, видяха няколко гисели.

Широков и Синяев, както бяха обещали, веднага се спуснаха край гората и се скриха.

Хищните птици обаче не забелязаха хората. Отлетяха в друга посока и скоро изчезнаха.

Калистяните внимателно огледаха мястото, където бе стоял звездолетът. От него и от лагера не беше останало абсолютно нищо — една огромна яма с обгоряла пръст. Никаква останка, нито най-малко късче метал. Космическият кораб беше просто изчезнал.

— Тук нищо няма да изясним — каза Миенион. — Станала е анихилация, това е положително. Но защо и как — можем само да предполагаме.

Широков незабелязано наблюдаваше Линг. Според неговите разбирания командирът на загиналия кораб носеше отговорност за гибелта на звездолета и за смъртта на един от членовете на екипажа. В каква форма може да се изрази тази отговорност, щом на Калисто няма никакви следствени органи и съдебни учреждения, да не говорим за затвори или трудововъзпитателни лагери, никакъв апарат за наказване на виновните?

Лицето на Линг беше тъжно, но същата тъга се четеше по лицата и на другите. Те тъгуваха за загиналия калистянин, а не защото се чувствуваха виновни. Нима на Калисто провиненията остават ненаказани? Това вече не е свобода на личността, а анархия.

Гесиян се отдалечи малко от другите и Широков се възползува от това, за да му зададе въпросите си.

— Разбирам причината за вашето недоумение — отговори му Гесиян, като го изслуша. — Преди няколко века и у нас е имало онова, което вие наричате „съд“. Хора са съдили простъпките на другите хора. Сега гледаме на тези въпроси малко по-другояче. Най-добрият съдия на човека си е той самият. Присъдата на съвестта е най-страшна и безпощадна, много по-строга от присъдата на другите хора. Ние не знаем виновен ли е Линг, или не. Това той знае по-добре от нас. А ако е виновен, мене ми е много жал за него.

Той млъкна и замислено се загледа в далечината:

— Ще ви разкажа един случай, станал на Калисто преди шестдесет години. Това ще ви помогне да разберете нашия възглед. Чел съм за този случай. Тогава в бита ни току-що били навлезли олитите, летящи лодки — поясни той. — Още не били установени правила за движение във въздуха. И се случило така, че две олити се сблъскали. Единият калистянин останал жив, другият умрял. Никой не знаел по чия вина е станала катастрофата. Никой в нищо не обвинявал оцелелия. Той дори не познавал загиналия. Били съвсем чужди хора. Но ето че човекът се самоубил. Значи, е бил виновен и не е могъл да понесе това. Никакъв съд не би произнесъл такава присъда.

— Вие одобрявате ли постъпката му?

— Трудно е да се отговори на такъв въпрос. Самоубийството е извънредно рядко явление на Калисто. Ние не смятаме, че човек е автомат, но не му признаваме и правото доброволно да напуска живота. В известен смисъл това е малодушие. Но трудно е да си представим и как може да продължава да живее един човек, като знае, че е убил някого. Въпросът е много сложен.

— Навярно са се случвали и други катастрофи?

— Не, оттогава не е имало нито една. Нали са установени правила за движението във въздуха, как може да стават катастрофи?

Тези думи поразиха Широков, те бяха произнесени така, сякаш спазването на правилата за движение се подразбира от само себе си.

Нали и на Земята има правила. Въпреки тях обаче стават стотици катастрофи и по пътищата, и във въздуха. Защо при калистяните е било достатъчно да се въведат правила и вече не е станало нито едно нещастие?

Примерът, приведен от Гесиян, беше повече от красноречив. Присъщите на калистяните висока съзнателност и грижливо отношение помежду им, черти, добре известни на Широков, изпъкваха тук с особена релефност.

Той със съвсем други очи погледна Линг, като се мъчеше да отгатне по лицето му дали е виновен за смъртта на инженер Лиети. Погледна го с тревога, защото не се съмняваше, че ако командирът на загиналия кораб е виновен, то го очаква най-строгата присъда, която сам ще произнесе и сам ще изпълни.

Лицето на Линг изглеждаше спокойно. Не, сигурно в нищо не е виновен. Широков почувствува облекчение, макар да не можеше с положителност да твърди, че разбира израза на калистянските лица.

На връщане той мислеше все за това.

На върха на кълбото Ниянийнг посрещна групата.

— Вика ви Калисто — обърна се той към Гесиян.

Младият лекар веднага отлетя на станцията.

Виенион и Синиян вече бяха пренесени на кораба на Гесиян. След два часа той щеше да напусне Сетито.

— Ние ще отлетим едновременно с тях — каза Диегон. — Сега Кетио се намира приблизително в същата посока като Калисто, само че от другата страна на Релиос. Отначало пътят ни е общ.

— Значи, ще прелетим край Калисто? — попита Синяев.

— Не. — Диегон свъси вежди. — Можехме, но няма да минем край Калисто. Това е свръх силите ни.

Синяев съжаляваше, че зададе този въпрос. Сам трябваше да съобрази.

— Напразно идвате с нас на Кетио — каза той.

Диегон нищо не му отговори.

След един час Гесиян се върна. Лицето му изразяваше голяма радост.

— Ще летя с вас — каза той. — Така са решили на Калисто. Миесин ще придружава ранените.

Широков си помисли дали това решение няма да обиди Сийнг. Сякаш не му оказват доверие. И като че ли в отговор на мислите му Сийнг рече:

— Аз ги помолих за това. Радвам се, че желанието ми е подкрепено.

„Не — помисли си Широков, — калистяните не са обикновени хора. Те са по-чисти от нас. Ето защо и в езика им липсва думата «самолюбие».“

— Значи — каза Диегон, — сега екипажът на нашия кораб ще се състои от шестнадесет души.

— А кой е шестнадесетият? — попита Синяев.

— С нас ще лети и Диени — отговори му Диегон, — не й се иска да се разделя с мене.

Той беше доволен от решението на внучката си. И напълно обяснимо. Досега нямаше възможност да си поговори с нея, да я разпита за сина си и за другите техни близки. Докато летят за Кетио, ще имат много време.

— А защо не идва с нас и Биеси? — попита Широков.

— Бърза да се върне на Калисто — отговори му Гесиян. — Домъчняло й е за дъщеричката.

Мина още един час и Релиос се спусна ниско към западния хоризонт. Наближаваше нощта.

— Време е да тръгваме — каза Диегон.

Той погледна лицата на земните си приятели и ласкаво ги попита:

— Тъжно ли ви е, че се разделяте със Сетито? Тя толкова прилича на Земята. Когато за пръв път видяхме природата на Земята, ние веднага забелязахме тази прилика.

— Да, малко ни е тъжно — за себе си и за другаря си отговори Синяев.

— Вие можете пак да долетите тук. Вместо да почивате в полярните области на Калисто, много по-добре ще се чувствувате на Сетито. Нашите кораби винаги са на ваше разположение.

— Ще бъде много хубаво. Благодаря!

— Сетито е интересна планета. Вие видяхте само гиселите и един кетир, а животинският свят тук е много разнообразен и съвсем различен от животинския свят на Калисто.

— А Кетио?

— Кетио по всичко прилича на Калисто. Растителност, животни, птици, хора — всичко е като на Калисто.

— Ако не се смята културата и техниката.

— Разбира се, но това е въпрос на време.

— Интересно — обърна се Синяев към Широков, — как ли се отнасят калистяните към диваците на Кетио? Каква работа провеждат с тях? Всъщност Кетио е колония на Калисто.

— А-а, за колониализъм тук и дума не може да става. Но ти си прав, много е интересно. Аз дори се радвам, че не отиваме направо на Калисто.

Корабът на Биеси се издигна пръв. С него отлетяха за Калисто осем души: трима от неговия екипаж и петима от екипажа на загиналия кораб.

Синиян и Виенион все още се намираха в състояние на дълбок сън. Те нищо не знаеха за хората от Земята.

Екипажът на бялото кълбо се събра в централния пост и през екраните наблюдаваше старта.

Бледозеленият „сандък“ неусетно се откъсна от земята и се издигна отвесно на височина около един километър. За миг застана неподвижно, рязко очертаващ се на фона на вече потъмнялото небе, после със стремителна бързина се стрелна и изчезна. Никаква следа от полета му не остана във въздуха.

Диегон изчакваше.

След пет минути светна екранът и Биеси съобщи, че корабът й се намира извън пределите на атмосферата.

— Виели! — каза Диегон.

Тази дума, която Широков беше чул от Ленийнг много отдавна, в оня далечен ден, когато калистяните излязоха от кълбото, и която тогава той схвана като „по-смело“, значеше „напред“.

Калистяните бързо отидоха по местата си, където трябваше да се намират при старт. Широков, Синяев, Гесиян и Диени останаха при Диегон.

Двамата приятели с тъга гледаха зеления пейзаж около кораба. Обзе ги чувство, подобно на онова, което изпитваха при старта от Земята. Ще мине много време, докато отново видят тъй познатата и родна картина. Очакваха ги червените, жълтите и оранжевите багри на Кетио и Калисто.

Повтори се същото, което стана при старта от Земята. Облаци прах, смесени с изскубната трева, закриха екраните като плътна стена. Сред такъв облак звездолетът плавно се издигна. Двигателите работеха безшумно и това създаваше илюзия, че работата им е лека. Чудовищната сила, откъснала от земята исполинския кораб, не се чувствуваше.

След няколко минути облакът, образуван при старта, остана ниско долу.

Звездолетът се издигаше все по-бързо и по-бързо. Небето постепенно потъмняваше. Изчезна нежната синева, тънка мъгла скри повърхността на Сетито с нейните гори, равнини, реки и „изкопаеми“ стопани — гигантските кетири и уродливите гисели, и още много други представители на животинския свят, които не можаха да видят.

Не мина много време и познатата картина на звездния свят обкръжи кораба.

Диегон увеличи ускорението, за да настигне Биеси. След два часа видяха на екрана бързо летящата точка, блеснала от лъчите на Релиос; и скоро двата кораба вече летяха успоредно на няколко километра един от друг.

— Колко време ще продължи ускорението? — попита Синяев.

— Деветдесет и два часа ще летим с ускорение и още толкова със забавяне — отговори му Диегон. — Безтегловно състояние няма да има. Ако ви е домъчняло за него — пошегува се той, — трябва да потърпите до обратния рейс към Земята.

— Не се ли страхувате, че в празното пространство двата кораба ще се притеглят?

— Страхувах се — отговори му Диегон. — Но Биеси каза, че такава опасност не ни застрашава.

— Ах, да! — каза Синяев. — Забравих, че корабът им е обкръжен с антигравитационно поле.

Все по-бързо се носеха напред огромното кълбо и малкият му спътник. След тридесет и два часа те щяха да се разделят в пространството и всеки ще се насочи към своята цел.

Далеко назад блещукаше зеленикавият диск на Сетито, който ставаше все по-малък и по-малък.

Пред тях беше Кетио — последната спирка пред дългоочаквания финал.