Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- zuvq2xC(2019 г.)
- Допълнително форматиране
- cattiva2511(2020 г.)
Издание:
Автор: Поп Минчо Кънчев
Заглавие: Видрица
Издание: трето
Издател: Книгоиздателска къща Труд
Град на издателя: София
Година на издаване: 2006
Тип: мемоари
Националност: българска
Печатница: Инвестпрес АД
Редактор: Мирослава Бенковска
Технически редактор: Стефка Иванова
Художник: Виктор Паунов
Коректор: Галина Даскалова
ISBN: 978-954-528-626-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11449
История
- —Добавяне
Речник[1] на редки, остарели, диалектни, чужди думи и изрази
Съкращения
араб. — арабски
армен. — арменски
бълг. — български
гр. — гръцки
древн. евр. — древноеврейски
диал. — диалектни
ит. — италиански
кюрд. — кюрдски
лат. — латински
нем. — немски
перс. — персийски
рум. — румънски
рус. — руски
татар. — татарски
тур. — турски
тюрк. — тюркски
унг. — унгарски
фр. — френски
Използвана основна литература
Арабско-русский словарь, сост.: проф. Х. К. Баранов, ГИИНС, М., 1958 Българско-турски речник, А-Я, изд. НП, С., 1979, съст.: С. Р. Демирев, М. М. Мехмедов
Български тълковен речник, съст.: Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ив. Леков, Ст. Стойков, Цв. Тодоров, ДИНИ, С., 1955
Българско-турски тематичен речник, съст.: Х. М. Сюлейманова, изд. Софийски университет „Кл. Охридски“, С, 1981
Българско-турски речник, съст.: Б. Недков, С. Бакладжиев, С., 1964 Българско-турски речник, съст.: Н. Ванчев, Ю. Керимов, Г. Класов, Стр. Николов, Тр. Попов, турс. част под редакцията на Т. Делиорман, а българската част и като цяло под редакцията на акад. Ст. Романски и Ст. Илчев, БАН, С., 1961
Българско-персийски и персийско-български тематичен речник, съст.: Дж. Саяр, Софийски университет „Кл. Охридски“, С., 1983
Древнотюркский словарь, сост.: В. М. Наделяев, Д. М. Насилов, 3. Те-нишев, А. М. Щербак, ИЯ, АН, СССР, ИБАН, С., 1961
Кратък речник на исторически, юридически думи и термини, местни и лични имена, съст.: Г. Гълъбов. — В: „Извори за историята на българското право“, т. 1, изд. БАН, С., 1961, с. 318–328
Нов турско-български речник, съст.: И. С. М. Хазимов, 2 изд. Варна, изд. „Светлина“, 1940
Osmanlıca-Türkçe, Sözlük, derleyen: M. N. Özön, İnkılap ve Aka Kitabevi, İst., 1959
Персидско-русский словарь. ГИИНС, Москва, проф. Б. В. Миллер, 1960 Речник на българския език, т. 1–6, съст.: Н. Геров, фототипно издание, изд. БП, С, 1975–1978
Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век, съст.: Ст. Илчев, А. Иванова, А. Димова, М. Павлова, под редакцията на Ст. Илчев, Институт за български език, изд. БАН, С., 1974
Речник на чуждите думи в българския език, съст.: д-р Ст. Младенов, изд. Хемус, второ допълн. издание, С., 1943
Речник на чуждите думи в българския език А-Я, съст.: Ал. Милев, Б. Николов, й. Братков, четв. прераб. и допълн. издание, изд. НИ, С., 1978 Речник на срещаните османотурски думи и термини, съст.: Стр. Димитров. — В: „Османски извори за историята на Добруджа и Североизточна България“, изд. БАН, С., 1981, с. 375–391
Руско-български речник, съст.: Г. Бакалов, изд. НИ: С., 1951 Румънско-български речник, съст.: д-р И. Пенаков, Ж. Райнов, Г. Паун-чев, под редакцията на акад. Ст. Романски; Ст. Илчев, ИБЕ, ИБАН, С., 1962 Словарь современного русского литературного язмка, т: 1–17, ИРЯ, АН СССР, М.-Л., 1950–1965
Терминологически коментар, съст.: И. Т. Татарль — В: „Варна 1444“, ДВИ, С., 1969, с. 521–530
Турско-български речник, съст.: Н. Ванчев, Г. Гълъбов, Г. Класов, Тр. Попов и В. Шанов, под редакцията на акад. Ст. Романски, второ стереотипно издание, изд. НИ, С., 1962
Турецко-русский словарь Türkçe-Rusça sözlük, сост.: А. Н. Баскаков, Н. П. Голубева, А. А. Кюмилева, К. М. Любимов, Ф. А. Салимзянова, Р. Р. Юсупова, редакт.: 3. М. 3. Мустафаев, Л. Н. Старостов, ИРЕ, М., 1977 Турецко-русский словарь, сост.: Д. А. Магазаник, изд. второе, ОГИЗ, М., 1945
Френско-български речник, съст. проф. Бл. Мавров, изд. НИ, С., 1959
Этимологический словарь тюркских язмков, сост. Э. В. Севортян, ИЯ, АН СССР, изд. „Наука“, М., 1980, т. В-Д
Osmanlıca-Türkçe, Sözlük, derleyen: M. N. Özön, İnkılap ve Aka Kitabevi, Genişletilmiş, 3. baskı, İst., 1959
Türkçe-Sözlük Hatırlayanlar: M. A Agaka, N. Artam, Prof. H. Eren, prof. Dr. S. Sinanoglu vs., 6. Baskı, TDK, TDKY, Ankara, 1979
А
аази (от аза — араб.) — членове на съвет, комисия и др.
авгорато (от авготар, гр.) — сушен, пресован хайвер
авджилък (тур.) — ловуване
агалари (тур.) — господа, господаро, държавни служители, началници в Османската империя; офицерски чин
агъл (тур.) — кошара; заградено място за доботък, овци, кози и др.
адамлък (араб.-тур.) — човещина, човечност, добрата, порядъчност; прен. изразява ирония
адет (араб.) — обичай, навик; нравствени принципи, правила
аджаип (араб.-тур.) — чудноват, особен
аджемия (араб.) — неопитен, неловък, новак
аджемка (араб.-бълг.) — вид горна дреха от шаяк
адъ, ади (от ада, тур.) — острови
азапбашия (араб.-тур.) — боец, началник на род военно или полицейско поделение, селскостопански работник, бабалък и девер про сватбено шествие в Източна Мала Азия, Диарбекир и другаде
аздисам (тур., от азмак) — буйствам
азмак (тур.) — тресавище, мочурище, канал, пресъхнал водоем, локва
айва (тур.) — дюля
айгър (тур.) — нескопен жребец за разплод
айлък (тур.) — месечна заплата
айранлъ (тур.) — гневен, сърдит, яростен (прен.)
акантии (тур.) — течения
акатис (гр.) — вид богослужебна песен, изслушвана от богомолците прави
ала браца (рум.) — под ръка
ала-вера (тур.) — букв. вземане-даване; прен. размирици, метеж, бунт
аладжа балъ (балагъ, тур.) — пъстърва, пъстра риба
алан (тур.) — площад
аландисал (вер. от еглендисва, тур.) — развличал се; преп. отплеснал се
алафранга (фр.) — европейско; френско
алах билер (тур.) — Бог знае
алексам (от гр. алакса) — сменям, променям, в см. вземам си изпита и преминавам към нов урок
алест (тур.-бълг.) — червеникав; алест кон — червеникав кон
Али Осман девлети — държавата на Османската династия
алта кал ма (тур.) — не оставай отдолу
алтълък (тур.) — 1/6 парична единица
алтън (тур.) — жълтица
алтъпатлак (тур.) — шестпатронен пистолет, барабанлия
алъш-вериш (тур.) — търговия, покупка-продажби
алъшверишчии (тур.) — търговци
алян гьорен (араб.-тур.) — вижте ме
аман (араб.) — ох, ой Боже, помощ, пощада
аман, агня деспоте (араб.-гр.) — ой, пощада, свети владико
аманет (араб.) — залог, знак, белег
аман-заман (араб.) — помощ, веднага помощ
аман йолдум — Боже, загинах; на помощ, загивам
амилета (от амеле, араб.) — работници
аминджии (от амин, ст.-евр.) — момци, коледари, изпълняващи песни и отправящи пожелания, благословии
анаджим (тур.) — майчице
ара ер (от йер, тур.) — промеждутък; разстоянието между две или няколко неща
ара ерда (тур.) — помежду тях; в промеждутъка
арг (арк, тур.) — оросителен или напоителен канал; вадичка, приток на река
аргати (гр.) — селскостопански работници; наемни земеделски работници, ратаи
аргос (гр.) — църк., отстраняване на духовно лице от служба, временно или постоянно, поради провинения
ардъч (тур.) — хвойна
аретлък, аретлик (от ахиретлик, ахретлик, араб.-тур.) — побратим, осиновен сирак
аретлишество (араб.-бълг.) — побратимство
арка (тур.) — гръб; поддръжка, покровителство
аркалия (тур.) — с гръб; който има гръб, подкрепа, опора
аркан (татар.-тюрк.) — въже или прът с примка на края
артак (тур.) — вече
артиса, артисали (от артмак, тур.) — остава излишен, в повече
аркъръ (от айкъръ, тур.) — противоречащ в противовес; напреко; пряко; пресичане, преграждане на нещо
архитектон (гр.) — архитект; строител
арш (от марш, фр.) — марш; тръгвай, потегляй, махай се
аслани (от аслан, тур.) — лъвове
аслъ (араб.-тур.) — основание, същност, произхождение, оригинал; достоверност; наистина, именно, всъщност
асмалък (тур.) — лозница
ат (тур.) — кон, ездитен кон; жребец
аттарма (от актарма, тур.) — прехвърляне
афион (гр.) — опиум; прен. растението хашиш, мак, от което се произвежда опиум
ахрет (араб.) — задгробен живот
ахчия (тур.) — готвач
ахчилък (тур.) — гостилничарство
аша кортармас (тур.) — не му изнася, не му отърва
ашик (от ашък, араб.) — влюбен, влюбена
аязмо (араб.) — кладенец или извар, считан от ромеите за свещен
Б
баба̀ (тур.) — татко, отец, баща
Бабаалие (прав. Баб-ъ али, араб.-перс.) — Високата порта, сиреч правителството на османската държава; зданието в Истанбул, където се е помещавало правителството
бабам (тур.) — прен. байно, татенце, баща ми
бабамъз (тур.) — нашият баща
баджи (тур.) — по-възрастна сестра; дойка; благоверна съпруга, жена
баждарница (перс.) — място, в което е вземан налог от товарни кервани, внесени стоки за продан по суша или море
байновата булчица (бълг.) — невестулка
бактисало (от бъкмак, тур.) — омръзнало, дотегнало
балъкчия (тур.) — рибар
бамбашка (тур.) — съвсем различно; другояче
бангър-бангър (тур.) — реве, вика с глас; прен. плаче, викайки
барабар, берабер (пере.) — заедно; еднакво, равно
баращисат (от баръшмак, тур.) — ще се споразумеят; ще сключат мир; прен. сдобряват се
баре, барем (перс.) — поне
барсара (от балсъра, тур.) — мана
бастисали (от басмак, тур.) — нападнали, внезапно нахълтали
батал (араб.) — стар; изоставен
баталясал (от батак, батмак, тур.) — заблатясал; напуснат, изоставен, запустял; възм. е да има връзка и с батал (араб.)
батмам (тур.) — мярка за тежест от 2,5 до 10 кг
батърдиса, батърдисах (от батърмак, тур.) — потопих; потопиха; прен. опропастих, разорих
башка (тур.) — друго, отделно
башладисувам (от багашламак, тур.) — опрощавам
башове (тур.) — от баш-глава, т. е. ръководители
бая (от баягъ, тур.) — доста, значително
бебери — бобри
беганова майка — майка на беглец
беглик (тур.) — годишен данък върху овцете и козите в турско време
бегликчибашия (тур.) — началник на събирачите на данъка за овцете и козите; прен. откупчик на данъка беглик
бедел (араб.) — стойност, цена; откуп; замяна
безистен (перс.) — голяма сграда, често сводеста, с търговски магазини
беки, белки (тур.) — може би
бекир (от бакир, араб.) — момиче, девица
бекрия (араб.) — пияница
беледие сандъкяр (тур.) — общинска каса
беледие сандъкяр беглиши (тур.) — бегликът за общинската каса
беледие сандък меджлиси (тур.) — съветът на общинската каса
белекчета (от билек, тур.) — белезници
белким (тур.) — нима, дано
беллемя (от беллеме, тур.) — потник под седло
белли (тур.) — ясно, очевидно
беллия (тур.) — известен
бениш, биниш (тур.) — широка мантия, кавалерийска форма
бербант (перс.) — разорен; мръсник, мошеник, негодник
бербатин (от бербат, перс.) — мръсник, нечестивец, лош, прахосник
берия — средства, събирани от населението на община, черква и др.
бешлик (тур.) — вид турска монета от 5 гроша — 1/5 парична единица, състояща се от пет части
бигим (тур.) — вид форма, облекло
бикчия (тур.) — пъдар
билерин (от билка) — лекуващ с билки; билкар
билец — мирянин, светско лице
билюк, бюлюк (тур.) — стадо, черда, чета, дружина, отред; началник на военна или полицейска единица, група
билюкбашия, бюлюкбашия (тур.) — глава на чета, войвода, началник на отряд; син. къраасъ, който събира данъци (същият понякога натоварва заптиетата да събират данъци)
бинбаши (тур.) — майор
бинлик, билник (тур.) — стъклен съд за вино и ракия
бираз (тур.) — малко
бир да (тур.) — въпреки че, ако, нищо че
бир даха (тур.) — повече, вече
бир кирет (тур.-араб.) — веднъж, първо
бодка (бълг.) — малка, малоценна пара
бозалък (тур.) — пасбище
бозугун (тур.) — разгром
бой (тур.) — ръст
болджа (тур.) — много, достатъчно
бостан (перс.) — зеленчукова градина, нива, засята с дини и пъпеши
боцка — бод, острие
браканъсъ (тур.) — оставете
бракма, диал. (тур.) — нещо негодно, раздрънкано
брантия (тур.) — нещо вехто, износено, изпочупено, остаряло; прен. за прехвърлила възрастта жена
бръсна — перна, метна, шибна
буа (от Бога, тур.) — бик
бубалък (от бабалък, тур.) — тъст; баща на съпругата
будаляхме (араб.-бълг.) — будалкахме; прен. чудехме се
бу дур (тур.) — този е
бунар (тур.) — кладенец; извор
буранхана (перс.) — навес
бурдел, диал. (от бордей, фр.-рум.) — ниска, схлупена къща; изба, зимник, кръчма
бутуни (от бютюн, тур.) — нещо пълно, голямо, цяло
буюр (тур.) — заповядай
бързал — място, където течението на реката е бързо
бюзюк (тур.) — дупе; завършек на дебелото черво; нещо свито; вид музикален инструмент; прен. смелост, дързост
В
валелик (от валилик, араб.-тур.) — вилает, област; резиденция на управителя на държавно-административна област; управление на област
валиде султан (араб.) — майка на султан
валия (араб.) — управител на област, на вилает
вампор, диал. (от вапор, ит.) — параход
ван кьопе (от кьопек, тур.) — куче
вапсам (гр.) — боядисам; прен. закъсам го
вардар (от вардър, тур.) — има
варехме се — надпреварвахме се, надбягвахме се
варкам — бързам; препускам, тичам
векилин (тур.) — пълномощник, управител
венчан девер — кум, кръстник
веранетия (от виран, виране, перс.) — стара сграда, руини
веси (рус.) — мери, тегли, увесва
вѐте — отвяване, веене на зърнени храни
виранлък (от виран, перс.) — запустяло място със стари постройки
владало, владала — документи за притежаване на имот; нотар. актове; документи
влял, диал. — влязъл
волмаз, диал. (от тур., от олмаз) — не стана, не бива
волници (от волник) — свободни; доброволци
волу джамиси (от улу джамиси, тур.-араб.) — голяма джамия
ворадисахме (от угрумак, тур.) — попаднахме, натъкнахме се
ворман, диал. (от орман, тур.) — гора
ворман-папаз — див поп
връшляк — върхари, клони на дървета; насечени дърва от шумак, от храсти и др.
втелясвам — сполитам, става нещо лошо
втищи — буби, буби за коприна; гъсеници за коприна; втищено семе
втрапарча, диал. — хващам ненадейно
втрапчовам (вер. от втрапя) — вмъквам, вкарвам, вкопчвам, въвирам
вула (гр.) — писмено разрешение за черковен брак
въспяваме, диал. — успяваме
вътъли — бръдила на тъкачен стан, набръднила, набръдник
Г
гавазин (от кавас, араб.) — пазач, куриер, разсилен, телохранител при високопоставсни лица в легации, посолства, патриаршии и др.
гаджали (тюрк) — хулно название у българите на турците
гаджал такъмъ (тюрк.-араб.) — гаджалски дрехи, турски дрехи, такъми
гадиха ни — ругаха ни, кориха ни, обиждаха ни
гази-хакъ (араб.) — право на победител във война за ислямска вяра; победител
гайда балдъранова — вид гайда, навярно с мундщук от балдъран — растение с кухо стъбло
гам (араб.) — печал, скръб
гамотрънливо (нав. от гр. гомото) — прил. с ругателно значение
гаргалък, гъргълък (тур.) — отвърстия за поставяне на гилзи
гардианбашия (фр.-тур.) — началник на надзирателите
гариб, гарип (араб.) — странник; страдалец
гега — дълга овчарска тояга с кука за ловене на овцете за краката
гегалия — човек с вид тояга, с гега; вид дълга арнаутска пушка
гедже (тур.) — нощ
гедже хърсъзъ (тур.) — нощни крадци
гем (тур.) — дълъг ремък на юзда
герджик (тур.) — хубав, строен, напет
герен, герени (от геран) — ниско място край река; пасище; кладенци с климало и ниски места край вода, река; прен. за низък, долен, лош човек — упарди герени
гермя (тур.) — навес
геч (тур.) — късно
гечердисам (от гечирмек, тур.) — да надяна; да прекарам
гечиндя — от геченлерде, геченде, тур.) — неотдавна, преди известно време
гечит (тур.) — проход; прен. мост, преход
гечмя (тур.) — на преминаване, на презряване
гиди (тур.) — сводник, подлец, мерзавец; възклицание с оттенък на укор, упрек, закачка
гит селяметлем (араб.-тур.) на добър път; върви с добро
главеж, диал. — годеж
главям, диал. — ценявам, наемам; годявам; оглавявам; стоя начело
глик, диал. — глиган
глушина — вид плевел по посевите, предимно по житата из нивите
гнеосува се, диал. — ядосва се, гневи се
гошоглави, диал. — гологлави
градище — място, гдето някога се е намирало поселище, твърдина; развалини на град, укрепление, замъци и други постройки; град, голям град; сграда от стена или плет, стобор, тръне, изкоп и др.
гъжва — връзка на главата; при мюсюлманите — чалма; тюрбан; връзка от пръчки и други растения за връзване на вратник и др.
гъмнаха (нав. от гъмжа) — загъмжаха; прен. нападнаха
гьобек (тур.) — букв. корем; прен. коляно, степен на кръвно родство
гьове (от гювей, тур.) — зет
гьоджаля (тур.) — едва, с големи усилия
гьол (тур.) — езеро, блато, тресавище; затлачено място, мочурище
гьотеря (тур.) — безразборно, всичко заедно, накуп; на един път; на едро
гювде (тур.) — туловище; гръдната част на човек
гюзлюме (тур.) — тестено ядиво, подобно на поничка, пържено в масло, сладко или солено
гюз хапуз (тур.-араб.) — под наблюдение; прен. домашен арест
гюмрук (лат.) — митница; мито
гюмрукчибашия (лат.-тур.) — началник на митница
гюнделик, гюндюлюци (тур.) — надници
гюрлюк (тур.) — вер. въртоп; канавка (?); още — храст
гюрук (от кьорюк, тур.) — духало; ковашки мех; подвижно покривало на файтон
гючли (от гьочли, тур.) — преселници
гяур (араб.) — неверник, немюсюлманин, християнин, презрително название на българите по време на османското робство
гяурлук (араб.-тур.) — неверничество, безбожие; място или страна на неверници, на немюсюлмани, християни и др.
Д
даалия (от даглъ, тур.) — планински обитател; прен. груб, недодялан
даалак (тур.) — планина, планински места
даваджия (араб.-тур.) — ищец, претендент
давия (араб.) — дело, процес
дагарджък (тур.) — каса, обща каса, кожена чанта; прен. глава
даг капусу (тур.) — вратата, която гледа към планината
далляя (тур.) — вид мярка
дам, дамче (тур.) — обор; покрив
дамазлък (тур.) — отглеждани вкъщи породисти животни
дамла (тур.) — капка, пръска; парализа на сърцето; мозъчен удар; апоплексия
данак (тур. дана) — теле, юнче, биче
дангули (тур.) — дълги и високи хора; прен. глупави, будали, ахмаци; т.нар. анадолска войска, обикновено конна, прехвърляна в балканските и други владения на османската държава
дарджик (от дагарджък, тур.) — торбичка от мека кожа; кесия
дар дунадя (тур.-араб.) — в тесния свят; в краткия живот
дармадан (тур.) — разхвърляни, в безпорядък, разпилени
дармон — рядко решето за пресяване на жито; частица
даулджии (тур.) — тъпанджии
даяк (тур.) — бой, телесно наказание; подпора, опора; тояга, тояга за наказание
даян (тур.) — търпи, изтрай, трай
дебой (от депо, фр.) — склад на оръжие и барут
девебагрътан (тур.) — стръмен път; букв. който кара камилите да реват
деве бого (от бок, тур.) — камилско лайно
деве хамам (тур.-араб.) — банята при местността Камилите
дедиклери (тур.) — така наречени
дедимизден калмаа (тур.) — останали от дедите ни
делибаши (тур.) — букв. луди глави; участници в авангардни военни или полицейски части, конни или пеши
дели-зорна (тур.-перс.) — безумно, безразсъдно, лудо, безпаметно
дембел (от тембел, тур.) — лентяй, мързеливец
демирджия (тур.) — железар
демирлии (тур.) — железни; е железа; хора, носещи нещо, направено от желязо
демир-тепелия пищов — пистолет е желязно петле; с гребен
денк (тур.) — съразмерно; равномерно; уравновесено; вързоп; прен. удобно
дервиш-баба — отец дервиш, духовник от религиозна мюсюлманска секта
дерат козел — вид гимнастическа игра, изпълнявана на лост и др., като се хващат за него е ръцете, повдигат си краката и се прекарват между ръцете
дервент (перс.) — проход, дефиле; крепост
дерменджи, дерменджия (тур.) — мелничар, воденичар
десятък — данъкът от зърнени и други храни, събиран от османските власти
дечолия — дечурлига, деца
джабар (араб.) — притеснител, насилник; строг човек
джададжия (от джадъ, перс.) — вампирджия, лице, което се занимава с прогонване на вампири, духове
джадия (перс.) — вещица; магьосница; вампир; прен. блудница, долна, лоша жена
джемадан (перс.) — вид сукнена дреха без ръкави като жилетка, шарена и с гайтани от сърма
дженабетлик (араб.-тур.) — проклетия, оскверняване, лошотия
джендем (от джехенем, араб.) — ад, пъкъл
джендемоса (от джехенем, араб. и бълг. суфикс) — да отиде в ада; прен. да се махне
джепкен (тур.) — чепкен; вид горна дреха, къс кафтан с дълги разрязани ръкави
джигери (перс.) — дробове
джинджилик (араб.-тур.) — духове; светът на духовете
джилан-касра (тур.-араб.) — малка антилопа
джилани (от джейлани, тур.) — антилопи; газели
джинс (араб.) — род, вид; порода
джирмят (от джириме, араб.-тур.) — глобят
джоб (перс.) — къса и дебела тояга
джобар (араб.-бълг.) — който е за джоба; прен. алчен
джондра (гр.) — бъклица
джубе (араб.) — дълга горна дреха; мантия; калугерско джубе
джувап (араб.) — отговор
джумбюш (перс.) — веселба, развлечение
джумук (тур. от чубук) — прът, дървен или железен; млад клон; дълго цигаре; морс. допълнителните греди, издигнати върху основните
джурнаджъ (от зурна, перс.) — свирач, музикант на вид музикален дървен инструмент с мундщук, подобен на кларнет
джусурутлук (от джесаретлик, араб.-тур.) — смелост, юначество
диарбекир чебъна (нав. от чъбан, тур.) — цирей, сир. диарбекирски цирей
дибидюс (тур.) — до дъно; букв. до равно дъно; докрай, съвсем
диван-чапраз (перс.-тур.) — чинно, с почит
дивит (араб.) — метална кутия за пера, с мастилница на края, писмен прибор
дизгини (тур.) — дълги ремъци на юзда за управляване на коне
диз-дизя (тур.) — коляно до коляно; близко
диканя (гр.) — приспособление за вършитба с волове или коне от сковани дъски с набити остри кремъци
дикисам (гр.) — подарявам
дилдъл (от дегилдир, тур.) — не е
динислямска (от араб.) — религиозно-мюсюлманска; ислямска религия
дип (тур.) — дъно; твърде, много, съвсем и т. н.
дирман (перс.) — сила; лек, лекарство
дискос (гр.) — метално блюдо за нафората при богослужение или за събиране помощи в църква; прен. събиране помощи в църква; поднос
диш-калцуни (тур.-ит.) — високи обувки от аба, подобни на ботуши; дълъг външен мъжки чорап; назъбени калцуни
дишиндрик, диал. (тур.) — оглавник, юлар, повод. Използва се в съчетание — като издаване на тайна — „да си изплюй дишиндрика“
диш-парасъ (тур.) — букв. зъбен данък, парите, които плащали християните на османците след угощение при техните посещения
диш-хакъ (тур.-араб.) — букв. зъбно право, т. нар. данък, средства, вземани след нахранването на османските служители от християните
доб, долаяндь (тур.) — изцяло наоколо
дова, дува (от дуа, араб.) — молитва към Бога
доладжак (тур.) — пълна чаша питие, с ракия или вино
домуз хериф (тур.-араб.) — човече свиня
достом (перс.-тур.) — приятелю
драгинко, диал. — девер, по-млад от съпруга
драгоманин (фр.) — преводач в държавно учреждение, легации и посолства; водач на роботници жетвари; прен. застъпник, пълномощник на някого
дребници, диал. — вид круши (нав. диви круши)
дръндар — който бие памук, вълна, ерина
дувар (тур.) — стена, зид
дунанма (тур.) — увеселение; тържество, шум, глъчка
дупа — кафена чаша със спиртна напитка
дур атма (тур.) — стой, не хвърляй
дурдум (тур.) — спрях
дурунуз (тур.) — спрете, стойте, почакайте
дутлук (тур.) — черници; черничева градина; място с черничеви дървета; също дотлук, диал.
дъргел — дръг, дърг; едро царевично стъбло
дърми — дрипи, багаж
дълдърма (от далдърма, тур.) — отведено и заровено в земята клонче, за да пусне корен
дючелии диарбекирски (от дюшмек, тур.) — изпадналите в Диарбекир; прен. диарбекирските заточеници
дюгюнджибашия (тур.) — главатар на сватбарите
дюлбен, дюлбенче (от тюлбент, тур.-перс.) — тънък памучен плат за забрадки; забрадка и др. от такъв плат
дюлгер (перс.) — зидар, строител
дюната (араб.) — земята; светът; вселената; прен. човечеството; животът
дюн ерен (от дюгюн, тур.) — участник в сватба
Е
ебеди менфи (араб.) — вечен заточеник, заточеник до живот
егда — свада
егрек (тур.) — лятна кошара за овце на полето, на нивите и другаде
едар (нав. от едер, тур.) — струва; прен. да се равнява
едепсиз (араб.-тур.) — неморален, непристоен, пропаднал
едирнели (от Едирне, т. е. Адрианопол) — одринчани
екин (тур.) — посеви, житни посеви, зърнени храни
екмеке масраф (тур.-араб.) — разноски за хляба
ектения (гр.) — вид молитвва при християнско богослужение, произнасяна гласно и провлечено
елендисувам (от еглендже, тур.) — забавлявам
ем (от йем, тур.) — зоб
емения (йемени) — вид леки обувки и пантофи; вид плат за завиване на главата
емза (араб.) — подпис
емляк (араб.) — мн. ч. от мюлк, земи; недвижимо имущество, собственост на недвижими имоти; прен. облагане на недвижими имоти с данък
енжил вокомасъ (от окумасъ, араб.-тур.) — четене на евангелие
енизаралия (тур.-бълг.) — новозагорски
енфе, емфе (енфие, араб.) — тютюн за смъркане
епитрахил, патрахил (гр.) — свещеническа одежда, която се слага на шията при служба
епитроп (гр.) — църковен настоятел; училищен настоятел; прен. добряк, добродушен човек
ептез (от абдест, перс.) — религиозно умиване на мюсюлманите
ербап (араб.) — вещ, майстор в работата си; компетентен; специалист
ерина — вълна от агне или овца, стригана наесен втори път; вид козина
ериф (от хериф, араб.) — неодобрително — тип, субект; човек; младеж
ермелици (от йирмилик, тур.) — османски монети от 20 пиастра или 20 пари
есвац урниер (арм.) — Бог да ни благослови
етек (тур.) — пола; прен. целуване на коляно
ефенделък (гр.-тур.) — благородничество, господарство, деликатност, изтънченост; прен. превзетост
ешек-ериф (тур.-араб.) — прен. магаре недно — за човек с непристойно държане и поведение
ешек-дженнити (тур.-араб.) — магарешки рай
ешек-пезевенк (тур.-перс.) — магаре-сводник; подлец
ешек-семселеси (от силсиле, араб.) — прен. магарешко родословие
ешкин (тур.) — път, вървеж
З
заброндил (вер. от забродвам, забродувам) — броди, забродил
завалла (араб.) — бедняк, нещастник, странник, горкият
завракчия (от заврак) — долапчия; заврак още значи едната половина на прозореца
загелпен — заплетен, забъркан
заимин (от заим, араб.) — владетел на зиамет, ленно владение
зам, зам да (съюз, остар.) — за да
замандалявам (от мандал, араб.) — затварям вратата с дървено или желязно мандало, със заключалка
заметеризи — скри се
зангош (от зангоч, арм.) — църковен слуга и звънар
зар, заре, зари (от зира, перс.) — нима, тъй като, поради това, ето защо, защото
зарар (араб.) — пакост, вреда; нарушение
засевки — обредно сеене брашно за сватбен хляб
заструг — малък кръгъл дървен съд с похлупак; захлупци
заход — запад; залез; нужник; клозет
зеде (от зияде, араб.) — повече, много, излишек, увеличение, нарастване
зенгии (от юзенги, тур.) — стремена
зере гиди (перс.-тур.) — защото, иначе, негодник
зехир (перс.) — отрова
зокумче (араб.) — олеандър
зорлен — вж. зорлям
зорлям (тур.-перс.) — насила, насилствено
зулум (араб.) — насилие, потисничество, притеснение, несправедливост
зурнаджия (перс.-тур.) — свирач на вид зурна, дървен кларнет
зюмре (араб.) — група; клас, разред, категория; вид шапки
зюрт (от зюгюрт, араб.) — бедняк, голтак, слаб, изнемощял
зюртлюк (араб.) — бедност, недоимък, изнемощялост, беднотия
зян-зебил (перс.) — пропаднало, изгубено
И
изблягам (от изблизвам) — излизам; прен. промъквам се
изгаврен — изскочил
издюдюнчен, диал. — повреден, изроден
изин (араб.) — разрешение; отпуск
изкилкала — станала килава, изтърсила, разпръснала, смъкнала, объркала; смъкване на нишки на кълбо, вретено
измошичица, диал. — изтощаваща
изчевъркахме (от човъркам) — с човъркане изваждам нещо; прен. намиране на нещо ненадейно; изпивам, изпразвам нещо, което е било в съд, бутилка и т. н.
изчегърихме — измъкнахме се, отклонихме се изюм (от юзюм, тур.) — грозде
икилик (тур.) — двойник, съименник; монета от два гроша; две оки, два килограма
икиндия (тур.) — след пладне, към 16–17 часа; времето на третата молитва по исляма
илан балъ (гъ) (тур.) — змийорка; вид риба
илач (араб.) — лекарство, лек
имдат (араб.) — помощ, съдействие, поддръжка, подкрепление
имдаде (имдадие, араб.) — помощ, спомагателни средства, спомагателни изземвания на впрегатен добитък — коне, магарета, волове; на транспортни средства — коли; събиране на допълнителни данъци; реквизиция
имриндисам (от имренмек, тур.) — завиждам; прен. силно желая
ингилишка (от ингилиз, англ.) — английска
инкяр (араб.) — отхвърляне, отрицание, отказ, отричане
инсан (араб.) — човек, хора, люде
исири (от исир, араб.) — роби; пленници; неволници
истиндак (истинтак, араб.) — разпит, дознание
истиндакчия (араб.-тур.) — следовател
истер истемес (тур.) — волею-неволею
ит мегдан (тур.-араб.) — кучешко сборище, площад
ихтибар (араб., итибар) — уважение, зачитане, чест, кредит; не действителната, а определена стойност, цена
ич кородъ (тур.) — като червей отвътре
ичтирдиса (от ичмек, тур.) — накара го да пие
ишалла (от иншаллах, араб.) — дай Боже
ишеретен (вер. от ишарет, араб.) — таен знак; хитър, дяволит
ишкиря (от ашикяре, перс.) — явно, открито
ишлеме (тур.) — ръчна изработка
ишумик (тур.) — извара
ишур (от юшюр, араб.) — вид данък; една десета част; данък от земеделските произведения, мн. ч. ашар
ищах (араб.) — апетит, охота, желание
Й
йени папаз (тур.-гр.) — нов поп
йовтено, диал. — евтино; прен. лесно, без затруднения
йоклама (тур.) — проверка, преглед
йормак, диал. (вер. от ярвак, тур.) — падина, ров, канавка
йорф (араб.) — обичай, традиция; заплашване, угроза; прен. страдание
К
кааза, каза (араб.-тур.) — стара административна единица, околия в османската държава
кабадаѝ (от кабадайя, тур.) — човек, който се облича наперено, конте; наперени момци
кабарджик (тур.) — плюска; прен. беда
кабахат (араб.) — вина, простъпка, провинение, престъпление
кабзамал (араб.) — посредник, прекупчик, търговец
кабил (араб.) — възможност, допустимост
кабулил (от кабул, араб.-бълг.) — приел, съгласил се
кавак (тур.) — топола; прен. вид игра — ходене на ръце с изправени нагоре крака „като топола“
кавали (тур.) — вид пушки, нар. кавал тюфек, с цев без нарези
каварма (от кавурма, тур.) — мръвки, изпържени в собствената си мас
каве дермени (араб.-тур.) — мелничка за мелене на кафе
кадар (араб.) — около, до
кадълък (араб.-тур.) — административно-съдебна единица, обикновено поделение на санджаците в османската държава; в кадълъка са били обособявани всякакви територии в зависимост от нуждите: градове, градчета, селища от санджаци и др.; прен. за изразяване на далечни разстояния
кадъ-баба (араб.-тур.) — отец съдия
каз (тур.) — гъска, употр. и като прозвище
каздиса (тур.-бълг.) — ядоса се, разсърди се
каз увасъ (каз йувасъ, тур.) — гнездо на гъски
казъм (къзъм, тур.) — дъще моя
каил (араб.) — съгласен, склонен
каин (от хаин, араб.) — предател
каймакамин (араб.) — началник на каза (околия); подполковник; временно изпълняващ някаква служба; заместник
каймед кьосеси (перс.-араб.) — ценено, уважавано кьосе
кайнак (тур.) — извор, кладенец
какава (нав. от каканиже) — кудкудякане; прен. глъчка, шумно веселие
какавиш гьовеси (бълг.-тур.) — какавишки зет
калабалък (тур.) — тълпа, мнозинство
калеверти (гр.) — вер. подмазвачи
калеибенджиите (араб.-перс.-тур.-бълг.) — затворниците в крепостта; осъдените на затвор в крепост
калекатури, диал. — карикатури
калем (араб.) — молив, перо; каменен молив за плоча; цев за навиване на прежда; цев
калесам (гр.) — каня на сватба, на празник
калески, калесарници (гр.-бълг.) — калесари, хора, които канят гости и участници в тържества и др.
калимера (гр.) — добър ден; развалям калимерата — развалям приятелството, скарвам се
калкан (тур.) — щит; вид риба; прен. стена на сграда без врати и прозорци на границата откъм друг парцел или двор
калник — вид риба
калтак (тур.) — вид седло; непристоен човек
калтату, калитате (гр.) — кръстник
калцуни — високи обувки от аба; дълги вълнени мъжки чорапи
калъчли (тур. от кълъчъ) — който носи сабя
камбур (тур.) — гърбав
камъш (тур.) — тръстика
кана̀та (тур.) — ритла; още крило на птица, на прозорец или врата
каната (гр.) — гърне, кана, съд
канатлия (тур.) — с крила — за птица и др.: за човек — бърз, неуловим; за каруца, кола — ритли
кан ахчасъ (от акча, тур.) — кръвнина, сума за изплащане за убит в замяна на смъртна присъда
кандил (араб.) — кандило; кьор кандил — мъртвешки пиян
кандилавтин (кандилонафт, лат.-гр.) — който пали кандила в църква; кликач
кандисам (от канмак, тур.) — съгласявам се, покорявам се, разбирам; прен. омръзва ми, насищам се
кандърдисам (от кандърмак, тур.) — убедя, склоня
капада (от капъда, тур.) — на вратата
капаклия силяхлък (тур.-араб.) — патронташ с капак, захлупак
капан (тур.) — уред за хващане на птици, животни; клопка, уловка; място за затваряне на изпуснат добитък
капасъзин (тур.) — бездомник, безработен, без служба, хайта, нехранимайко, скитник
капистра — верижка и оглавник за кон, бивол или вол
каптардисам (от капатмак, тур.) — да приключа, да уредя сметките и т.н.
капот (фр.) — наметало с качулка; женска шапка
капти фирон (нав. къпти фираун) — фараонски копти, цигани
капу (тур.) — врата
капула (гр.) — задна част на кон, магаре и др., на която може да седне втори ездач
капъджъбаши (тур.) — началник на пазачите на вратите на двореца и др.
караекин (тур.) — черна пшеница
каракабзалия (тур.-араб.) — нож с черна дръжка
карапезевенк (тур.) — черен сводник, подлец, негодяй, мерзавец
карар (араб.) — решение; прен. ред, състояние
карашик (тур.) — смесен
кардаш (тур.) — брат, приятел
карекла (гр.) — стол
карландисам (от кърланмак, тур.) — излизам по къра, по полята
карландясам (от кахърланмак или от карламак, араб.-тур.) — при първия случай би имало значение на разтъжа се; при втория — ядосам се, избухна
карпуз (тур.) — диня, любеница
касатура (тур.) — войнишки нож; щик
кат (тур.) — етаж; слой, ред
катана, кадана (унг.) — висок, едър кон; прен. висок мъж или жена
катехизис (гр.) — кратък курс по християнската вяра във форма на въпроси и отговори; популярно ръководство по известна наука, изкуство или занаят
катизма (гр.) — всяка една от дванайсетте части на псалтира
катил (араб.) — убиец; престъпник
каук (от кавук, тур.) — висока шапка, син кюляф; в словосъчетание се използва за предаване на действие на мошеник, двуличник, като каук сал-ламак и др.
кауля (от кавул, тур.) — думам; договарям се, хващам се на бас
каунчета, кавунчета, диал. — пъпеши
кауш (тур.) — килия, помещение в затвор, в полицията
качардисам (тур.) — изпусна; загубя ума си; скришом да прекарам, да прехвърля нещо
кашмер (араб.) — присмехулник, клоун; присмех, подигравка, срам
кащяло, диал. — как така
каяфет (от къяфет, араб.) — външен вид; прен. одежди
кебе (тур.) — късо вълнено наметало
кез (тур.) — мерник на пушка, вземане на прицел
кезаплия (араб.) — лъжлив
кезаплия (перс.) — хим. азотна киселина; прен. избухлив, ядовит, размирен, бунтовен
келдани, кюпюляни, хасанисти — източни народности и сектанти
кекя (тур.) — тепкав, заекващ
кемане (перс.) — цигулка; прен. глава
кемерлия (от кемер, перс.) — пояс; арка, свод; падина; гърбав
кемерлия мост — сводест мост
кене — шита или оплетена украса на риза, сукман и др.
кеневир (тур.) — коноп; конопена тъкан
керата (гр.) — рогоносец, сводник; прен. животно; също обувалка; хулна дума, означаваща немирник, нехранимайко
керве — кум
кертми (от кертик, тур.) — изрязани вдлъбнатини в дърво или мертеци, за да се захванат едно в друго, при градеж
керхана (перс.) — работилница; работно място; млекарница; прен. мандра; още публичен дом
кесаджии (тур.) — разбойници, които ходят по пътищата, обират или убиват.
кесим (тур.) — нещо, сметнато общо, наето изцяло, на откуп, на аренда; още зона, участък
кескин (тур.) — остър, лют
кесме (тур.) — ковашки чук, с който се обработва желязото
кесмик (тур.) — бита, едра слама, плява
кестисвам (от кесмек, кесилмек, тур.) — преставам, спирам, отпадам
кетап (араб.) — книга
кетапсъз (араб.-тур.) — неграмотен
кефил (араб.) — гарант, поръчител
кефлия (араб.) — в добро настроение
кефилияме (араб.-перс.) — документ за поръчителство, предоставяне на гаранция
кефим гелеим (кейфиме, гелейм, араб.-тур.) — да бъда в добро настроение, кейфим гелсин — да ми дойде настроението
кефири (от кяфири, араб.) — неверници
кече-харсъз (кечи харсъзъ) — крадец на кози
кеша (от кесе, перс.) — кесия, кесия с пари; една кесия съдържа 300 гроша
кешиш (перс.) — монах, калугер, поп
кея, кехая (от кехая, перс.) — управител, иконом; старейшина; председател на занаятчийска организация в миналото; прен. който се меси в работата на други
кибин — част от подаръците при женитба, които се дават за премяна на булката
киле (араб.) — мярка за зърнени храни и др., от 40 до сто и повече литри
килитчия (тур.) — ключар; майстор на ключове
килиндро — вал, с който очукват царевицата на валчесто нещо, като трупи на дърво, цилиндър
кими, диал. (тур.) — някой; понякога; или, било
кимин (тур.) — на кого
киминя (нав. от кин, перс.) — спорна
кираджия (араб.-тур.) — платен извозвач на хора и стока, обикновено с каруца, кола и др., наемател, арендатор
кириш, диал. (тур.) — греда
кирия (от кира, араб.) — наем
кирякица (гр.-бълг.) — госпожа
кистмета (вер. от кисца, рус.) — четки
кич (от кечи, тур.) — коза
кишати (вер. от киши, кишат, араб.) — хора, люде
клангучкам, диал. (вероятно от кланям) — кланям, люлея
клапи — дървени или железни скоби за ръцете, заключвани с катинар
клашник, диал. — горна дреха без ръкави от груб вълнен домашен плат; прен. за случаи, когато се замисля нещо лошо
клефтита (от клефтен, гр.) — хайдути; крадци
климия (нав. от климийка) — чертичка; дърветата встрани на колата, които държат ритлите; клечка в края на ос, за да не излиза колелото, край, осник
клуп, кулуп (тур.) — дръжка; прен. примка, обръч
клюмкьове (нав. от юонк, перс.) — водопроводни тръби
клюнк (юолюнк, перс.) — вид търнокоп
кобилня (вер. от кобел) — ведро, ведрица, кобилица; корито, копаня; прен. нещо издълбано, нещо огънато
коджа (тур.) — стар, възрастен; доста време; голям; много
коджакефалия (тур.-гр.) — с голяма глава
кодошка (тур.-бълг.) — сводничка; подстрекателка
колагасъ (тур.) — военен чин в султанската армия, между капитан и майор
коладжии — пазачи, надзиратели
колай, колайлък (тур.) — леснина, начин, средство
колак (тур.) — ухо; кравай; прен. бряг, рид
колендрик — колендро; колелетата на каруца; колесник; колесник за вършитба; прен. за нещо лошо, за нещастие
колендро (гр.) — вид растение
комка (от лат. комунико — приобщавам) — причастие
кондисам (от конмак, тур.) — отсядам
кондили (гр.) — пъпки, възпаление на кожата
коноша-коноша (тур.) — разговаряйки
конушмак (тур.) — разтваряне; приятен разговор
конущисвам (от конушмак, тур.) — разговарям
копой (тур.) — ловджийско куче
копринени махрами — кръстат копринен плат с ресни за забраждане, за покриване на главата; изобщо кърпи за глава, за лице, за изтриване на ръцете
кория (тур.) — гора
коруджия (тур.) — горски пазач; горска стража; еничарин, останал на местожителство след свършване на службата му
косар (рус.) — косач
косар — птица, кос; в словосъч. изразява страх, уплаха
косилка — коса за косене
костаначка — костяница, костенурка
костел, диал. (от кост) — кокал, кост
кочеджик (тур.) — издълбана задна част на самара
кочия, диал. — вер. вид тояга; прът
кошовница — вид плетен хамбар, обор
кошку (тур.) — бдителност, нащрек
кошкулу (тур.) — който се съмнява, тревожи, безпокои, вълнува; бдителен
коялнълък (нав. коюнджулук, тур.) — овчарство
крам, диал. — крада
кротмач (нав. от закротя, кротна и суф. мач) — човек, който закротя овци; овчар
крътми, диал. — бретон, вид прическа
ксена-ксена-ксена (нав. от гр.) — чужд; прен. не зная
ктитор (гр.) — основател или дарител на храм
кудрет халвасъ (араб.-тур.) — халва за сила; небесна мана
кузум (тур.) — агънце мое; прен. приятелю, мили мой и т.н.
куладжия (араб.-тур.) — този, който работи на кулата; пребиваващ или затворен в кула
куля (от куле, араб.) — кула; висока и тясна каменна или друга постройка в крепост, при сгради за военна, надзорна или друга цел — за часовник, за охрана на чифлик, за камбана и др.
купак, копак, диал. (от купа) — купа или място, където се струпват купи
курбан (араб.) — жертва; жертвено животно; вид ядене
курдисвам (от курмак, тур.) — навивам; строя; прен. сядам, настанявам се
курт бюлмеси (тур.) — вълча делба
курт каранлъ (тур.) — вълча тъмнина; прен. голям мрак
кушуджулук (тур.) — конни надбягвания
къздърма (тур.) — яд, сръдня, раздразнение
къзълджа (тур.) — вид жито, червенка
кър (тур.) — поле
кърагасъ, къраасъ (тур.) — началник на полската охрана
къраларъ — мн. ч. на кърагасъ, началниците на полската охрана
кърдаа (тур.) — на полето
къръм (тур.) — изтребление, клане; сражение, битка
кътък (тур.) — вид млечен продукт
къшла (тур.) — зимна кошара за овце вън от селището; пристройка за зимуване на полето; казарма
къщник, къщница — стопанин(ка) на дома; къщовник(ца)
кьопоолу (от кьопек и оглу, тур.) — кучи сине
кьор кандил (тур.-гр.) — мъртвешки пиян
кьорпеливи, диал. (от кьорпе, тур.) — млади животни, сукалчета; за нивите — рано узряващи
кьосе кеяларъ (от кяхя, перс.) — икономи, упълномощени да гледат някаква работа
кьоселе (тур.) — груба кожа; нещо кожено
кьошк (перс.) — вила; вилна сграда; предна отворена покрита част на къща; лека дървена постройка в лозе, градина, нива и др.; беседка
кьошкяр (перс.) — човек, който поддържа кьошк; прен. постройка на нивата, полето
кюлаф (от кюлях, перс.) — калпак; продълговата шапка
кюллюк (тур.) — мястото, където се изхвърля пепелта и боклукът; пепелник; в смисъл на отходно място
кюмби (нав. от кюмбет, перс.) — навес или постройка със закръглен покрив, нещо като кубе; прен. шатри; също — вид печки
кюпрю, кюприя (тур.) — мост
кюрк (тур.) — кожа, дреха от кожа
кюския (тур.) — дебела тояга, сопа
кюскюня (тур.-бълг.) — разсърден, обиден, скаран
кючек (тур.) — вид ориенталски танц
кючек уюну (тур.) — танцът кючек
кючек хавасъ (тур.-араб.) — вид музика за кючек
кючук байрам — букв. малък празник; празникът Рождество Христово
кязим (араб.) — който владее гнева си; собствено име
кяр (перс.) — печалба, доход
Л
лале (перс.) — железен кръг, който се е слагал на врата на престъпници, затворници; вилообразно земеделско оръдие за събиране на плодове от дърветата
лапчини с галаджи (араб.-тур.) — пантофки, обувки от мека кожа
лахна (от лахана, гр.) — зеле
лахъми (от лагъм, араб.) — канали, подземни сводове
лингури (рум.) — цигани, които правят дървени лъжици и др.; разкарват и разиграват мечки; скитници
лобут (тур.) — къса дебела тояга; прен. бой, пердах, наказание
лозинка (нем.-рум.) — тайна условна дума или съчетание от букви; парола, шифър, буквен ключ за разчитане на шифър
лъджа (от ълъджа, тур.) — топъл минерален извор
М
мааш (араб.) — заплата; месечно възнаграждение; прен. пенсия
мадан бюлю, бюлюгю — маданска част
мадем (араб.) — предвид на това, ако, щом
мазгал (тур.) — тесен отвор, отвътре по-широк, отвън тесен, по крепостни стени или сгради за стрелба; бойница, амбразура
мазма (от мазбата, араб.) — протокол
маймунсуратлия (тур.-араб.-бълг.) — с лице на маймуна
максус (от махсус, араб.) — специално, нарочно
малаци (тур.) — тюрмета, телета
малджия (араб.-тур.) — притежател на имущество, състояние, богатство, стока; прен. търговец на стока и имущество
малама — название на златна лира; прен. нещо златно, много хубаво
малмюдюрин (араб.) — управител на финансите
малта (нав. от малтъз) — подвижно огнище с крака и скара
мами, диал. — гръд на жена
манафин (от манаф, тур.) — малоазиатски турчин; търговец на плодове и зеленчуци
манда (тур.) — бивол; манда гиби — като бивол; манда бозалъ — биволски пасища, стърнища
мандаджи (тур.) — биволар
мандра (гр.) — работилница за преработване на мляко
мандра кьопе (гр.-тур.) — мандренско куче
мараза̀ (тур.) — разпра, свада
маремщина — цирей на корема; болест по слабините
марзаванско (от марда, тур.) — негодна стока, животно и др.
мармародено — неясно, замъглено
мархули — пипка се, премята в ръцете си нещо
мартори (от мартири, гр.) — свидетели; мъченици
масаре (араб.-тур.) — обсада, обсадени
маскарлък (араб.-тур.) — безобразие, низост, шутовство
матема (гр.) — урок, сюжет
мат и маскара (араб.) — посмешище, шутовство; безобразие; очерняне
махле-бокана (от бок, тур.) — букв. на махленското лайно; прен. на махленския боклук
махмудие — златна монета от времето на османския султан Махмуд II; по-късно се използва като златно украшение
махмурлук (араб.-тур.) — още опиянен, състояние след пиянство, непълно изтрезняване
мацък топрак — калното землище, калната земя
меджидие (араб.) — название на сребърна монета от 20 куруша; а също — на златна монета от една някогашна лира
меджидие чейре (меджидие чейреги, араб.-перс.) — четвърт меджидие от жълтица; название на сребърна монета от 5 куруша
меджия (от меджани, араб.) — нещо безплатно и безвъзмездно извършено; обща взаимна и обикновено колективна работа. При османското владичество насилствен труд по няколко дни в седмицата без заплащане в ленните, чифликчийски и други земи, осигуряване чрез извъникономическа и пряка принуда. Това се практикувало особено през напрегнати сезони на работа, често в християнските почивни и празнични дни. Някои я свързват с думата имедже
меджийлен (араб.-тур.) — чрез меджия, сиреч безплатен труд, даром; с ангария
мезлиш, меджлис, мезлич (араб.) — събрание, заседание, съвещание, среща; в по-ново време — парламент, палата; мезлиш ааларъ — мезлишки аги, участници в общинските съвети
мекере (араб.-тур.) — подлизурко, подлец
мекере бейгири (араб.-тур.) — товарен кон
мемлекет (араб.) — страна, край; прен. родно място, град, село, район, област, отечество
мендиз (нав. от мюхендис, араб.) — инженер; прен. пътен техник
мераз, диал. (от мирас, араб.) — наследство
мераклия (араб.-тур.) — любопитен, любознателен, проявяващ интерес, наклонности към нещо
меркезат (араб.) — център, центрове
мерлем, мерлям (евент. от мегер-лем, перс.-тур.)- нима; навярно; само; а; но; даже; ако не; а пък то
мермер (гр.) — мрамор
мертек (тур.) — греда
мерха (навярно мерхаба) яху — здравей хей
мерхамет (араб.) — състрадание, милост, жалост, пощада
месал (лат.-гр.) — грубо платно за увиване на хляб и др.; кърпа от дебело платно; бохча; кесия за пари от груб плат
метани, метанета (гр.) — поклони; прен. уважение, преклонение
мечит, мечет (от месджит, араб.) — малка джамия, в която се извършват ежедневните мюсюлмански молитви, без петъчната — обикновено махаленски храмове
меша (от меше, тур.) — дъб
меше кьол — баскъ кебаби (тур.-араб.) — кебап на жар от дъбово дърво; прен. бой с дъбова тояга
меше копаран джинси (тур.-араб.) — букв. от рода на такъв, който пречупва дъб; як, здрав, силен; прен. зъл; лют, буен, сприхав
мешелик (тур.) — дъбова гора
мешин, мешина (тур.) — обработена, ощавена, тънка кожа; прен. корем
мешлина, диал. — кожен съд за вода, мях; прен. корем
мешовица, диал. (от меше, тур.) — буковица, букова тояга
миллет (араб.) — народност, нация, народ
милтезимин (от мюлтезим, араб.) — лице, което събирало данъка десятък в османско време
милязимин, мюлезимин (от мюлязъм, араб.) — стажант, кандидат за вакантно място; лейтенант-офицер
минтан (от минта, перс.) — къса горна дреха с ръкави
мир (съкр. от емир, араб.) — началник, военачалник, управител, губернатор; бей, понякога даже владетел
миралай (араб.) — полковник
мисалец, мисилец — вкусно, сладко, хубаво вино
мисир (от мъсър, араб.) — царевица, кукуруз
митириз (перс.-тур.) — окоп
мукавит (араб.) — твърд, устойчив, съпротивяващ се
мукайет (араб.) — акуратен, внимателен, прилежен
мукайит (араб.) — зарегистриран
мукалит (араб.) — шеговит, смешник, дяволит
мукалитен (араб.) — подражаващ, имитиращ; комедиант; човек, който обича да се подиграва и шегува
мукна — вмъкна, вкара
мумбареклендисувам (араб.-тур.-бълг.) — благославям; показвам уважение, почитание
мунасип (араб.) — подходящо, благовидно, уместно
мунафлък (араб.) — клеветник, клеветничество, подстрекателство
мурат (араб.) — желание, искане, намерение, стремление
мурафет (араб.) — умение, майсторство; прен. непристойно поведение
мури — част от стомаха на преживни животни; сирище, шерден
мурка (диал. от муркам се) — гмурка; прен. потапя си лицето и главата в питие
муска, муски (араб.) — амулет, талисман, съдържащ написана молитва или заклинание за предпазване от беди или за изпълнение на желания; загубил си муските — загубил си ума
мутвак (араб.) — кухня
муфти (от мюфит, перс.) — муфта, безплатно, даром; нахалство
мухарабе (араб.) — бой, схватка, сражение, война
мухтар, мухтарин (араб.) — кмет; старейшина, който се занимава с административните и други въпроси на поселището
мъзга — сокът под кората на дървото; прен. буйна кръв, младост
мъшък, диал. — мъжки
мюзевирлик, мюзевирджилък (араб.-тур.) — доносничество, клеветничество, лъжа; кпюкарство, подстрекателство, интригантство
мюдже (перс.) — радостна вест; бакшиш за известието
мютесарифин (от мутасаръф, араб.) — управляващ, иконом; собственик на имот; след танзиматските реформи в XIX в. — управител на административна единица между виалет и каза (околия)
мюфтия (араб.) — висше мюсюлманско духовно и длъжностно лице с право да дава доктринерски тълкувания по въпросите на религията, правото и др.
мюхетишин (от мюфетишин, араб.) — инспектор; ревизор
Н
набрусили — набрулили; прен. нахвърлили се върху някого, раздрусали
навлун (гр.) — наем за кораб; стойността на пътуването на пътник с кораб
назлъм (перс.-тур.) — кокетка; драга, ненагледна, галена
назъри (араб.) — министри, наблюдатели, надзиратели, нагледвачи
налбант (араб.-перс.) — ковач, подковач
налъм (араб.) — чехли с дървени подметки, дървени сандали, дървено ходило с кожена, гумена лента за над пръстите и пр.
намаз (араб.) — мюсюлманска молитва, изпълнявана 5 пъти в денонощието, която се състои в извършването на известни действия и произнасяне на части от корана
намазкалдиса, калдисува (от кълмак, тур.) — изпълнявам мюсюлманска молитва, извършва намаза
наргиле (перс.) — специално приспособление за пушене
наргиле такъмларъ (перс.-тур.) — принадлежностите на наргилето
нар-руху (от руху, перс.-араб.) — есенция от нар
насълсънъз (тур.) — как сте
натутласкат — наблъскат
наустница — клеветница, клепачка; наустница — църковна книга часослов; наустничар — изпълнител на църковни книги като наустница
нахтар (от анахтар, гр.-тур.) — ключ
немазгенски (нав. от намаз, араб.) — място, къдсто се е извършвало мюсюлмански молебен
нефер (араб.) — човек, индивид; боец, войник
низам (араб.) — ред, строй, уредба; прен. редовна войска
никясахме (от никях, араб.) — венчахме
никяф (от никях, араб.) — венчавка
нине джанъм (тур.-перс.) — бабке, душичке моя; диал. „нине“ има значение и на майка
нишадърруху (армен.-араб.) — амониев хлорид, амониев разтвор
нишан (перс.) — знак, белег, признак; още личба, знамение; прен. годежен дар
нищелки — нити, нишки
новачко — млад, неопитен, младок
нурията (от нур, араб.) — нав. осветена вода
О
обаберкувам — пообарам, опипам, претърся
обавил, диал. — забавил
обружен, диал. (от обръжвам) — въоръжен
обрус — къс плат за изтриване на лицето и ръцете; кърпа, пешкир; прен. плат с образа на някого
обрусен — оклюмал, натъжен; обрулен, ожулен
общак — църковна книга с богослужебни песни в чест на Богородица и на други светци — Минея общая
огрибка — вид сечиво за огребване на нощтви; вид кирка
ока (араб.) — мярка за тегло, равняваща се на 1,283 кг
окроп — греяно сватбарско вино
оксанче — връхче на клон [или ясеново дърво]
олур-алмаз, диал. (тур.) — за всеки случай, за случайни неща, напразно
онбашия (тур.) — десетник, ефрейтор
онекилици (оникилици, тур.-бъл.) — дванадесетици, вид монети в османско време
отпус — свършване на литургия
оттебери (тур.) — тук и там; това-онова; дребни неща
отхаждал, диал. — отивал
офикие (от офикия, гр.) — титла, отличие на духовник поради усърдие в службата
охохоолар (нав. от охол и огулларъ) — надменни, охолни синове
очан кушу (от учан, тур.) — хвърковата птица, птица
П
пазвантин (перс.) — нощна стража на пазар, часовой, пазач
палан (перс.) — вид меко седло
палабуюклия (тур.) — човек с гъсти, дълги и извити, засукани мустаци
палас, пюлюс (тур.) — дребни остатъци от дрехи; прен. скъсани дрехи, дрипи; прен. веднага
пали (от пала, тур.) — вид саби; конски чул; парцали, дрипи; вид кормчийско весло
пангар (ит.-гр.) — масичка при входа на черква, където продават свещи и държат дискосите
пандавуз (нсм.) — хаймана, скитник, безделник
панджар (араб.) — цвекло
папазлък (гр.-тур.) — попуване, попщина, попско облекло; може да има значение на място, където се намират попове
папаз яхнъсъ (гр.-перс.) — попска яхния, месно ястие, приготвено с пържен лук
парагьоз (перс.-тур.) — алчен за пари; сребролюбец
паралия — софра, трапеза
парамия (гр.) — четиво от Стария завет
парастас (гр.) — молитва за помен на починал; панихида
пармак (тур.) — пръст, палци
пармаклък (тур.) — решетки; решетъчна ограда
парти (нав. от пари пъртъ, тур.) — стари, вехти дрехи и неща
парчихме (тур.-бълг.) — разделихме
пасрак — вм. пастрок
пат (гр.) — дървено легло, одър
патове — патици
пахар (лат.-рум.) — вид кана или чаша; дълбока паница
пезевенк (перс.) — сводник; подлец, мерзавец, негодяй, нечестен, долен човек
пейгамбер (перс.) — мюсюлм. религ. пророк, посланик, избраник
пенджури (от пенджере, перс.) — прозорци
ператник — голям котел, в който топлят вода за пране
пердя (от перде, перс.) — завеса; прен. кърпа
перинч халвасъ, диал. (перс.-араб.) — оризова халва
перперкат — разпиляват, бягат
пешин (перс.) — предварително
пешукюр нааме (прав. тешеюорнаме, араб.-перс.) — благодарствено писмо
пещимал (перс.) — кърпа за завиване или прикриване на тялото, обикновено в баня; прен. кърпа за глава, за намятане на врата като шал и др.
пеядехаскери (перс.-араб.) — пехотна войска
пѝлят — въдят се, развъждат се
пинтийска (от пинти, тур.) — скъперническа
пирдав — перушина
пирдов карашък — смесен с перушина
пиростия (гр.) — скара с крака за подлагане на съдове при готвене; триножник, тачан; прен. лека жена
пишкюн (тур.) — дъсчена поставка за дърва
пишман (перс.) — разкаяние, отричане, отказване
плоти обрезание — религиозен обред на отрязване на предната част на кожата на мъжкия полов орган на момчетата към 10-годишна възраст, приет в юдейския и мюсюлманския църковен култ
плъст, плъстчица — вълнена постилка
побащим — възрастен човек, който замества свекъра при сватбата
повтаксали (от повтаксувам, диал., гр.) — обещали, пообещали
поган — мръсотия, миша мръсотия; нехристиянин
подиктисал (от дикилмек, тур.) — изправил се, изпъчил се
подперизи (от путперест, перс.) — идолопоклонници
подперизлик (перс.-тур.) — идолопоклонство
покефлиндисам (от кейф, араб.) — добивам настроение; прен. напивам
полез — първо посещение през деня, за което се вярва, че носи сполука или несполука
полис (гр.-тур.) затвор
понделик — надница
пооходена — обходена, преиздумана, в см. попреминала, не в първа младост
поранки — сутрин рано
посрешка — посрещане
пос, постове (от пост, перс.) — кожа, шапка от овча кожа
пош (от пошу, тур.) — копринена кърпа за глава с ресни
правило — заповед, правила за църковни и други дела; прен. закон
пранга (тур.) — верига, окови, употребявани за затворници
преотчук, диал. (нав. от отец, отчюх или отчюв) — баща на доведени от втора жена деца, неистински баща; пастрок
прескоч (от прескачам) — определени места за преминаване; големи камъни, препречени по пътя, за да се преминава по тях при дъждовно време и кал
прехванах — отместих, изместих, отстраних
пригода, пригоди — удобство
приджогорнах, диал. — претълкулих, преобърнах
приеде ди самара — самозабрави се, залудува
присеклица — пресичане
приставям — ценявам някого за слуга, условям, настанявам
пристигат — настигат, догонват
приходан (вер. син на прихожанка, м.р. рус.) — енориаш, енориашка; наставник, застъпник
подкревям — повдигам
порушени (от рухвам) — посърнали, съкрушени, повехнали
прополени, диал. — храсталаци
протосингел (гр.) — помощник на виеше духовно лице, като патриарх, митрополит и др., обикновено инок с висок чин
прочело — цветя, свити на полувенец, носени от млади невести
пусадан (от пусу, тур.) — из засада
пусат (тур.) — оръжие
пущ (тур.) — развратник; аморален човек
пъздер — твърдата част на стеблото на конопа
Р
раван (перс.) — вид конски ход, по-бавен от тръс
раванш, диал. (фр.) — реванш, отплата, възмездие
разметне — разпредели, разхвърли
разпаресник, разпаресница (от парясник) — напуснат, изоставен мъж или жена, парясан
ракаджия (от ракъджъ, тур.) — ракиджия, държател на казан за варене на ракия или търговец на ракия; прен. който пие ракия
ракъкефи (тур.-араб.) — кеф от пиене на ракия, настроение от употреба на ракия
рамазанлия (араб.-тур.) — който пости през рамазана
рахат (араб.) — покой, спокойствие, доволство
рача, диал. — искам, желая
резекия (араб.) — вид десертно грозде с продълговати зърна; ракия от гроздето рсзския
резиликлик (от резиллик, араб.-тур.) — позор, срам, скандал
резильо (от резил, араб.) — опозорен, осрамен
ренксиз (перс.) — безцветен; прен. сух, скучен
ресим (араб.) — данък, облагане, мито
ресимджия (араб.) — художник, чертожник; събирач на данъци, митничар
робе, руба (ит.) — облекло, дреха
ропа — дупка, локва, яма, хендек; ниско място, падина; също ропка
рохнат — човек с рошави коси; нересан, космат, рунтав
рубета (от рубе и рубия, араб.) — дребни жълтици
русчол — рус, с бяло лице
руфай — мюсюлмански дервишки орден
рухане векили (араб.) — пълномощници на духовенството
С
сабукалии (от сабъкалъ, араб.-тур.) — осъдени, рецидивисти; прен. съмнителни, гузни
савосун (от саг олсун, тур.) — да е жив
садака (араб.) — милостиня
саде (перс.) — чисто, просто, само
садразамин (от садразам, араб.) — великият везир; председател на съвета на везирите; сиреч министър-председател
саз (тур.) — тръстика; музикален инструмент
сайбия (от сахиб, араб.) — собственик
сакън (тур.) — недей, не бива
сакънтия (от сакънтъ, тур.) — притеснение, затруднение, скука, тъга
салиш (тур.) — дъсчена колиба, беседка до поток и др.
салмарве (от салмичка, тур.) — барака, заслон
салма (тур.) — пуснат на свобода, на паша; непослушен, своеволен
салмаджия (тур.) — участник в полската охрана
салмувам — буйствам, своеволнича
салт (тур.) — само
самун (тур.) — пита, хляб
самунджия (тур.) — хлебар; прен. консуматор на хляб, готованец
сандък-емени (араб.-тур.) — касиер, държател на каса, на съкровище
сандък-шериф (араб.) — свещена каса
сап-капзалъ (тур.-араб.) — цев на пушка; ръчка; шашка на сабя, дръжка
сара, сари, диал. — ред, редица
сарък (от сърък, тур.) — прът
сатма (от сътма, тур.) — треска
самчаджия (тур.) — човек, който се занимава със сачми; словоохотлив, повърхностен, празнословен, глупав
сачмалък (тур.) — кутия за сачми
сахат (араб.) — час; часовник
сахатчия (араб.-тур.) — часовникар
севда (араб.) — любов, страст, непреодолимо желание
седжде (араб.) — падане на земята, поклон до земята
сеизин (от сейиз, араб.) — коняр
сеир (араб.) — процес; зрелище; наблюдение
сеирджии (араб.-тур.) — наблюдатели, любопитни
сеймени (от сегмен, тур.) — въоръжени конници в национални носии, които вземат участие в турски празници и сватби; османски военни полицаи
сейреци — растения, от които се произвежда вид масло, а влакната се употребяват за кълчища
селяметлен (араб.-тур.) — с добро, с благополучие
селямет парасъ (араб.-перс.-тур.) — пари за благополучие, за здраве
семер (тур.) — самар, седло за кон, магаре и др., приспособление за носене на товари на гръб
семерлии (тур.) — със самари, оседлани със самари
сендел-мендел — кандилкайки, люлеейки се
сенет (араб.) — разписка, документ, акт
сенек-пазар (тур.) — пазарът с много мухи
серес — бряз; за бивол, който е с бяло петно на челото
серива — за вълна — непрана вълна със серей, сиреч с особена овча мазнина
сермя (от сермае, перс.) — капитал; средства, вложени в някои мероприятия
сефер (араб.) — пътешествие, поход, операция
сефтя (араб.) — за първи път; начало на някаква работа
сиджеде (от седжаде, араб.) — молитвено килимче
сийрекбасанска (араб.-тур.-бълг.) — с едри, големи крачки
сиклем (ат саклъм, тур.) — натъпкан, препълнен
сиктир (тур.) — марш, вън; букв. върви да се сношаваш
силях (араб.) — оръжие
силяхлък (араб.-тур.) — вид патрондаш; кожен пояс с прегради за оръжие; пистолет, нож, кама, ятаган и др.
синия (тур.) — кръгла дървена трапеза, маса за ядене; голяма кръгла тава, поднос
сирмия (вер. от сърма, тур.) — вид заболяване, образуване на буци по тялото; прен. бой до появяване на буци; също — наред
синкома, диал. — всички
скамля (от искемле, тур.) — стол
смарладисал (от ъсмарламак, тур.) — поръчал
сокмушлар (тур.) — вкарали, довели, затворили
солук (тур.) — дъх; на един солук — на един дъх
софта (тур.) — турски религиозен учител или проповедник; унизително название на духовно лице
слалета — вид сабя
спитърхал (вер. от пинти, пинтиленмек, тур.) — скътал, спестил
станеник — водач на коледари
стерса (от истерсе, тур.) — ако иска; диал. иска
стреснат, диал. — буден, в съзнание, решителен, трезвен
субат — веселба, гуляй
субаш (тюрк., от сюбашъ) — военачалник, военен сановник, началник на полицейските сили в градовете; командващият акънджийските поделения или спахиите от дадена каза; управител на владение или имение на феодални сановници; заместник на спахията при събиране на доходите от феодалния лен и др.
субаши откупувачи — субаши, които са откупили и събират ленни изземвания и данъци
суварие (перс.) — кавалерия; сувари — кавалерист, конник, конен полицай
суватландисуват (от суват, тур.) — угояват на суват (лятно пасище)
сузда (суета, тур.) — предпазна пружина; да бъде в положението на сузда — да се изправя на двата си крака (за куче и други животни); прен. заставане в мирно и почетно положение
суклук (от соуклук, тур.) — за разхлаждане, прен. десерт
сулаклама (от солаклама, тур.) — по левашки, т.е. извършване на нещо с лявата ръка
суркаха — разкарваха, юркаха
сутра — заран; утре
съгнеш — от съгвам, спадане на река, вода; прен. отслабваш, измършавя-ваш, отдръпваш се, сепваш се
съдъч (от сагдъч, тур.) — кум, шафер
съм-сък (тур.) — плътно; гъсто, натъпкани един до друг
сърмакеш, сърмакешин (гр.-тур.) — вид занаятчия, изработващ дрехи със златни или сребърни нишки — сърма
сътмач (от съгъртмач, тур.) — говедар
сътнах — подвикнах, шътнах
сърчовка (от съч, диал.) — дърво бъз
сърътепелии пищови (тур.) — пистолети с жълти петлета
сюлмаш пехливанлар (тур.-перс.) — размекнати, отпаднали борци
сюрекчилик (тур.) — търговия с добитък
сюреци (от сюрек, тур.) — стада
сякам — мисля, струва ми се
Т
таазе (перс.) — прясно, свежо; прен. младо
табак (араб.) — щавена кожа, табаци — хора, които щавят кожи за обувки, ремъци и др.; кожари; още за лоши хора, непочтени, тълпа
табак (тур.) — голям лист хартия
табанда (перс.) — пистолет, револвер
табахана (араб.-перс.-тур.) — работилница за обработване на кожи
табиет, табихет, табиетли (араб.) — природа, човешки нрав, навик, обичай, характер, темперамент
таджици — тъжни, нещастни, клетници
такамларуци (от такъмлар, тур.) — група, банда, съставена от злосторници
такаха (от точеха, протакаха) — точеха се, сновяха насам-натам
таклит (араб.) — подражание, имитация; фалшификация, копиране
таксир (араб.) — съкращение, намаление; опущение, грешка
таксират — опущения, грешки; още — съдба, съдби
таксирах (от таксим, таксимат, араб.) — разделих, разпределих
тамахкяр, тамахкярин (араб.-перс.-бълг.) — скъперник
тамам (араб.) — напълно; прен. добре, решено, договорено; точно, готово; тъкмо
тандура (араб.) — вид фурна; мангал за затопляне на краката; поставен обикновено под някаква маса
тантуная (тур.) — напразно; небитие
тапиндия (тур.) — служба в султанската войска
тарджици (ат тарджик, тур.) — торба, колчан; прен. торбалановци
тарналин — търнак
тарпан (тур.) — вид коса
тахт (перс.) — трон, престол
тахтаба (тур.) — дървеница
тахтаджъ (тур.) — название на алиянци, т.е. привърженици в Мала Азия на четвъртия мюсюлмански халиф Али и на неговото поколение, занимаващи се с обработка на кожа и изработване на дъски
тахчии, диал. (от ташчъ, тур.) — каменоделци
тевтик (от тифтик, тур.) — вълнена прежда за бродерия и др.
тевтикчи — който се занимава с производство на вид вълнена прежда или търгува с такава
тевтичена аба — дреха от анадолска козина
теджил (араб., от аджел) — бърз, неотложен
теке (араб.) — мюсюлманска обител, където се събират и изпълняват своите ритуали привържениците на определена религиозна секта
тек текишени (тур.) — единични аскети, дервиши
текчакмак (тур.) — пушки с по един кремък, огниво
телалин (араб.) — глашатай
темане (от теменах, араб.) — източно, предимно мюсюлманско приветствие с поставяне на ръката на челото и на сърцето
темелле (араб.-тур.) — нисък поклон
темеллендосуват (от темеллях, тур.-араб.) — поздравяват се с нисък поклон, с темелле
темпло (ит.) — преграда, отделяща олтара в църквата; иконостас в църква
тепе (тур.) — хълм, възвишение
терзи, терзия (тур.) — шивач
терсане (араб.) — морски арсенал, док
тертип (араб.) — образец, модел; привеждане в ред, стъкмяване, вземане на мерки, организиране; още — приготовление
терфил — вид трева
тескере (араб.) — записка, писъмче, бележка; документ, справка, паспорт, лична карта; диплома
тестемел (перс.) — кърпа, вид салфетка; ръченик, забрадка
тестир, тестия (тур.) — нагледжосана стомна с широко гърло
тестя карачелия (тесте карачалъ, тур.) — ръкойка, черни бодли, тръни
тетин — мъж на тетя, тетко, лелин, свако, калеко, дядя
теслим ол (араб.-тур.) — предавай се
тефек дипчи (от тюфек дипчиги, тур.) — приклад на пушка
тивикел (от тевекелия, араб.-тур.) — който вярва в съдбата, приема съдбата, понякога се среща със значение на щедър; използвано е иронично
тилтия, телтия, телкия (от терки, тур.) — потник на кон; седло
тимар (перс.) — гледане на болен, на добитък; отработване на лозя, градини и ниви; истор. феодално владение на селски землища, носещи на държателя му доход от 1000 до 19 999 акчета годишно, лен на тимариоти и др. в османската държава и други мюсюлмански страни
тихна (от утихвам) — тишина, тихо
токат (тур.) — плесница
толуми, тулум (тур.) — торби от изцяло одрана животинска кожа с пришити крайници, използвани за запазване на сирене, мляко; използвани и за преплуване на реки и др. в миналото
топал (тур.) — куц
топкавуни (тур.) — вид топчести пъпеши
топрак (тур.) — земя, пръст; землище
тримиро (от тримирене, гр.) — тридневно постене, пълно въздържане от ядене в продължение на три дни
тропари (гр.) — църковни стихове
трътнахме — заиграхме
тръцък, диал. — треперене; трус; земетресение
тумбак (тур.) — корем, стомах; прен. шкембелия
тумрук (тур.) — окови за краката от тежки дървета
турлакиня (от турлак, тур.) — селяндурка, недодялана; прозвище на селянин в някои части на България
тъдес, диал. — тук, наоколо
тъпаним — бием, блъскаме, млатим, тряскаме; букв. бия тъпан; прен. хубаво се храним
тюлюмбек (тюмбек, дюмбелек, тур.) — вид барабан, ударен музикален инструмент
тюлюмбеци (тур.-бълг.) — малки тъпани; товар на кон, върху който може да се седи и язди
тюрюк (вер. от турук, тур.) — вид риба
тюфекция (тур.) — лице, което изработва пушки и пищови
тянин, диал. — техен
У
угурт, диал. (от йгурт, тур.) — кисело мляко
укривили, диал — набедили, обвинили
умти Мохамеди (от уммет, араб.) — мохамеданска общност
умут (перс.) — надежда
урадисах (от уграмак, тур.) — отбих се; прен. срещнах се, натъкнах се
урадък — пропаднахме, срещнахме се, случихме, натъкнахме се; бълг. син. втелясахме; сполитам, наскоквам на нещо зло
уралла (от вур Аллах, тур.-араб.) — удряй, Боже; прен. става за присмех
уралла (угур ола, тур.) — добра среща, добър път
урама (нав. от уграма, тур.) — изпитване на беда, урочасване
уроспия (от ороспу, перс.) — лека жена, проститутка
урум елия (от Рум ели) — ромейска страна, балканските владения на Османската империя
уста (тур.) — майстор
усуладжа (араб.-тур.) — тихо, внимателно
утрапарчили — хванали, спипали, затворили
учиная, диал — вуйна
Ф
фалджия (перс.-араб.) — врач, гадател
фалка (от фалака, араб.) — дървено устройство, с което се затягали краката на наказания с въжета и го биели с пръчка или палка по стъпалата. Среща се и като фалага
филанкишията (араб.-тур.) — еди-кой си; някой си случаен; употребява се тогава, когато не се смята за необходимо да се посочи собственото име на лицето, за неизвестен човек
филон (гр.) — богослужебна дреха на свещеник, без ръкави, която се облича върху другите одежди при литургия
фит, фитка — пуяк, пуйка
фитаджия (от фитне) — размирници
фитнеджийска (от фитне, араб.) — размирна, интригантска; перчеща се
фитове — пуяци; прен. хора, които се перчат
фишеклик (тур.) — патрондаш
флинти (от флинте, нем.) — пушка кремаклия, кремъчно оръжие
френк (от фр.) — европейски, френски
фъскасиена (от фъшкъ, тур.) — фъшкиена
Х
хаба (от аба, араб.) — аба, груб домашен, вълнен плат; горна мъжка дреха от такъв плат
хабер (араб.) — известие, новина
хазрети (араб.) — пророк
хаирлия (араб.-тур.) — за добро, за благополучие
хайван (араб.) — животно, добитък, добиче; прен. обидно за човек название
хак (араб.) — право; заслужено; справедливост; прен. заплата, възнаграждение, част, дял
хак дин исляма (араб.-тур.) — на правната религия исляма
хакъ ереня (араб.-тур.) — докогато достигне правото му
хал (араб.) — положение, състояние, разрешение на някакъв въпрос
халал (араб.) — опростено, без съжаление, позволено, оправдано, подарено
халач вусурмаси (араб.-тур.) — пръдня на дръндар
халбуки (араб.-перс.) — но, обаче, всъщност
хама (от ама, араб.) — но, обаче
хамамджийка (от хамамджъ, араб.-тур.) — собственичка или съдържателка на баня
хамами (араб.) — бани
хамен (от хемен, перс.) — веднага щом, току-що, едва-що, току-речи ханджар (перс.) — вид сабя, хладно оръжие с остър и крив край, подобно на кама
ханчлия (от хънч, тур.) — озлобен човек, с желание за мъст
хапасъна (от хапъс, араб.) — затвор
хапуз (араб.) — затвор
хапъсане мюдюрю (араб.-перс.-тур.) — директор на затвора; също хапасъне (хаписане) мюдюрю; хапсана мюдюрю
харбия (араб.) — пръчка, с която се пълни пушка, шомпол
хардал (от хърдание) — хокане, мърморене; чинно, почтено, послушно, със страх — имам голям страх от нещо; вер. от хардал — синап
харемлик (араб.-тур.) — отделението в мюсюлманските домове, предназначено за жените, съпругите; определени места в Мека
харен (тур.) — добър
харзовал (араб.) — молба, изложение
харка (от хърка, араб.) — вид горна дреха
хартикото (гр.) — вид монашеска дреха
хасъл (араб.) — резултат, следствие; изводи; хасълат — продукция, урожай; прен. смет; предмети, собственост
хасър (араб.) — рогозка
хатър (араб.) — памет; уважение
хах гели ору, диал. (от гелийор, тур.) — ето иде
хеле (тур.) — особено, поне; преди всичко; изразява дългоочакваност, заплаха или обещание; добре че
хелбетя (араб.) — обезателно, естествено
хеким (араб.) — лекар
хепидже, епидже (тур.) — доста, значително; доста добре
хепси (тур.) — всички
херувико — църковна песен, която започва с думите „Иже херувими“
хиндустан джевизови мерулки — индийски орехови черупки
хисар (араб.) — укрепление, крепост; хисарлък (араб.-тур.) — мястото на крепостта
хич олмаса (тур.) — поне, ако не друго
холан (тур.) — при обръщение към някого в смисъл на „хайде бе“
холувица — вид птица, хулавица, кукумявка, бухал
хорсанклия (от хоросан) нещо направено или замазано с хоросан
хош гелдим (прав. хош гелдин, тур.) — добре дошъл
хошунду (нав. от хоштур, ощур) — своенравен, табиетлия, с оттенък на зъл; прен. обица, поука
хубай, диал. — хубаво
худа, хюда (перс.) — Бог, Всевишният
худски (от ст.-бълг. худ) — малки, прости, обикновени
хука — попържа
хукам, хухнувам — укорявам, осмивам; карам се, викам на някого; още звукоподражателно хукане на дервиши, птици и др.
хукно — пръскалка; уред за промиване на вътрешни органи чрез вкарване на течност
хурчеви (от хурдж. араб.) — големи мешинени дисаги; урджове
хъз (тур.) — скорост, стремителност; също — утихване, успокояване
хъзла, хъзлъ (тур.) — с голяма скорост, бързо
хъксъзлък (от хаксъзлък, араб.-тур.) — несправедливост, безправие; страдание, насилие
хюкание — звукоподражателно викане, издаване на някакви звуци
хюкюмат (араб.) — правителство, власт, управление
Ц
цъкла, диал — бутилки, стъклени шишета
Ч
чадър (тур.) — шатра, палатка в миналото обикновено с кръгла основа;
дъждобран чаир (тур.) — ливада
чакмак (тур.) — огниво; кремък; прен. кремъчни пушки
чакъм (от чакъм, тур.) — ивица от нива, която се копае или жъне
чала (от чалъ, тур.) — тръни
чалгии (тур.) — музика, музикални инструменти
чалгън (тур.) — горещ вятър, който изсушава, спаружва житата
чамлък (тур.) — борова гора
чампари (от чампара, перс.) — вид напръстници-звънци, използвани при някои танци; кастанети, музикални инструменти
чамуш (от джамус, араб.) — бивол
чанак (тур.) — паница
чап (тур.) — обем, величина; количество, мащаб; диаметър; прен. дял
чапкъни такъмларуци (тур.) — развратни, разпътни, злосторни хора
чапраз (тур.) — пресечен, кръстосан, диагонален; пафти; вид шев, използван за зашиване на гайтани
чарпалак (от чърпълък, тур.) — клонак, съчки
чарши аасъ (перс.-тур.) — надзирател, ревизор, служител по пазара
чаръйору (от чагърмак, тур.) — вика, повиква; среща се също чаръйолу
чаръкчия (тур.) — занаятчия, който прави цървули или търговец на цървули и др.
чаттиса (звукоподр. от чат) — щракна; прен. подпря с щракане
чаттък (тур.) — мрачен, разсърден, с намръщено лице
чаушин (от чавуш, тур.) — глашатай или изпълнител на заповеди и постановления в османската държава; ординарец, старшина, сержант; десетник
чворство (от чвор) — сък на дърво; прен. опак, неразбран човек; опърничество, неразбирателство, упорство
чекън — влакнест
челеби (тур.) — господин; възпитан, вежлив, деликатен; някога титла на принцовете, на ръководителите на религиозните ордени на бакташийството и на мевлевийството, а по-късно — на синовете на знатни семейства; благороден господин, образован човек; тук прен. иронично обръщение на гражданите към селяните
челик (тур.) — къса тояжка, обикновено изострена от двете страни, която се чуква със сопа, за да се издигне на известна височина, след което със силен удар се изхвърля на далечно разстояние; така се нарича съответната игра между децата и младежите; стомана
челици дяла (тур.-бълг.) — прави челици; прен. своеволия, безчинства
челтиклици (от челтик, тур.) — оризища
ченгене (тур.) — циганин
чентени — потури
черен (араб.) — глинеста почва
черибашия (тур.) — началник на военен отряд, на еничарска част, на племенно опълчение — тюркменско, циганско, татарско и др.
черясло, чересла, диал. — желязо за кълцане на сол и пипер
честнейшую херувим — вид църковна молитва
четелка (перс.) — дръвче, на което с резки се бележат сметки със знаци
чешит (тур.) — вид, род; поведение; шпионин
чил явруклари (тур.) — малки яребици, яребички
чиликлии (тур.) — стоманени, челичени
чиликница — вж. челик
чинар аджи (перс.-тур.) — платаново дърво
чипница — вид ръченица, син. на ситница
чит (тур.) — кош, плет
читак (тур.) — турски селянин, дебелак; хулно название на турчин; потурнак
читисани (нав. от чит, читили, тур.) — закърпени, съшити; прен. заресани, плетени
чифтелии (тур.) — двойни
чифте кинета (тур.) — двойни, шити от коприна цветчета за украсяване на разни неща
чифти-кеясъ (тур.-перс.) — земеделски глашатай; началник на земеделски работници; надзирател
чифти, чифтия (тур.) — земеделец
чобанкеясъ (тур.) — старши овчар, селски пристав
чоджук (тур.) — момче
чокан (нав. от чуха, тур.) — вид сукно
чок пара вар миш — имало много пари
чол (от чьол, тур.) — пустиня; степ
чотара (от чотра, тур.) — дървена бъклица
чулече, диал. — човече
чулмиш (тур.) — чулясъл, покрил с чул, прикрил
чуляк, диал. — човек, среща се и чиляк, чоляк
чунким (перс.-тур.) — като че ли, нима
чуреци (от чьорек, тур.) — вид хляб, вид баница; нещо кръгло
чухут дортмеси (вер. чуфут дюртмеси) — еврейско пробождане
Ш
шаит, диал. (от шахит, араб.) — свидетел
шайна — шайка, свита, група; служител, който събира беглика, данъка върху овци и кози, мери десятъка; син на субаши
шапър-шапър (тур.) — звукоподражателна дума по звука при бързо сърбане на ядене или при целувка — изразява стремителност и емоции
шарлан (от шарлаган, тур.) — нерафинирано масло от сусам и др.
шарланик (тур.-бълг.) — съд или бутилка, в който се съхранява шарлан, шарлаган, растително масло
шарап-гюмрюкчия (перс.-лат.-тур.-бълг.) — акцизен, събирач на данъка по виното
шевкетлия (араб.-тур.-бълг.) — величество, могъщество, великолепие
шейтан-миллети (араб.-тур.) — дяволска нация
шемсели (от шемс, араб.) — поклонници на слънцето, привърженици на особена религия в Близкия изток
шен (перс.) — весело, радостно
шенлик — веселба шепса — доби настроение
шепчеци — вид каца, буре, бъчва
шехатламе (шехадатнаме, араб.-перс.) — свидетелство
шехит (араб.) — жертви
шехити (от шахит, араб.) — свидетели
шилегар, шиленгар — шилетар, човек, който гледа шилета; среща се и шилбаш
шимнува, диал. — мушва, шибва се някъде
шиндилик (от шимдилик, тур.) — засега, сега, понастоящем
шишане (тур.) — вид пушка
шишлии (от шишли, тур.) — с шишове, с железни пръчки
шишлии пушки (тур.-бълг.) — пушки, пълни с особени железни пръчки, шомполи
шуленце — малък глинен гледжосан съд за греяна ракия, използван обикновено при сватби и други тържества
Щ
щамби (ит.-гр.) — печатни икони или картини; също изобщо щампа
Ю
юзбашия (тур.) — капитан
юк (тур.) — товар, бреме, тежест
юк (тур.) — постав
юклюк, юклюци (тур.) — ракла, долап за дрехи в стената
юкче (тур.) — малък куп дрехи, малък товар; постелки и др.
юкче (тур.) — токче на обувка и др., пета
юлар (тур.) — поводи; водило на оглавник, оглавник; прен. ще му завият юлара — ще го изгонят, ще го махнат
юлаф (араб.) — овес; юлаф парасъ (араб.-перс.) — пари за овес
юлля, юлля Аллах — Мохамед пръв на Бога — преиначена форма на мюсюлманския догматичен принцип: „Няма друг Бог освен Аллах, а Мохамед е неговият пророк“
юлмек (от илмек, тур.) — възел, примка на въже
юрма (тур.) — плет
юрсочници (от йорс) — нагорещени метални обръчи
юрта (тюрк.) — празно, запустяло дворно място
юстя (тур.) — отгоре, придатък, още
юхкя (от юфке, тур.) — яд, гняв
Я
яврук (от явру, тур.) — малкото, рожбата; прен. неопитно, младо
язък (тур.) — жалко
яма (от ягма, перс.) — грабеж, разграбване, опустошение, плячкосване
ямач (тур.) — склон, хълм; прен. възвишение
янак (тур.) — бузи
янкесаджии (тур.) — крадци, разбойници
янлъш (тур.) — грешка
янлъшсън (тур.) — имаш грешка, грешиш
яптърдисал (от яптъртмак, тур.) — накарал да направят
ярма (тур.) — едро смляно мливо за добитък
яръмджа (тур.) — половина, половинка
ясак (тур.) — забранен
ясъкчия, ясакчъ (тур.) — гавазин; пъдар; охрана; прен. дежурен