Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1968 (Пълни авторски права)
- Форма
- Предговор
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: К. В. Керам
Заглавие: Богове, гробници и учени
Преводач: Христо Ковачевски
Издание: второ
Издател: Български художник
Град на издателя: София
Година на издаване: 1978
Тип: научнопопулярен текст
Националност: немска
Печатница: П.К. „Г. Димитров“ — базисно предприятие — София
Излязла от печат: 17.III.1978
Редактор: Никола Георгиев
Художествен редактор: Тома Томов
Технически редактор: Борис Карапетров
Научен редактор: проф. Велизар Велков
Художник: Кънчо Кънев
Коректор: Рада Баларева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8931
История
- —Добавяне
До преди около сто и петдесет години гръцката история започваше с Омир, а за древното минало на Североизточна Африка и Предна Азия, на американския континент не се знаеше почти нищо освен това, което случайно бяха записали древногръцките автори за Египет и Вавилон. Историята се свеждаше само до политически събития, до описание на битки и войни. Твърде малко се знаеше за материалната култура на миналото, за всекидневния бит на старите народи. Духовната култура на техните цивилизации стоеше скрита.
Археологията извърши преврат в нашите познания за древните цивилизации. По думите на един от бележитите съвременни археолози, Гордън Чайлд, тя разшири пространствения хоризонт на историята почти в такава степен, в каквато телескопът разшири кръгозора на астрономията. За историка тя увеличи стотици пъти перспективата на миналото, така както микроскопът разкри за биолога, че зад външния облик на големите организми се крие живот на най-дребни клетки. Най-после, пак според Чайлд, археологията внесе такива изменения в обема и съдържанието на историческата наука, каквито откриването на радиоактивността внесе в химията.
Как се появи археологията като наука, кои бяха хората, които извършиха значителните открития през 18, 19 и началото на 20 век, как протичаше процесът на навлизането на човешката мисъл в недрата на миналото — за всичко това ни разказва книгата на К. В.Керам „Богове, гробници и учени“. Издадена за пръв път през 1949 г., тя за кратко време отбеляза огромен успех. Само тиражът на немското издание е надхвърлил досега цифрата 2 000 000, а книгата е преведена освен това на повече от 25 езика.
На какво се дължи този успех, какъвто малко книги от този вид научнопопулярна литература познават?
Книгата на Керам разказва за първите труженици в областта на археологията от края на 18 век (Винкелман), за най-значителните археологически открития през 19 и отчасти през 20 век в тяхното зараждане и развитие — открития, които всъщност оформиха археологията като наука. Авторът ни разказва за разкопките в Троя и Микена, които потвърдиха Омировия епос като достоверен исторически извор, за откриването на културите в Египет и Месопотамия и на старите цивилизации в Централна Америка; той описва епохалните открития при дешифрирането на староегипетската писменост и на клинообразното писмо, превърнали в писана история три хилядолетия (от V до II пр.н.е.), за които науката по-рано не знаеше почти нищо.
Керам е нарекъл своята книга „роман за археологията“. И наистина тя по такъв начин разкрива зараждането на археологията като наука на фона на биографиите и дейността на нейните най-крупни представители от западноевропейските страни, че се чете от начало до край с неотслабващ интерес и напрежение. Авторът умее да излага увлекателно фактическия материал и да представя по достъпен начин сложни научни проблеми, които, скрити в солидни научни публикации, никога не биха излезли извън тясната сфера на специалистите, занимаващи се с тях. А археологията е наука, която има насъщна нужда от популяризиране.
Авторът съвестно и точно използува научните факти и данните за живота на своите „герои“, което придава убедителност на труда му. Проучил в подробности биографиите на отделните археолози и изследователи, техния жизнен път, той увлекателно разказва за успехите и грешките им, за трудностите, които са срещали в своята работа, често пъти свързана дори с опасност за живота им. Той разкрива големите мъчнотии при разкопките, материалните затруднения, пречките, създавани от местните власти. Този маниер на описание култивира у читателя дух на уважение към първите дейци на археологическата наука, без да говорим за фактическите познания, които получаваме.
Книгата на Керам не е лишена от някои слабости! Читателят безспорно ще почувствува склонността на автора към аналогиите със съвременността, със съвременни явления и тенденции. Макар и остроумни и външно правдоподобни, тези аналогии не могат във всички случаи да се приемат без сериозни резерви.
В края на книгата авторът се спира накратко на едно деление на историята на човешките цивилизации, с което ние не можем да се съгласим, тъй като то не почива на последователно прокарани научни принципи. Това деление обаче стои настрана от основното съдържание на книгата. Могат да се направят и други забележки: за използуване трудове предимно на западни автори, за пресиленото тълкуване на някои хипотези, които, макар и интересни като хрумвания, не могат да се считат за достатъчно обосновани научно, за пресилената идеализация на личностите и дейността на отделни изследователи, за преувеличаване значението на Библията като исторически извор и т.н.
Тези недостатъци не могат обаче да накърнят голямото познавателно значение и художественото въздействие на книгата на Керам. Тя бе и отново ще бъде посрещната с интерес от българския читател, още повече че нашата страна е богата с археологически култури и паметници и че археологията печели все по-голяма популярност у нас.
Българският превод е направен по немското издание от 1967 г., като са взети под внимание редица допълнения и поправки, които до последния момент бяха изпращани от автора, вече покойник, както и бележките на съветските специалисти, редактирали руския превод на книгата.