Стефан Фурнаджиев
Цяло число

Животът им — цяло число,

скрит безсмъртен шифър.

До болка трае.

До кокал ридае.

До кръв нищо не бръсне.

 

И през грамади

от нецели числа

изпраща

ясни

телеграми.

 

Княгиня Елеонора

или графиня Елеонора —

по селски

госпожа Нора —

все едно.

Къпана в златно корито.

Люляна в сребърна люлка.

Расла в дворянски двор.

Все едно!

Все едно

във време —

на две половинки

време.

 

Прокудена душа!

На осемнайсет години —

в осемнайста година —

трябвало да бъде убита,

защото е злато.

Талант.

 

Птица спи до бреза —

бреза — до птица.

Бяла бреза —

Сънува

бяла птица.

 

Да кацне в Габарево —

недопуснала престой

като онзи на граф Толстой —

от Одеса

направо

на дядо в двора.

 

От тогава

нашият петел

кукурига,

кукурига —

щом види

момиче в шинел.

 

Прежуря.

Следобедът обядва

киселец и мерудия.

Прежуря.

Над габър

и кладенче хладно.

 

От усоен дол

Излиза

Козар

с усойно цвете накичен.

И няма тайни.

 

Няма ли?

Две руски души

си говорят нещо.

 

Нора…

Прилича на плачеща върба

името й с буква „р“

кота р-а-д-а-р,

прехваща

не самолети

и не подводници…

Нора —

око за следовници.

 

Събират ушите.

Делят очите.

Умножават ръцете.

Съобщават нещо по мозъка:

Десет учителки в една —

инвестират светлина.

 

Книги — княгини.

Ръкописи — княгини.

Преводи — княгини.

Писма — княгини.

 

В едно писмо до Кунка

пише:

„Планините

имат много върхове,

но ти изкачи един.

И сънувай сняг посребрен.

И хорото на мечките,

и заспи в малка хижа.

И лунната светлина…

А после нарисувай

върху снега —

мъжа,

когото обичаш“.

Всяко изкачване

е възраст.

 

В дневника на госпожа Нора четем:

* * *

Уста пълни с рани

ще ни кажат

какво не трябва

да ядем.

 

Анка обича

доктор,

Лалка —

Марин,

Княгинята

Обича

морфин.

* * *

И сомнамбулен сън

спохожда Нора:

Кука за месо

през вратата на света

отваря прозореца

на вселената…

За Русия — Княгиня,

За Габарево — Госпожа.

 

Аз

Цигара:

Първа,

Втора,

Трета.

Кафе:

Първо,

Второ,

Трето.

Всяка минута,

по три пъти

прикадявам

кафето.

 

Един залез

струва двадесет къса цигари.

… Бог отгоре

си затваря очите.

И нищо не пита.

И нищо не иска да знае —

Не чува,

не вижда…

 

Златотърсачи,

не разкопавайте

гробове стари —

мъртвите не стават

нови —

в гробището на Габарево

госпожа Нора

всяка нощ

рисува сови.