Стефан Фурнаджиев
Дамга

Синът на даскал Ботьо

пълен с олово —

лее букви и думи,

върти валяка на онази печатница.

Върти го наопаки.

Буквите стрелят —

тежки, оловни —

и се забиват в мисълта,

в паметта,

във годините,

изгарят дланите,

пробиват гърдите

оставят белег между очите.

 

Възпявям печатаря,

натежал от разтопеното олово,

дамгосан между веждите,

тъй гневен,

неумиращ

в гузната памет.