Стефан Фурнаджиев
Песен от Дъбене

От мъка и жал по Левски

жените от село Дъбене

пребраждат черни кърпи,

носят черни сукмани,

гледат черно земята

и пеят черни песни.

 

От мъка и жал по Левски

и от омраза към онзи плет,

мъжете на село Дъбене

не си ограждат дворовете,

не връзват цървули и върви,

ходят разгърдени, боси

и стиснато тъпчат земята.

 

И гробищата им са запуснати,

черквата е разтворена,

кандилата угаснали,

иконите — помръкнали.

А ако някой влезе във нея

не казва: „Прости ни Господи!“,

защото молитви мъжете не знаят,

защото Господ вътре Го няма,

защото от деди повтарят:

„Прости ни, байо Василе!“