Стефан Фурнаджиев
„И все пак сватба ще има!“

Васил Левски

Ще дойде вятърът. Синият вятър ще слезе

на яра, през процепа тесен на стъргата,

дето две ръце предояват стадата

в зелените бакърени гюмове.

 

Заспива ням хоризонта. И небето е бяло

като свобода. Дими голямото ведро.

И в зинали хралупи, и в глинени сипеи

вървят големите вакли стада.

 

Черни кучета носят гегите

под високите покриви на гъстите буки.

И стъпват балканджиите с тежки нозе,

в ямурлуците сиви пазат тетрата^[1] суха…

 

На яра нощем идват вълчи сънища.

И страшно вият, и гонят съня ми.

Ще има сватба, венчило ще има —

запейте — земята го иска!