Морис Дрюон
Как един крал погубва Франция (4)

III
СМЪРТТА ТРОПА НА ВСИЧКИ ВРАТИ

Знаех си, племеннико, и казвах, че не трябва да разчитаме да стигнем днес по-далеч от Нонтрон. И то ще пристигнем там едва след вечерня, съвсем по мръкнало. Ла Рю ми наду главата: „Монсеньорът се движи много бавно… Нима Монсеньорът ще се задоволи с преход от осем левги…“ Е да! Ла Рю винаги препуска така, сякаш са му подпалили седлото. Това никак не е лошо, защото с него ескортът не дреме. Но аз знаех, че нямаше да можем да тръгнем от Бурдей преди обяд. Имах прекалено много за вършене и решаване, много документи за подписване.

Виждате ли, обичам Бурдей; убеден съм, че щях да бъда щастлив тук, ако бог бе отредил не само да го владея, но и да живея в него. Когато притежаваш един-единствен и скромен имот, ти му се наслаждаваш в пълна степен. А многобройните и големи владения се вкусват само мислено. Небето винаги разпределя равномерно даровете си…

Когато се върнете в Перигор, Аркамбо, направете ми добрината да отидете в Бурдей и да проверите дали са поправили покривите така, както наредих преди малко. А и камината в стаята ми димеше… Голямо щастие е, че Бурдей бе пощаден от англичаните. Видяхте Брантом, който току-що отминахме; забелязахте в какво окаяно положение са оставили този град, допреди толкова красив и приятен край своята река! Уелският принц е спрял да пренощува тук на девети август, както ми бе съобщено преди малко. На сутринта, преди да тръгнат, неговите пешаци са подпалили всичко.

Никак не ми се нрави техният навик да рушат, опожаряват, опустошават и прогонват всичко живо, на който, изглежда, се отдават все по-често. Приемам, че на война, щит срещу щит, хората се убиват един друг; ако бог беше отредил да водя войска в бой, а не да принадлежа на църквата и аз щях да бъда безмилостен. Приемам донякъде и грабежите; нали трябва да възнаградиш по някакъв начин тези, които излагаш на опасност и умора. Но нашествие, целящо единствено да обрича населението на нищета, да изгаря покривите и реколтата му и да го излага на глад и студ, това ме изпълва с негодувание. Знам какво искат; понеже кралят не може да извлича данъци от разорени провинции, те рушат имуществото на поданиците, за да подкопаят самия него. Но това е нелепо. Ако англичанинът претендира за права над Франция, защо ще я опустошава? Мисли ли, че дори и да спечели с договорите, след като е победил с оръжието, мисли ли, че ще бъде добре приет тук, като действува по този начин? Навсякъде сее омраза. Вярно, опразва хазната на френския крал, но печели за него сърцата на хората, изпълнени с гняв и желание за мъст. Е, крал Едуард ще намери тук-там някои сеньори, които от корист да му станат васали, това да; ала отсега нататък народът ще го приема враждебно, защото неговото, отношение е непростимо. Вижте вече какво се получава: хорицата не се сърдят на крал Жан, че се остави да го сразя; съжаляват го, наричат го Жан Смелия или Жан Добрия, а би трябвало да му казват Жан Глупака, Жан Ограничения, Жан Негодния. И ще видите, че с кървава пот ще платят откупа му.

Питате ме защо ви казах вчера, че чумата имаше сериозни последици за него и за кралството. Ех, племеннико, заради няколко души, отишли си не по реда си, няколко загинали жени, и най-напред неговата собствена съпруга Бон Люксембургска, преди да стане крал.

Бон Люксембургска бе отнесена от чумата през септември 1349 година. Тя щеше да бъде кралица, и то добра кралица. Както знаете, тя беше дъщеря на краля на Бохемия, Жан Слепия, който хранеше извънредна любов към Франция и казваше, че парижкият двор е единственият, в който можеш да живееш като благородник. Този крал беше образец на рицарство, но малко налудничав. Макар напълно сляп, той държеше да участвува в битката при Креси и за целта накара да вържат коня му за конете на двама негови рицари, застанали от двете му страни. Така се впуснаха в боя. Намериха ги мъртви и тримата, все тъй вързани един за друг. Неговата благородна смърт до такава степен впечатли уелския принц… тогава той караше шестнадесетата си година; това бе първото му сражение, и доста добре се прояви, макар че от тактически съображения крал Едуард бе прекалил с участието на своя наследник в него… та уелският принц бе така поразен, че помоли баща си да му позволи да носи занапред емблемата на покойния сляп крал. Ето защо сега шлемът на принца е увенчан с три бели пера.

Но най-важното във връзка с Бон Люксембургска беше нейният брат, Шарл Люксембургски, за чийто избор като император на светата империя папа Климент VI и аз бяхме съдействували. Не че не знаехме, че с този хитър като търговец селяк щяхме да си имаме известни неприятности… о, в него няма нищо от баща му, скоро ще се убедите сам; но понеже предвиждахме също, че за Франция ще настъпят тежки времена, решихме, че ще й помогнем, като направим бъдещия й крал императорски зет. След смъртта на сестрата край на съюза. Виж, неприятности наистина ни създаде с неговата златна вула; но подкрепа на Франция — никаква, и именно затова сега отивам в Мец.

Крал Жан, по това време нормандски херцог, не показа особено силно отчаяние от смъртта на Бон Люксембургска. Между тях бе имало твърде малко разбирателство и чести скандали. Макар че не бе лишена от чар и че й правеше по едно дете на година, всичко единадесет, откакто му бяха намекнали, че беше вече време да се сближи с жена си в леглото, в сърдечно отношение монсеньор Жан клонеше по-скоро към един свой братовчед, с осем години по-млад и с доста красива външност… Шарл дьо ла Серда, когото наричаха също Шарл Испански, защото принадлежеше на един отстранен от кастилския трон род.

Още щом погребаха Бон Люксембургска, херцог Жан, придружен от хубавия Шарл Испански, се оттегли във Фонтенбло, за да избяга от заразата… О, това е нерядко срещан порок, племеннико. На мен той ми е непонятен и ме преизпълва с възмущение; опада към онези слабости, към които съм най-непримирим. Но трябва да признаем, че е разпространен дари сред кралете и много им вреди. Вижте какво стана с крал Едуард II Английски, баща на настоящия. Именно содомията му коства и трона, и живота. Нашият крал Жан не е изявен до такава степен, но проявява доста подобни наклонности и ги проявява особено в пагубното си увлечение към този братовчед с прекалено изящното лице…

Какво става, Брюне? Защо спираме? Къде сме? В Кенсак. Той не беше предвиден… Какво искат тези селяци? А, благословия! Не спирайте шествието за това; знаеш добре, че благославям и в движение… In nomine patris…tii… sancii…^[1] Хайде, добри хорица, благословени сте вървете в мир… Ако трябва да спирам всеки път, щом ми искат благословия, ще стигнем в Мец след шест месеца.

Та ви казвах, че през септември 1349 година Бон Люксембургска умря, оставяйки престолонаследника вдовец. През октомври дойде редът на наварската кралица Жана, доскоро наричана Жана Малката, дъщеря на Маргьорит Бургундска и може би на Луи Вироглавия; тази, която бяха отстранили от френския трон, обявявайки я за незаконородена… е, да, детето от Нелската кула… чумата я прибра. И нейната смърт не бе почетена с продължителна скръб. От шест години бе вдовица на своя братовчед Филип д’Еврьо, убит някъде в Кастилия в бой срещу маврите. Когато се възкачи на престола, Филип VI им бе подхвърлил наварската корона, за да предотврати техните евентуални претенции към френската. Една от многото машинации, които осигуриха трона на рода Валоа.

Никога не съм одобрявал тази сделка с Навара, която противоречеше и на закона, и на фактите. Но тогава все още нищо не можех да кажа! Нали съвсем наскоро ме бяха избрали за епископ на Оксер. Пък и дори да бях го казал… Юридически това бе несъстоятелно. Навара идваше от майката на Луи Вироглавия. Ако Жана Малката не бе негова дъщеря, а на някакъв щитоносец тя имаше толкова права над Навара, колкото и над Франция. Следователно признаеха ли й правата над короната на едната държава, доказваха ipso facto нейните права и над другата както за нея, така и за наследниците й. Прекалено недвусмислено бе, че е отстранена от френския трон не толкова заради предполагаемата й незаконност, а защото бе жена, всичко това благодарение на умело измисления закон за мъжете.

Колкото до самите факти… Филип Хубави никога не би се съгласил на каквато и да е цена да откъсне от кралството нещо, което е присъединил към него. Тронът не се осигурява като му прережеш единия крак. Жана и Филип Наварски си бяха кротували, тя защото ризата на майка й прекалено лепнеше ла гърба й, той защото приличаше на своя баща Луи д’Еврьо, достоен и разсъдлив по природа човек. Положението щеше да се промени с техния син Шарл, доста буен за възрастта си осемнадесетгодишен младеж, който гледаше с желание за мъст към миналото на своя род и с амбиция към собственото си бъдеще. „Ако баба ми не беше толкова разгорещена курва, а майка ми се бе родила мъж… Сега щях да съм крал на Франция.“ Това съм го чул с ушите си… Необходимо бе следователно да се запази Навара, чието местоположение в южната част на кралството стана още по-важно особено сега, когато англичаните завладяха цяла Аквитания. И както винаги в подобни случаи се започна уреждането на брак.

Херцог Жан с радост би се въздържал от нов брачен съюз. Но му бе отредено да бъде крал, а кралският сан изисква съпруга до краля, особено пък в неговия случай. С присъствието на една съпруга вече нямаше да изглежда, че толкова явно се движи подръка с Шарл Испански. А от друга страна, как по-удачно да поласкаем буйния Шарл д’Еврьо — Навара и как по-сигурно да му вържем ръцете, ако не като изберем за кралица една от сестрите му? Най-голямата, Бланш, беше на шестнадесет години. Красавица, и с доста изтънчена душевност. Замисълът бе значително придвижен, бе поискано папското позволение и сватбата беше почти обявена, макар че през онзи ужасен период се питахме кой ще бъде жив идната седмица.

Защото смъртта продължаваше да тропа на всички врати. В началото на декември чумата прибра самата френска кралица, Жана Бургундска, куцата, злата кралица. При смъртта й благоприличието едва възпря радостните викове, а народът само дето не излезе да танцува по улиците. Всички я мразеха; вашият баща сигурно ви го е казвал. Крадеше печата от мъжа си, за да хвърля хората в затвора; приготвяше отровни бани за гостите, които не й се нравеха. За малко да убие така един епископ… Понякога кралят я замеряше с някоя факла от свещниците, но не успя да я промени.

Аз доста се страхувах от тази кралица. Нейната подозрителност пълнеше двора с въображаеми врагове. Беше сприхава, коварна, отблъскваща; беше престъпница. Смъртта й се възприе като късна проява на небесното правосъдие. Впрочем веднага след това бедствието започна да стихва, сякаш тази страшна хекатомба, дошла от толкова далеч, не бе имала друга цел освен да порази най-накрая тази харпия.

От всички поданици на Франция този, който изпита най-голямо облекчение, бе самият крал. Ожени се повторно, преди да е изтекъл месец, в студовете на януари. Макар и вдовец на една ненавиждана от всички жена, това все пак бе явно незачитане на благоприличния срок. Но най-лошото не бе в привързаността. За кого се женеше повторно? За годеницата на своя син, за Бланш Наварска, младичката, по която беше полудял още щом тя се появи в двора. Колкото и снизходително да се отнасят към леконравието, французите никак не обичат подобни увлечения у един владетел. Филип VI беше с четиридесет години по-възрастен от красавицата, която така грубо измъкна изпод носа на своя наследник. И не можеше да се оправдае с върховния интерес на кралствата, както става при толкова много неравни кралски бракосъчетания. Увенчаваше короната си с ореола на един скандал и същевременно нараняваше достойнството на своя приемник, като го направи смешен. Набързо отпразнуваха сватбата в Сен-Жермен-ан-Ле. Жан Нормандски естествено не присъствуваше. Никога не бе обичал баща си, който впрочем му отвръщаше със същото. Сега истински го намрази.

Месец по-късно престолонаследникът се прежени на свой ред. Бързаше да заличи оскърблението. Престори се на възхитен да се свърже с булонската херцогиня, вдовица на булонския херцог. Моят преподобен събрат булонският кардинал ги уреди този брак в полза на семейството си и за своя облага. От гледна точка на богатството булонската херцогиня беше твърде добра партия, която можеше да подобри състоянието на принца, превърнал се вече в неповторим прахосник, но всъщност само го тласна към още по-голямо разточителство.

Новата нормандска херцогиня беше по-възрастна от свекърва си; на дворцовите приеми двете произвеждаха много странно впечатление, още повече, че по осанка и по лице съпоставката съвсем не беше в полза на снахата. Херцог Жан се дразнеше от това; беше си втълпил, че е влюбен в Бланш Наварска, която така грозно му бе отнета, и жестоко се измъчваше да я вижда до баща си, който не преставаше да я гали пред всички, и то по съвършено блудкав начин. Това не бе никак благоприятно за нощите на херцог Жан с булонската херцогиня и още повече го тласна към Шарл Испански. Намери утеха в прахосничеството. Човек би казал, че спасява честта си, като пилее пари.

Впрочем след току-що изживените ужасни и злочести месеци по време на чумата всички харчеха бясно. Особено в Париж. Истинска мания беше обхванала двора. Твърдеше се, че това прекаляване с разкоша осигурява работа на простите хорица. Ала в колибите и килерите не се забелязваха последици от подобно нещо. Между задлъжнелите владетели и мизерствуващото простолюдие имаше една прослойка, където се стичаше печалбата, погълната от едри търговци като Марселовци, които продаваха сукно, коприни и други стоки за украса и които тогава здравата забогатяха. Модата стана екстравагантна и макар да беше вече на тридесет и една години, херцог Жан се перчеше заедно с Шарл Испански, и двамата облечени в назъбени надризници, толкова, къси, че им се виждаха задниците. Смееха им се, като минаваха.

Бланш Наварска бе станала кралица по-рано от определеното; регентството й продължи по-кратко от предвиденото. Филип дьо Воала беше оцелял от войната и чумата; но не устоя на любовта. Докато бе живял със своята куца свадливка, той си беше останал красив мъж, малко пълен, но винаги здрав и бодър, владееше оръжието, яздеше бързо, ловуваше дълго. Шест месеца любовни подвизи при красивата съпруга го свършиха. Напускаше леглото й само с мисълта да се върне пак в него. Истинска мания, лудост. Искаше от лекарите си да му приготвят смеси, които да го правят неуморим за насладата… Какво?… Учудвате се, че… Но да, племеннико, да макар че сме хора на църквата, впрочем именно заради това ние трябва да сме в течение на подобни неща, особено когато се отнасят до кралска особа.

Кралица Бланш приемаше тази непрекъснато доказвана й страст едновременно съгласна, тревожна и поласкана. Кралят се хвалеше публично, че тя се уморява по-бързо от него. За кратко време отслабна. Всяка седмица го състаряваше с цяла година. Умря на двадесет и втори август 1350 година на петдесет и седем години, от които двадесет и две бе царувал.

Под бляскавата си външност този владетел, комуто бях предан… все пак той беше крал на Франция, а и от друга страна, не можех да забравя, че той поиска за мен кардиналския сан… та този владетел беше твърде жалък пълководец и пагубен финансист. Загуби Кале, загуби Аквитания; остави провинцията Бретан разбунтувана и много крепости в кралството несигурни или опустошени. И на всичко отгоре загуби престижа си. А да! Все пак бе купил провинцията Дофине. Никой не е изцяло пагубен. Добре е да знаете, че аз уредих тази сделка две години преди битката при Креси. Престолонаследникът Хумберт така бе затънал, че вече не знаеше от кого да вземе заем и кому да се издължи… Ако тази история ви интересува, някой друг път ще ви я разкажа с подробности и ще научите как присъединих Виенското владение към нашето кралство, като издействувах неговата корона за най-големия син на френския крал. Затова, без да се хваля, мога да кажа, че аз служих на Франция по-добре от крал Филип VI, тъй като той само я смали, а аз успях да я уголемя.

Вече шест години! Шест години откакто крал Филип умря и откакто херцог Жан стана крал Жан II! Изминаха толкова бързо — да речеш, че сме още в началото на царуването. Дали защото нашият лов крал направи съвсем малко запомнящи се неща, или защото колкото стареем, времето за нас тече по-бързо? На двадесет години всеки месец, всяка седмица ти изглеждат много дълги, понеже са изпълнени с нови преживявания… Ще видите, Аркамбо, когато станете на моята възраст, ако стигнете до нея — пожелавам ви го от все сърце… Човек поглежда назад и си казва: „Как? Минала е цяла година? Колко бързо изтече!“ Навярно защото прекарваме много часове да си припомняме, да изживяваме отново отминалото време…

Ето, слънцето залезе. Знаех си, че ще пристигнем в Нонтрон едва по мръкнало.

Боюне! Брюне!… Утре ще трябва да тръгнем преди зори, защото ни предстои дълъг преход. Нека ла впрегнат навреме конете и всеки да се запаси с храна тъй като няма да имаме възможност да опираме Кой замина за Лимож да извести пристигането ми? Арман дьо Гийерми; много добре… Всеки път изпращам по един от моите бъдещи рицари да следи за подготовката на посрещането и настаняването ми, един или два дни предварително, не повече. Точно колкото хората да побързат а тъжителите от епархията да нямат време да дотичат да ми досаждат с молбите си…Кардиналът? О узнахме за идването му едва ден преди това; уви, вече си замина… Инак, племеннико, ще се превърна в истински пътуващ съд.