Морис Дрюон
Как един крал погубва Франция (18)

VI
ПРИГОТОВЛЕНИЯТА

Гийом а ла Кош… Ето че си спомних името, което търсех; кралят на престъпниците… Странна е неговата служба, наследена от една институция на Филип Август. Той бе включил в личната си охрана отред от сержанти, всички до един великани, наричани ribaldi regis, войници на краля. Размяна на родителния падеж или игра на думи, но техният началник сега стана гех ribaldorum. Формално командува сержантите като Перине льо Бюфл и останалите; всяка вечер в часа на вечерята прави обиколка на кралския дворец и проверява дали са го напуснали всички, които имат достъп до двора, но не могат да нощуват там. Ала основното му задължение, мисля вече ви казах, е да упражнява надзор върху местата с лоша слава в градовете, в които отсяда кралят. Това значи най-напред, че следи за реда и инспектира парижките бордеи, които никак не са малко, без да се броят леките жени, които работят за тях в определените им улици. А също и домовете за хазартни игри. В тези долнопробни заведения има най-големи шансове да се попадне на следите на крадци, джебчии, фалшификатори и платени убийци; както и да се узнаят пороците на някои хора, понякога и на високопоставени личности, които инак изглеждат напълно порядъчни.

Ето как кралят на престъпниците стана началник на една доста своеобразна полиция. Има си шпиони почти навсякъде. Обръщат се към него когато трябва да се проследи някой пътник, да се прерови гардероба му или да се узнае с кого се събира. Хората не го обичат, но се страхуват от него. Казвам ви това за деня, в който ще влезете в двора. За предпочитане е да сте в добри отношения с него.

Печели много, защото службата му е благодатна. Да следиш проститутките и инспектираш бордеите е доходна работа. Освен заплатата в пари и добавките в натура, които получава от кралския дом, той взема по два гроша седмично за всеки публичен дом и за всяка лека жена в него. Ето ти един хубав данък, нали, и се събира по-лесно от този върху солта. Получава и по пет су за прелюбодейките… е, за тези, които са известни. Същевременно той наема леки жени за дворцовите увеселения. Плащат му да си отваря добре очите, но често и да ги затваря. Наред с това, когато кралят е на поход, пак той привежда в изпълнение неговите присъди или тези на маршалите му. Той отговаря за реда на наказанията, и в тези случаи облеклото на осъдените се пада на него, заедно с всичко, което имат върху себе си в момента на задържането. И тъй като обикновено кралският гняв не е предизвикан от дребни престъпници, а от силни и богати хора, дрехите и украшенията, които той обира от тях не са плячка за пренебрегване.

Денят на руанското пиршество беше благодат.

Един крал и петима сеньори наведнъж. О, от времето на Филип Август никога крал на престъпниците не бе имал такъв късмет! Неповторим случай да се представи добре пред владетеля. И той не спести усилия. Едно наказание е преди всичко зрелище… Трябваше да намери с помощта на кмета шест каруци, защото кралят бе поискал отделна за всеки осъден, такава беше волята му. Така шествието щеше да бъде по-дълго. Те чакаха в двора на замъка, впрегнати в здрави першронски коне. Трябваше да намери палач… защото градският палач не беше там или в момента нямаше назначен такъв. Кралят на престъпниците бе измъкнал от затвора един жалък негодяй на име Бетрув, Пиер Бетрув… ето, виждате ли, неговото име си го спомням, иди кажи защо… на чиято съвест лежаха четири убийства, явно добра подготовка за работата, която щяха да му поверят, срещу подписано от краля оправдателно писмо. На косъм се измъкна този Бетрув. Ако в града тогава имаше палач…

Трябваше също да се намери свещеник; но това е по-често срещана стока и не си дадоха голям труд да го избират… първият монах, който попадна под ръка в най-близкия манастир.

Докато траеха тези приготовления, крал Жан беше свикал малък съвет в неразчистената след пира зала…

Времето решително е на дъжд. Ще вали през целия ден. Нищо, имаме си топли кожи, жарава в грейките, бонбони и вино, което да ни сгрява в това влажно време; имаме всичко необходимо, дакато стигнем до Оксер. Много ми е приятно, че ще видя отново Оксер; това ще съживи спомените ми…

И така, кралят беше свикал съвет, съвет, на който говореше почти само той. Брат му, орлеанският херцог, мълчеше; мълчеше и синът му, херцог д’Анжу. Одреем беше мрачен. Кралят добре виждаше по лицата на своите съветници, че даже и онези, които най-силно желаеха смъртта на наварския крал, не одобряваха решението да бъде обезглавен по този начин, без съд и някак крадешком. Това прекалено им напомняше екзекуцията на Раул дьо Бриен, бившия конетабъл, също осъдена в пристъп на гняв по неизяснени и до днес причини, и която постави лошо начало на царуването.

Единствено първият шамбелан Робер дьо Лори изглеждаше, че подкрепя своя господар в желанието за незабавно отмъщение; но това бе по-скоро от раболепие, отколкото от истинско убеждение. Бе прекарал доста месеци в немилост, защото според краля прекалено се бе увлякъл на страната на наварците по време на Мантския договор. Необходимо бе да докаже своята вярност.

Никола Брак, който е доста ловък и знае как да подхване краля, се опита да отвлече вниманието му, като заговори за Фрике дьо Фрикан. Предлагаше временно да му запазят живота, та да го разпитат както подобава. Ако го притиснат, управителят на Кан безсъмнено щеше да разкрие доста интересни тайни. Как иначе да стигнат до всички разклонения на заговора, ако не оставят поне един от пленниците?

„Да, това е благоразумно, каза кралят. Да се остави Фрике.“

Тогава Одреем отвори един прозорец и извика на краля на престъпниците в двора: „Пет каруци са достатъчни!“и потвърди с разтворена ръка: пет. Върнаха една каруца на кмета.

„Ако е благоразумно да се остави Фрике, още по-благоразумно е да оставим неговия господар“, каза тогава престолонаследникът.

След първоначалния смут той си бе възвърнал хладнокръвието и разсъдливостта. Честта му беше заложена в това дело. Всячески се опитваше да спаси зет си. Жан II бе поискал от Жан д’Артоа да повтори за сведение на всички каквото знаеше за заговора. Ала „братовчедът Жан“ се бе показал по-неуверен пред съвета, отколкото пред краля. Прошепнат на ухо, един донос звучи доста убедително. Но повторен на висок глас пред десет души, той губи силата си. В края на краищата това бе само слух. Един бивш служител бил видял… друг бил чул…

Макар че дълбоко в себе си нормандският херцог не можеше да не повярва донякъде на отправените обвинения, те не му изглеждаха достатъчно обосновани.

„Мисля, че за моя нечестив зет вече знаем достатъчно“ — каза кралят. — Не, татко, не знаем достатъчно — отвърна престолонаследникът.

„Толкова ли сте твърдоглав, Шарл? — попита гневно кралят. — Нима не чухте, че този наш безсъвестен и неверен родственик, този злонамерен звяр, е искал скоро да ни убие, първо мен, а после и вас? Защото той е имал намерение да убие и вас. Мислите ли, че след смъртта ми бихте представлявали голяма пречка за начинанията на вашия добър брат, който неотдавна искаше да ви замъкне в Германия срещу мен? Именно за нашето място, за нашия трон ламти той и за нищо дру-го. Или все още сте така заслепен от него, че от-казвате да разберете каквото и да е било?“

Тогава престолонаследникът, който придобиваше все по-голяма увереност и решителност, отговори: „Много добре разбрах, татко; но налице няма нито доказателства, нито самопризнание. — А какво доказателство искате, Шарл? Думата на един почтен братовчед не ви ли стига? Или трябва да легнете мъртъв, потопен в собствената си кръв, прободен като моя злочест Шарл Испански, за да се убедите?“

Престолонаследникът упорствуваше. „Има доста тежки улики, татко, не отричам; но засега нищо повече. Уликата не е престъпление. — Уликата е престъпление за краля, който е длъжен да се пази — каза Жан II, целият почервенял. Не говорите като крал, Шарл, а като университетски ученик, свит зад дебелите си книги.“

Но младият Шарл здраво държеше на своето. „Ако дълг на краля е да се пази, нека ние, кралете, не се обезглавяваме един друг. Шарл д’Еврьо бе помазан и коронясан като крал на Навара. Той е ваш зет; може да е вероломен, но е ваш зет. Кой ще уважава кралските особи, ако те се изпращат един друг на палача? — Да не беше започвал!“ извика кралят.

Тогава маршал д’Одреем се намеси, за да каже мнението си. „Сир, в очите на света именно вие в случая ще започнете пръв.“

Трудно се излиза наглава с един маршал, Аркамбо, както и с един конетабъл. Поверил си му власт, а той изведнъж се възползува от нея, за да ти противоречи. Одреем е възрастен военачалник… впрочем не чак толкова, по-млад е от мен… все пак е човек, който дълго време безмълвно се е подчинявал, и е бил свидетел на многлупави постъпки, без да може да каже нещо. Сега бе решил да навакса.

„Поне да бяхме заловили всички лисици в капана! — продължи той. — Но Филип Наварски е на свобода и е също толкова буен. Ще се отървем от по-големия и по-малкият веднага ще го замести, пак ще вдигне своята партия срещу нас, пак ще се съюзява с англичанина, при това той е по-добър рицар и по-пламенен в боя.“

Тогава Луи Орлеански подкрепи престолонаследника и маршала, изтъквайки пред краля, че докато държи Шарл Наварски в затвора, ще има власт над неговите васали.

„Назначете продължителен процес срещу него, покажете наяве цялата му мерзост, изправете го пред перовете на кралството; тогава никой няма да ви упрекне. Когато бащата на нашия братовчед Жан извърши известните ни деяния, нашият баща кралят не постъпи другояче, а чрез официален и открит съд. А когато нашият чичо Филип Хубави разкри безпътството на снахите си, неговото правораздаване, колкото и незабавно да бе, се основаваше на разпити и бе произнесено на всеослушание.“

Всичко това никак не бе по вкуса на крал Жан, който отново кипна: „Хубави примери ми даваш, братко, и много полезни! Великият съд в Мобюисон донесе позор и раздори в кралския род. А колкото до Робер д’Артоа, да ми прости нашият братовчед Жан, именно защото само го изгониха, вместо веднага да го заловят и убият, той ни докара войната с Англия.“

При тези думи монсеньор Орлеански, който не обича особено по-големия си брат и с охота му противоречи, отвърнал… увериха ме, че наистина казал това… „Сир братко, нужно ли е да ви напомня, че Мобюисон не ни ощети толкова? Ако не беше Мобюисон, където нашият дядо Валоа, вечна му памет, изигра добре ролята си, безсъмнено сега на трона щеше да седи нашият наварски братовчед, а не вие. Що се отнася до войната с Англия, граф Робер допринесе може би, но даде само едно копие, своето. А войната срещу Англия трае вече осемнадесет години…“

Изглежда, че кралят се огъна под натиска. Обърна се към престолонаследника и като го изгледа сурово, каза: „Осемнадесет години наистина; точно вашата възраст, Шарл“, сякаш го упрекваше за това съвпадение.

При което Одреем измърмори: „Щяхме по-лесно да изгоним англичанина от нашите земи, ако ние, французите, през цялото време не се избивахме помежду си.“

Кралят замълча известно време с доста разгневен вид. Трябва да си много самоуверен, за да държиш на решението си, когато никой от служителите ти не го одобрява. Но крал Жан не е решителен; той е твърдоглав.

Никола Брак, усвоил по време на съветите изкуството да се възползува от мълчанието, предостави на краля една възможност за отстъпление, която да не накърнява нито гордостта, нито желанието му за мъст.

„Сир, мигновената смърт не е ли твърде бързо изкупление? Монсеньор Наварски вече две години и повече ви кара да страдате. А вие му налагате такова кратко наказание. Ако го държите затворен, ще има усещането, че умира всеки ден. Освен това се обзалагам, че неговите сподвижници непременно ще направят опит да го освободят. Така ще заловите онези, които днес се изплъзнаха от мрежите ви. И ще имате добър повод да стоварите присъдата си върху такъв явен бунт…“

Кралят прие този съвет и заяви, че неговият продажен зет наистина заслужава по-продължително изкупление. „Отсрочвам екзекутирането му. Дано не се наложи да съжалявам. Но сега да се побърза с наказанието на останалите. Стига сме губили време с приказки.“ Сякаш се опасяваше да не успеят да му измъкнат още една глава.

Одреем отново извика от прозореца краля на престъпниците и му показа четири пръста. И понеже не беше сигурен дали го е разбрал добре, изпрати един стрелец да му каже, че едната каруца е излишна.

„По-бързо! — повтаряше кралят. — Освободете тези предатели.“

Освободете… странна дума, която би ви учудила, ако не сте в обкръжението на този странен владетел! Това е обичайното изречение, с което нарежда изпълнението на присъда. Не казва: „Освободете ме от тези предатели“, което би имало смисъл, а „освободете тези предатели“… какво означава това за него? Освободете ги за палача? Освободете ги от живота? Или е просто грешка на езика, която упорито повтаря, защото в гнева обърканата му глава губи власт над думите му?

Разказвам ви всичко това, сякаш съм бил там, Аркамбо. То е защото само три месеца след това през юли, когато спомените бяха още пресни, случаят ми бе предаден и от Одреем, и от монсеньор Орлеански, и от самия престолонаследник, както и от Никола Брак, като всеки от тях естествено си спомняше най-вече това, което самият той бе казал. По този начин възстанових достатъчно вярно, струва ми се, и в подробности цялото събитие и го описах на папата, до когото бяха стигнали по-кратки и малко по-различни версии. В подобни случаи подробностите имат по-голямо значение, отколкото може да се предположи, защото те осведомяват за характера на хората. Лори и Брак — и двамата са алчни за пари и непорядъчни в стремежа си да ги трупат; но докато Лори е съвсем посредствена личност, Брак е един умен политик…

Продължава да вали… Къде сме, Брюне? Фонтьоноа… А, да, спомням си; беше в моята епархия. Тук е станала онази прочута битка с големи последици за Франция; Fontanetum, както е старото название. Тук около 840 или 841 година Шарл и Луи Германски победиха своя брат Лотер, след което подписаха Вердюнския договор. Оттогава Франция завинаги е била отделена от империята… От този дъжд не се вижда нищо. Впрочем няма и какво да се види. Като орат земята, селяните намират от време на време по някоя дръжка на меч или ръждясал шлем отпреди петстотин години… Карай, Брюне, карай нататък.