Морис Дрюон
Как един крал погубва Франция (11)

X
ЗЛОПОЛУЧНАТА ГОДИНА

Да, да, прав сте, Аркамбо, и аз имам същото чувство. Минали са едва десет дни, откакто напуснахме Перигьо, а сякаш препускаме вече цял месец. На път времето тече по-бавно. Тази вечер ще преспим в Шатору. Признавам, че няма да е зле да стигнем утре в Бурж, с божия воля, и да си починем там три пълни денонощия, а може би и четири. Започнаха да ми омръзват тези абатства, където трапезата е така оскъдна, а леглото ми едва затоплено, за да ми внушат, че наистина са се разорили от войната. Нека тези абатчета не си въобразяват, че като ме карат да гладувам и спя на течение, ще ги освободя от финансови задължения… Пък и хората от свитата имат нужда да починат, да стегнат амунициите и изсушат дрехите си. Защото дъждът добре ни нареди. Като слушам как младите рицари кихат около носилката, мога да се обзаложа, че не един ще прекара времето си в Бурж да се лекува с канела, карамфил и горещо вино. Колкото до мен, и аз няма да безделнича. Трябва да прегледам писмата от Авиньон и да продиктувам отговорите си…

Може би сте изненадан, Аркамбо, от думите на раздразнение, които понякога ми се изплъзват по отношение на светия отец. Вярно е, че имам буйна кръв и показвам яда си повече, отколкото тряб-ва. Това е, защото той ми сервира какво ли не Но повярвайте, че и на него самия не се колебая да му показвам глупостта му. Неведнъж ми се случвало да му кажа: „Дано божието милосърдие пресвети отче, ви отвори очите за грешката, която току-що извършихте.“

Ех, ако френските кардинали не си бяха втълпили така неочаквано, че човек с моя произход не подхождал… нищета, трябваше да съм роден в нищета… а от друга страна, ако италианските кардинали, Капочи и другите, не държаха така упорито светият престол да се върне в Рим… Рим, та Рим! Имат очи само за техните италиански държави, Капитолия им пречи да виждат бог.

Това, с което нашият Инокентий най-много ме вбесява, е политиката му спрямо императора. С Пиер Роже, искам да кажа с Климент VI, сме се поддържали един друг в продължение на шест години, за да не бъде коронясан императорът. Да бъде избран — това да. Да управлява — и с това бяхме съгласни. Но трябваше да се отлага коронясването му, докато не подпише задълженията, които искахме да поеме. Много добре знаех, че още на другия ден след миропомазването този император щеше да ни донесе разочарования.

Но ето че нашият Обер слага тиарата и започва да повтаря: „Да се помирим, да се помирим.“ И през пролетта на следващата година постига целта си. „Императорът Карл IV ще бъде коронясан; заповядвам!“, ми каза той най-накрая Папа Инокентий е от онези владетели, които проявяват енергичност единствено когато бият отбой Покрай нас гъмжи от такива. И си въобрази, че е постигнал голям успех с това, че императорът се е задължил да влезе в Рим сутринта на коронясването и да го напусне същия ден, без да пренощува в града. Голяма работа! Кардинал Бертран дьо Коломбие… „Виждате ли, избирам французин, трябва да сте доволен…“ беше изпратен да положи на челото на бохемския крал короната на Карл Велики. В отговор на тази добрина шест месеца по-късно Карл IV ни удостои със златната вула според която папата вече няма нито глас, нито влияние в избора на императора.

От този момент нататък империята ще се самоопределя от седем германски избиратели, които ще обединят държавите си… което значи да превърнат своята анархия в постоянен закон. В същото време относно Италия не се взема никакво решение и никой не знае точно от кого и как ще бъде упражнявана там властта. Но най-ужасното в тази вула, това което убягна на Инокентий, е, че разделя светската и духовната власт, и утвърждава независимостта на народите спрямо папата. Това е краят, премахването на принципа на всемирното пълновластие, упражнявано от приемника на Свети Петър от името на Всемогъщия творец. Връщат бог на небето, а на земята правят каквото си искат. Наричат това „съвременно мислене“и се гордеят с него. Аз, племеннико, наричам това, с извинение, да си плюеш в очите.

Няма остаряло и съвременно мислене. Има само мисъл, от една страна, а от другата глупост. И как посрещна всичко това нашият папа? Крещя ли, гневи ли се, отлъчи ли го? Изпрати на императора едно доста любезно и приятелско послание, пълно с благословии… О, не, не! Не съм го съставял аз. Но на събора в Мец аз ще трябва да чуя тържественото известяване на тази вула, която отрича върховната власт на светия престол и която ще донесе на Европа само смут, размирици и беди.

Какъв горчив хап трябва да преглътна, при това охотно; защото сега, когато Германия се отдели от нас, повече от всякога трябва да се стремим да спасим Франция, иначе за бог няма да остане нищо. Ах, бъдещите поколения ще има да проклинат годината 1355! А още не сме пожънали всичките й бодливи плодове.

А какво прави наварецът в това време? Стои си в Навара и е доволен от новината, че освен от безпорядъка и суматохата, които той предизвика, сме затруднени и от деянията на императора.

Преди всичко очакваше своя Фрике дьо Фрикан, заминал за Англия с ланкастърския херцог, да се върне заедно с шамбелана на последния, натоварен да предаде мнението на крал Едуард относно съставения в Авиньон проект за договор, После шамбеланът трябваше да се върне в Лондон, придружен този път от Колен Дублел, щитоносец на Шарл Злия, още един от убийците на Шарл Испански, който трябваше да представи възраженията на своя господар.

Шарл Наварски е пълна противоположност на крал Жан. По-вещ и от нотариус, когато се об-съжда всяка точка, всеки параграф, всяка запетая от някакъв договор. Припомня това, предвижда онова. Използува като довод еди-кой си обичай, стремейки се винаги да намали своите задължения и да увеличи тези на партньора…Ай като не бързаше да си изтъче платното с англичанина, можеше спокойно да наблюдава какво се готви върху кроеното на Франция. Сега беше моментът крал Жан да се покаже сговорчив. Но когато този човек реши да действа винаги избира най-неподходящото време за това. Като истински самохвалко, ето че се стяга за бой, и то за да нападне отсъствуващ враг, втурсе в Кан и заповядва да се завземат всички нормандски замъци на зет му, с изключение на Еврьо. Хубав поход, няма що, който по липса на противници се превърна в поход за гуляи и доста разгневи нормандците при вида на кралските стрелци, опустошаващи каците и килерите им.

Междувременно наварецът спокойно събираше войски в своята Навара, а неговият шурей, граф дьо Фоа, Феб… друг път ще ви разкажа за него, той е доста внушителен сеньор… отиде да повърлува в графство Арманяк, за да напакости на френския крал.

След като бе изчакал лятото, за да поеме минимален риск по море, в един хубав ден през август нашият млад Шарл пристига в Шербург с две хиляди души.

В същото време Жан II с изумление научава, че уелският принц, който през април бе станал владетел на Аквитания и наместник на английския крал в Гийена, напредваше с издути платна към Бордо с пет хиляди воини на корабите си. А и беше чакал попътен вятър. Ех, не може да се отрече, добро му е разузнаването на крал Жан! Ние от Авиньон виждахме подготовката на тази хубава морска засада, целяща да се улови Франция в клещи. И даже се говореше за предстоящото пристигане на самия крал Едуард, който трябваше вече да бъде в Жерси, ако бурята не го бе принудила да се върне в Портсмут. Може да се каже, че миналата година единствено вятърът спаси Франция.

Тъй като не можеше да воюва на три фронта крал Жан реши да не се бие на нито един. И отново се отправи към Кан, този път за да преговаря. Придружаваха го двамата му братовчеди, Пиер и Жак дьо Бурбон, и Робер дьо Лори, отново спечелил благоволението му, както вече ви казах. Но Шарл Наварски не се яви. Изпрати двама свои барони, месир дьо Лор и месир дьо Куйарвил, да преговарят от негово име. На крал Жан не му остана друго, освен да си тръгне, оставяйки двамата братовчеди, като само им поръча да побързат в постигането на споразумение.

То бе подписано във Валон на десети септември. На Шарл Наварски бе признато всичко, което му се полагаше според Мантския договор, даже малко повече.

Две седмици по-късно, в Лувъра, повторно тържествено помиряване на тъст и зет в присъствието, разбира се, на вдовствуващите кралици Жана и Бланш… „Сир братовчеде, ето нашият племенник и брат, за когото ви молим, в името на любовта ви към нас…“ И пак разтварят обятия, и се целуват по лицето с желание да се ухапят, и си обещават прошка и вярно приятелство…

А, забравих нещо, което никак не е маловажно. За почетна свита на наварския крал Жан II бе изпратил насреща му сина си, престолонаследника Шарл, когото преди това бе назначил за свой главен наместник в Нормандия. От Водрьой-сюр-л’Иор, където останаха четири дни, до Париж шуреят я зетят пътуваха заедно. За пръв път се срещаха за такова продължително време, като яздеха, разговаряха, разхождаха се, хранеха се и спяха един до друг Престолонаследникът е пълна противоположност на наварския крал, толкова висок, колкото последният е нисък, толкова сдържан, колкото другият е словоохотлив. Освен това е с шест години по-млад и му липсва зрелост във всяко отношение. И най-накрая престолонаследникът страда от болест, която явно е истински недъг; дясната му ръка се подува и става морава, щом се опита да вдигне нещо по-тежко или да стисне по-силно някакъв предмет. Не може да носи сабя. Майка му и баща му го заченаха твърде рано, и то когато едва се бяха съвзели от боледуване; това се отрази на плода.

Но оттук не трябва да се заключи, както правят прибързано някои, и на първо място крал Жан, че престолонаследникът е глупак и че ще бъде лош крал. Доста старателно съм проучил хороскопа му… двадесет и първи януари 1338 година… Слънцето е все още в Козирог, малко преди да влезе във Водолей… Родените под знака на Козирог късно постигат славата, но я постигат, ако имат умствени дарби. Зимните растения се развиват бавно… Склонен съм да заложа повече надежди за този принц, отколкото за много други с по-добра външност. Ако успее да преодолее големите опасности, които го заплашват тези няколко години… той вече е превъзмогнал някои от тях, макар най-лошото още да не е минало… ще съумее да се наложи на трона. Но трябва да признаем, че външността му никак не предразполага в негова полза…

О! Вятърът вече шиба на пристъпи водните струи. Аркамбо, моля ви да развържете коприне-ните шнурове, които придържат пердетата. По добре да продължим да говорим на тъмно, отколкото да се намокрим. Пък и няма да чуваме заглушаващото шляпане на конете. Кажете също на Брюне да сложи тази вечер мушами под цветните драперии на носилката. Знам, че ще бъде по-тежко за конете. Ще ги сменяме по-често…

Да, казвах ви, че си представям как монсеньор Наварски по време пътуването им от Водрьой за Париж… Водрьой има едно от най-красивите месторазположения в Нормандия и крал Жан пожела да си построи тук резиденция; изглежда, че замъкът, който той е поръчал, е истинско чудо; не съм го виждал, но знам, че е струвал скъпо на държавното съкровище; по всички стени има изображения от чисто злато… та си представям монсеньор Шарл Наварски, какъвто е сладкодумен и както умее да се кълне в приятелство, как се е наел да спечели Шарл Френски. Младите лесно си създават примери за подражание. А за престолонаследника такъв пример беше неговият тъй любезен спътник, с шест години по-голям от него, който толкова много бе пътувал, толкова неща бе видял и преживял, и който му разказваше всевъзможни тайни и го развличаше, одумвайки придворните… „Баща ви, нашият господар, сигурно ме е обрисувал пред вас съвсем не такъв, какъвто съм… Нека бъдем съюзници, нека бъдем наистина братя.“ Зарадван, че е така високо ценен от този по-опитен от него родственик, вече носещ корона и толкова привлекателен, престолонаследникът беше лесно спечелен.

Това сближаване не остана без последици и допринесе за по-късните злополуки и вражди. Чувам, че ескортът се строява, за да дефилира. Открехнете малко пердето… Да, забелязвам предградията. Влизаме в Шатору. Няма да има голяма тълпа посрещачи. Трябва да си или много набожен, или много любопитен, за да прогизнеш в тая киша само за да видиш носилката на един кардинал.