Морис Дрюон
Как един крал погубва Франция (6)

V
ПЪРВИТЕ СТЪПКИ НА КРАЛЯ, НАРИЧАН ДОБРИЯ

Хороскопът на крал Жан? Разбира се, че го знам; толкова пъти съм го изучавал… Дали предвиждах всичко това? Естествено предвиждах го; нали затова положих толкова усилия, за да предотвратя войната, знаейки, че тя ще бъде пагубна за него, следователно за Франция. Но опитайте се да вразумите човек, и то крал, когото звездите са лишили именно от разум и здравомислие!…

Крал Жан е роден под знака на Сатурн, намиращ се в кулминация в съзвездието Овен, в средата на небета, Злокобно разположение за един крал — това е знакът на детронираните владетели, на краткотрайните или прекъснати от трагични обрати царувания. Прибавете и луната, изгряваща в съзвездието на Рака, лунно съзвездие самият той, което е признак! за твърде женствена природа. И най-накрая, за да ви дам само най-красноречивите признаци, набиващи се в очите на всеки астролог — едно твърде неясно разположение, в което се разграничава Слънцето, Меркурий и Марс, тясно съчетани в съзвездието Телец. Твърде сложен хороскоп, говорещ за един неуравновесен човек, външно мъжествен и даже доста груб, но комуто сякаш е отнето всичко мъжествено, та даже и разумът; в същото време рязък, невъздържан, склоен към бълнувания и тайни страхове, които го хвърлят във внезапен бяс и го тласкат към убийства неспособен да се вслушва в съвети или да се владее и който прикрива недостатъците си зад извънредно голяма показност; в същината си глупак, по дух пълна противоположност на истински владетел или победител.

Явно, че главното в живота на някои хора е поражението; те сякаш изпитват някаква тайнствена жажда към него и не могат да се успокоят, докато не я утолят. Да бъдат бити, отговаря на дълбоката им същност; горчилката от разгрома е техен любим еликсир, както за други насладата от победата; стремят се към зависимост и нищо не им приляга така добре, както да се видят изпаднали в наложено подчинение. Голямо нещастие е един крал да се роди с подобни предразположения.

Докато беше монсеньор Нормандски и живееше под опеката на баща си, когото не обичаше, Жан II изглеждаше приемлив принц и несведущите помислиха, че ще бъде добър владетел. Впрочем народите, а даже и дворовете са винаги склонни към илюзии и очакват от всеки нов владетел да бъде по-добър от предишния, сякаш новото само по себе си притежава чудодейна сила. Съдбата и природата на Жан II не закъсняха да проявят пагубното си въздействие веднага щом взе скиптъра в ръце.

Едва десет дни откакто бе станал крал, и Шарл Испански претърпя загуба по море през август 1350 година край Уинчелси от Едуард III. Флотата, командувана от Шарл Испански, беше кастилска и нашият владетел Жан не носеше отговорност за похода. И все пак, понеже победителят беше англичанин, а победеният — скъп приятел на френския крал, това бе твърде лошо начало за последния.

Коронясването стана в края на септември. Шарл Испански се беше върнал и в Реймс засвидетелствуваха голямо внимание на победения принц за утеха след загубата.

В средата на ноември конетабълът Раул дьо Бриен, граф д’Йо, се прибра във Франция. От четири години беше пленник на крал Едуард, но доста свободен пленник, защото при случай го изпращаха от едната държава в другата, тъй като беше замесен в преговорите за общ мир, мир, за който ние в Авиньон полагахме големи усилия. Самият аз поддържах връзка с конетабъла. Този път бе дошъл да събере сумата за собствения си откуп. Не е нужно да ви казвам, че Раул дьо Бриен беше високопоставен, притежаващ голяма власт и извънредно влиятелен човек, с една дума, вторият след краля. Беше поел службата на баща си, Раул V, убит на турнир. Притежаваше обширни владения в Нормандия, имаше такива и в Турен, като например Бургьой и Шинон, а също в Бургундия и в Артоа. Владееше земи, понастоящем конфискувани, в Англия и Ирландия, както и в областта Во. Беше братовчед по женска линия на граф Амедей Савойски. Изобщо личност, на която трябва да засвидетелствуваш известна почит, особено ако току-що си седнал на трона; не е ли така, Аркамбо? Да, обаче нашият Жан II още в деня на неговото пристигане му отправи яростни, но неясни упреци и веднага нареди да го затворят. А на по-следващата сутрин — да го обезглавят без съд… Не, не изтъкна никаква причина. В курията знаехме по въпроса толкова, колкото и вие в Перигьо. А се постарахме да изясним нещата, повярвайте! За оправдание на прибързаната присъда крал Жан потвърди, че притежава писмени доказателства за вероломството на конетабъла; ала нито веднъж не ги показа. Мълчеше упорито дори и пред папата, който в името на собствения му интерес настояваше да представи прословутите доказателства.

Тогава във всички европейски дворове започнаха да шушукат, да предполагат какво ли не… Говореше се за любовна кореспонденция между конетабъла и Бон Люксембургска, която след нейната смърт била попаднала в ръцете на краля… А, и вие сте чули тази басня!… Странна връзка, няма що; във всеки случай не виждам как отношенията между една постоянно бременна жена и един мъж, който от четири години е в почти непрекъснато пленничество, могат да придобият престъпен характер! Възможно е в писмата на месир дьо Бриен да е имало думи, които кралят трудно е преглътнал; но дори и да е било така, те са се отнасяли по-скоро до поведението му, отколкото до първата му съпруга… Не, нямаше нито един правдоподобен мотив за тази екзекуция освен злобната и жадна за убийства природа на новия крал, който доста приличаше по това на майка си, злата куца кралица. Истинската причина се разкри малко по-късно, когато на длъжността конетабъл бе назначен… добре знаете кой… е, да! Шарл Испански, който получи и част от имуществото на покойния, чиито земи и владения бяха изцяло поделени между приближените на краля. На граф Жан например му се падна значителен дял — графство д’Йо.

Подобна щедрост печели повече врагове откол-кото задължени приятели. Месир дьо Бриен има-ше множество близки, познати, васали, служители, многобройна клиентела, която беше доста при вързана към него и която веднага се превърна в цяла мрежа от недоволни. Прибавете хората от кралското обкръжение, които не получиха нито троха от плячката и които се изпълниха със злоба и завист…

Ах, каква хубава гледка имаме оттук към Шалю и двата му замъка! Как добре си съответствува двете високи кули, разделени от малката рекичка! И цялата местност е толкова приятна за очите с тези забързани по небето облаци…

Ла Рю! Ла Рю, мисля, че не се лъжа; нали точно тук пред тази крепост вдясно, на хълма, месир Ричард Лъвското сърце беше неприятно изненадан от една стрела, която му отне живота? Не от вчера хората по тези земи са свикнали да бъдат напа-дани от англичаните и да се бранят от тях…

Не, Ла Рю, не съм уморен; спирам само за да погледам… Е да, вярно е, не си поплювам в ходенето. Ще повървя още малко, носилката ще ме вземе по-нататък. Нямаме бърза работа. Ако добре си спомням, от Шалю до Лимож няма и девет левги. За три часа и половина сме там, без много да бързаме… Е, добре, четири да са. Оставете ме да се порадвам на последните слънчеви дни, които бог ни праща. Ще имам време да стоя затворен зад завесите на носилката, когато дойдат дъждовете…

Та ви разказвах, Аркамбо, по какъв начин крал Жан си създаде първата група от врагове, и то в сърцето на своето кралство. Тогава реши да се заобиколи с приятели, с верни и изцяло предани нему хора, които да бъдат по нов начин свързани с него, та да го подкрепят в мир и във война, и да прославят царуването му. За целта още в началото на следващата година основа ордена на Звездата и му постави задача да издигне рицарството и рицарската чест. Това голямо нововъведение не беше кой знае каква новост, защото крал Едуард Английски вече бе създал Жартиер ата. Ала крал Жан се отнасяше с насмешка към този орден, създаден под знака на един женски крак; Звездата щеше да бъде нещо съвсем различно. Забележете, че това е негова характерна черта. Способен е само да подражава, но винаги си дава вид на откривател.

Петстотин рицари — не по-малко — трябваше да се закълнат върху светото писание никога да не отстъпват нито крачка в боя и никога да не се предават. Необходимо бе такова благородство да се отличи с внушителни белези. Крал Жан не се поскъпи относно показността; съкровищницата, която и без това не беше особено пълна, започна да изтича като пробита бъчва. За седалище на ордена обзаведе Сент-Уанския замък, наричан оттогава Благородническия замък, който се изпълни с великолепни мебели, украсени с ажурени резби, инкрустирали със слонова кост и всякакви други скъпи материали. Не съм виждал Благородническия замък, но са ми го описвали. Стените са, по-скоро бяха тапицирани със златоткани и сребърни тъкани или с кадифе, осеяно със звезди и златни лилии. Кралят поръча за всеки рицар по една бяла копринена туника и по една наполовина червена, наполовина бяла надризница, както и червена шапка със златна закопчалка във формата на авезда Всеки рицар получи и по едно бяло знаме със зведи по краищата, и също по една тежка халка от емайл и злато, която трябваше да свидетелствува че рицарят е един вид женен за краля… което предизвикваше усмивки. Петстотин закопчалки петстотин знамена, петстотин халки; пресметнете какво струва всичко това! Изглежда, кралят лично е рисувал и обсъждал всеки елемент на това ге-роично снаряжение. Горещо вярваше в своя орден на Звездата! С такава злокобна звезда като неговата щеше да е по-разумно да си избере друга емблема.

Според правилника, който кралят състави, вед-нъж годишно рицарите трябваше да се събират на голям пир, на който всеки да разкаже за извършените през това време бойни подвизи и героичните си приключения; двама писари трябваше да отразяват това в регистрите и хрониките. Орденът на Кръглата маса щеше да възкръсне, а крал Жан щеше да надмине по слава крал Артур Британски! Градеше големи и мъгляви планове. Отново се заговори за кръстоносен поход…

Първата среща на ордена, състояла се на Богоявление през 1352 година, беше твърде обезсърчаваща. Предполагаемите храбреци не можеха да се похвалят с кой знае какви подвизи! Не им бе стигнало времето. Разсечените от каската до седлото еничари, освободените от варварските крепости девици — всичко това беше отложено за друга година. На двамата писари, натоварени с летописа на ордена, не им се наложи да харчат много мастило, освен ако пиянството не се брои за подвиг. Защото Благородническият замък стана свидетел на най-големия запой, който е ставал във Франция от времето на крал Дагобер.^[1]

Рицарите в бяло и червено така се увлякоха, че още на предястията започнаха да викат, да пеят, да крещят, вече пияни до припадък; ставаха от масата само по нужда или да повръщат и се връщаха да кълват от ястията, като разпалено се предизвикваха един друг кой ще изпие повече чаши и единственото звание, което заслужаваха, беше рицарите на угощението. Красивите, изработени специално за тях златни прибори бяха изпочупени или сплескани; замерваха се с тях през масата като хлапета или ги смазваха с юмруци. От красивите мебели с ажурни резби и инкрустации останаха само трески. Под влияние на виното някои, изглежда, си въобразиха, че вече са на война, и се заеха да плячкосват. Така златотканите и сребърни драперии по стените бяха откраднати.

А точно в този ден англичаните завзеха Гинската цитадела благодарение на едно хубавичко предателство, докато командуващият укреплението капитан гуляеше в Сент-Уан.

Кралят изпита голямо разочарование от всичко това и започна да вярва, че по силата на някаква зла участ всички негови доблестни начинания са обречени на провал.

Не след дълго дойде първото сражение, в което рицарите на Звездата трябваше да участвуват; и не в приказния Изток, а край една гора в Долен Бретан. Петнадесет от тях, за да докажат, че са способни и на други подвизи освен на тези с чашата, спазиха клетвата да не отстъпват и да не се предават; и вместо да се оттеглят навреме, както би сторил всеки по-разумен човек, те се оставиха да бъдат обградени от неприятеля, чието числено превъзходство не оставяше и най-малкия наглед за спасение. Нито един от тях не се завърна, та да разкаже за тази храброст. Ала близките на загиналите рицари никак не се поколебаха да кажат, че новият крал е доста налудничав, щом е наложил на своите барони такава безразсъдна клетва и че ако всички трябва да я спазват, скоро ще си остане съвсем сам в ордена…

А, ето я носилката… Предпочитате да яздите?… Аз пък ще подремна, за да бъда свеж, като пристигнем… Сега разбирате, Аркамбо, защо орденът на Звездата не процъфтя и защо от година на година все по-малко се говори за него.