Морис Дрюон
Как един крал погубва Франция (25)

III
КЛЕТВАТА НА ФЕБ

Гледате как се отдалечава Троа? Хубав град, нали, племеннико, особено в тази огряна от слънце утрин. Ех, голямо щастие е за един град в него да се роди папа. И наистина красивите замъци и дворци, които видяхте около кметството, и църквата Сент-Юрбен, която със своето изобилие от стъклописи е съвършен образец на новата архитектура, както и другите сгради, на чието построение се възхитихте, всичко това се дължи на факта, че Урбан IV, седял на престола на Свети Петър отпреди вече близо век, и то само за три години, е дошъл на бял свят в Троа, в едно дюкянче, точно там, където днес се издига църквата му. Именно това направи града известен и го тласна, към процъфтяване. Ех, ако подобна съдба беше отредена на нашия мил Перигьо… Впрочем не искам повече да ви говоря за това, защото ще си помислите, че само то ми се върти в главата…

Вече знам по кой път ще мине престолонаследникът. Засега върви след нас. Утре ще бъде в Троа. Но ще отиде в Мец през Сен-Дизие и Сен-Мииел, а ние ще се отбием в Шалом и Вердюн… Първо, защото имам работа във Вердюн… каноник съм на катедралата… и после, не искам да изглежда, че се присъединявам към престолонаследника. Но както сме близо един до друг, ще можем по всяко време да си разменяме пратеници, и то в същия ден или на следващия, а и връзките ни с Авиньон ще се осъществяват по-лесно и по-бързо…

Какво? Какво съм обещал да ви разкажа и съм забравил? А, да… какво направи крал Жан в Париж през четирите дни, в които отсъствува от обсадата на Брьотьой?…

Трябваше да приеме клетвата на Гастон Феб. Това беше успех, победа за крал Жан, по-скоро за канцлера Пиер дьо Ла Форе, който търпеливо и умело бе уредил това. Защото Феб е зет на наварския крал и техните владения се намират едно до друго в подножието на Пиринеите. А от началото на царуването тази клетва все се отлага. Сега, когато Шарл Наварски е в затвора, тя можеше да промени нещата, и да повлияе върху мнението на много европейски дворове.

Разбира се, славата на Феб е стигнала до вас. О, той не е само голям ловец, но и голям рицар в турнирите, голям почитател на литературата и строителството, и на всичко отгоре голям чаровник. Бих казал: голям владетел, чието нещастие е, че има твърде мъничка държава. Твърди се, че е най-красивият мъж в наше време, и аз съм напълно съгласен с това. Много висок, по-силен и от мечка… а той наистина се е борил с мечка, племеннико!… стройни крака, тесен ханш, широки рамене, лъчезарно лице, и с усмивка, която открива ослепително бели зъби. А косата му, тази златна грива с бакърени отблясъци, лъчиста, вълниста, извиваща се чак до врата му, този естествен, пламнал ореол, заради който е взел слънцето за герб, и прякора Феб, който впрочем пише неправилно, навярно защото си го е избрал, преди да понаучи малко гръцки. Никога не носи шапка и ходи гологлав като древните римляни, което е уникален случай за нашите обичаи.

Преди време съм му бил гост. И наистина той се постара най-важните особи от християнския свят да минават през неговия малък двор в Ортез, успял да направи от него голям двор. Там срещнах един дворцов граф, един прелат на крал Едуард, един първи шамбелан на кастилския крал, без да броя прочутите лекари, един известен зограф и няколко доктори по право. Всички тези светила бяха великолепно посрещнати.

Доколкото знам единствен кипърският крал притежава такъв бляскав и влиятелен двор при толкова малка територия; но той разполага с много повече средства, които му осигуряват силно развитата търговия.

Феб безцеремонно и забавно ви представя това, което му принадлежи: „Ето ловните ми хрътки… конете ми… това е любовницата ми… това са незаконните ми деца. Госпожа дьо Фоа е добре, хвала на бога. Ще я видите тази вечер.“

Вечерта, в страничната част на замъка, която е превърнал в открита дълга галерия и от която има изглед към хълмистия хоризонт, целият двор се събира, във великолепни одежди, и продължително се разхожда, докато над Беарн се спуска синкав здрач. От единия край до другия има огромни камини, в които горят огньове, а по стените между тях са изрисувани ловни сцени, дело на дошли от Италия художници. Гостът, който не си е взел всички украшения и най-красивите дрехи, изглежда доста зле. Предупреждавам ви, ако ви се случи да отидете там… Агнес дьо Фоа, която е наварка, сестра на кралица Бланш и почти толкова хубава, е цялата в злато и перли. Говори малко, или по-скоро може да се предположи, че се страхува да говори. Слуша как менестрелите пеят Aqueres mountanes, съчинена от съпруга й, и която в Беарн обичат да подемат в хор.

В това време Феб минава от група на група, поздравява този или онзи, посреща някой сеньор, хвали някой поет, спира на разговор с някой посланик, осведомява се мимоходом за световните въпроси, изказва мнение, дава полугласно някакво нареждане и управлява, както си приказва. Това продължава, докато облечената в ливреи прислуга влезе с дванадесет горящи факли да му извести, че може да мине на масата заедно със своите гости. Понякога сяда да вечеря едва в полунощ.

Една вечер го заварих, облегнал се на една колона под сводовете в откритата галерия, и го чух да въздиша пред своя сребрист поток и сините си планини насреща: „Прекалено мъничко е, прекалено мъничко… Човек би казал, монсеньор, че когато хвърля заровете, провидението изпитва някакво злорадо удоволствие да ги съчетава наопаки…“

Току-що бяхме говорили за Франция, за френския крал, и аз добре разбирах за какво намекваше. Често добрият владетел получава малка държавица, а на посредствения се пада голямо кралство. И добави: „Ала колкото и да е малък моят Беарн, държа да не принадлежи на никого освен на себе си.“

Писмата му са удивителни. Не пропуска да напише всичките си титли: „Аз, Гастон III, граф дьо Фоа, виконт дьо Беарн, виконт дьо Лотрек, дьо Марсан и дьо Кастийон…“и какво още… а, да: „сеньор дьо Монтесткиьо и дьо Монпьоза…“и още, чуйте как звучи: „вигие на Андора и Капсир …“и се подписва само „Феб“, погрешно, разбира се, навярно за да се отличи дори от Аполон… също като на дворците и паметниците, които строи или доукрасява и на които може да се види следният издълбан с големи букви надпис: „Направено от Феб.“

Наистина в неговата личност има нещо предизвикателно; но не трябва да забравяме, че е само двадесет и пет годишен. За възрастта си е показал доста голяма вещина. Доказал е и смелостта си; беше сред най-храбрите при Креси. Тогава бе на петнадесет години. А, забравих да ви кажа, ако не знаете: той е племенник на Робер д’Артоа. Дядо му беше женен за Жана д’Артоа, сестра на самия Робер, която веднага щом овдовя, прояви такова влечение към мъжете, започна да води такъв скандален живот, предизвика толкова сплетни… и би могла да предизвика още много… напротив, още е жива; малко над шестдесетте, в отлично здраве… че внукът й, нашият Феб, се видя принуден да я затвори в една кула на замъка във Фоа, където строго я охранява. Ех, буйна кръв имат тия д’Артоа!

Ето какъв е човекът, за когото Ла Форе, архиепископът канцлер, издействува да положи клетва за вярност, когато всичко се обърна срещу крал Жан. О, не се заблуждавайте. Феб добре обмисли решението си; постъпва така именно за да запази независимостта на своя малък Беарн. Аквитания граничи с Навара, самият той граничи и с двете, и техният сега вече явен съюз никак не го успокоява; заплаха тегне над късите му граници. Добре би било да си осигури безопасност откъм Лангдок, защото бе имал вражда с кралския наместник граф д’Арманяк. Ето затова ще се сближи с Франция, ще сложи край на това неразбирателство и за целта ще положи дължимата за графство Фоа клетва. Разбира се, Феб ще настоява за освобождаването на своя зет Шарл Наварски, така бе решено, но ще настоява само привидно, сякаш това е поводът за сближаването. Ходът беше хитър. Феб винаги ще може да каже на Наварския род: „Положих клетвата само за да ви служа.“

За една седмица Гастон Феб покори Париж. Беше дошъл с многобройна свита от благородници, цял куп слуги, с двадесет каляски за гардероба и мебелите му, с великолепни хрътки и с част от личната си менажерия от хищници. Цялото шествие заемаше четвърт левга разстояние. И най-низшият прислужник беше блестящо облечен, пъчейки се в ливреята на Беарн; конете бяха покрити с плащове от копринено кадифе, като моите. Безспорно, огромни разходи, предназначени да впечатляват тълпите, в което Феб бе успял.

Знатните благородници си оспорваха честта да го канят у дома си. Де що имаше знаменитости в града, членове на парламента, на университета, финансисти, дори и духовници, всички си намираха повод да дойдат да го поздравят в двореца, който сестра му Бланш, вдовствуващата кралица, му бе предоставила за времето на неговия престой тук. Жените искаха да му се любуват, да чуят гласа му, да му пипнат ръката. Когато минаваше по улиците, простолюдието го разпознаваше по златните коси и се трупаше край вратите на златарите или търговците на платове, при които той влизаше. Разпознаваха също гербоносеца, който неизменно го придружаваше, един великан на име Ернотон Испански, навярно негов незаконен брат; както и двете огромни пиринейски кучета, които винаги го следваха, водени за синджири от един слуга. На гърба на едното седеше малка маймунка… В столицата бе дошъл един голям, необикновен сеньор, по-внушителен и от най-внушителните, и всички говореха за него.

Разказвам ви това с подробности, защото през този злополучен юли кралството се спускаше по стълбата на бедите, и всяко стъпало от нея имаше значение.

Вие ще трябва да управлявате голямо гоафство, Аркамбо, и то в период, който, обзалагам се, няма да бъде по-лек от сегашния; от такъв упадък не се излиза за няколко години.

Запомнете добре: когато един владетел е посредствен по рождение, или омаломощен от възрастта или болестите, той не е в състояние да поддържа единството на своите съветници. Обкръжението му се разделя, разцепва се, всеки си присвоява част от една вече несъстоятелна или зле упражнявана власт; всеки говори от името на един господар, който вече не управлява; всеки работи за себе си, с оглед на собственото си бъдеще. Така се образуват различни партии, според амбициите или нрава на всеки. Съперничествата се изострят. Почтените застават на една страна, предателите на друга, считайки се по своему почтени.

Аз наричам предатели онези, които изменят на върховния интерес на кралството. Често те му изменят, защото не могат да го осъзнаят; за тях съществува само личният интерес; а точно тези хора, уви, обикновено вземат връх.

При крал Жан имаше две партии, които си остават днес и при престолонаследника, защото длъжностите се заемат от същите хора.

От едната страна е партията на канцлера Пиер дьо Ла Форе, архиепископ на Руан, с пръв помощник Ангеран дю Пьоти-Селие; тях считам за най-способните мъже в кралството, най-загрижени за неговото благо. От другата, Никола Брак, Лори, и особено, особено Симон дьо Бюси.

Може би ще го видите в Мец. О, съветвам ви винаги да се пазите от него и изобщо от хората, които приличат на него. Това е мъж с огромна глава и малко тяло, което вече е лош признак, излъчен като петел, доста невъзпитан и груб, щом излезе от мълчанието си, изпълнен с безгранично, но спотаено самолюбие. Опива се от скрито упражняваната власт, нищо не му се нрави повече от това да унижава, ако ли не да погубва всеки, който прекалено се издига в двора или придобива влияние над краля. Според него да управляваш означава единствено да хитруваш, да лъжеш, да устройваш машинации. Нито една голяма цел, само посредствени и винаги непочтени кроежи, които преследва с невероятно упорство.

Прост писар при крал Филип, той допълзя до мястото, което сега заема… пръв министър в парламента и член на Големия съвет… създавайки си име на предан служител, благодарение на това че е властен и груб. Случвало се е, когато раздава правосъдие да накара недоволния тъжител да коленичи пред него за прошка пред цялата зала или да екзекутира двадесет и трима буржоа от Руан наведнъж; но той по същия начин може да произнесе произволно оправдание или безконечно да отлага някое сериозно дело, за да държи хората в подчинение. Никак не пренебрегва богатството си; издействувал си е от абата на църквата Сен-Жермен-де-Пре бариерно право над Сен-Жерменоката врата, веднага преименувана на дьо Бюси, и така получава данък от всяко превозно средство в Париж.

Бюси беше против клетвата на Феб, и още щом Ла Форе я уговори, той твърдо реши да осуети това споразумение. Когато кралят дойде от Брьотьой, лично той го посрещна и му зашушна: „Феб се държи предизвикателно спрямо вас, като излага на показ в Париж голям разкош… Феб на два пъти прие превото Марсел… Подозирам, че Феб тайно подготвя с жена си и кралица Бланш бягството на Шарл Злия… Трябва да изискате от Феб клетва и за Беарн… Феб не говори добри неща за вас… Внимавайте да не би с прекалено любезното посрещане на Феб да оскърбите граф д’Арманяк, който ви е много необходим в Лангдок. Наистина канцлерът Ла Форе е убеден, че е постъпил добре; но Ла Форе е прекалено сговорчив с приятелите на вашите врагове… И що за глупост да се наричаш Феб!“ И за да предизвика още повече лошото настроение на краля, той му съобщи една неприятна вест. Фрике дьо Фрикан бе избягал от Шатле благодарение на изобретателността на двама слуги. Наварците се подигравали с кралската власт като си върнали един твърде ловък и опасен сподвижник…

Вследствие на което по време на вечерята, която даде преди деня на клетвата, кралят се държа надменно и предизвикателно, наричаше Феб: „Месир моят васал“и му задаваше въпроси като: „Остана ли някой във владението ви, с цялата тая свита, която ви придружава в моя град?“

Или пък му казваше: „Не бих искал друг път вашите войски да навлизат в подвластните на монсеньор д’Арманяк земи.“

Твърде учуден, понеже с Ла Форе се бяха споразумели, че ще считат въпроса за приключен, Феб възрази: „Моите войски, сир братовчеде, нямаше да навлязат в земите на д’Арманяк, ако не трябваше да отблъснат тези, които бяха дошли да атакуват нашите. Но щом заповядате на хората на монсеньор д’Арманяк да престанат с тези нашествия, моите рицари ще си стоят мирно и щастливо в своите граници.“ На което кралят отвърна: „Бих желал да стоят по-близо до мен. Свикал съм войската в Шартр за бой с англичаните. Разчитам, че навреме ще се присъедините към нея с войските на Фоа и Беарн. — Войските на Фоа, отговори Феб, ще бъдат свикани, според задълженията на васала, веднага щом положа клетвата, сир братовчеде. А тези на Беарн ще ги последват, ако аз пожелая.“

Хубава помирителна вечеря се получи, няма що! Архиепископът — канцлер, изненадан и недоволен, напразно се опитваше да поуспокои духовете. Лицето на Бюси бе като от камък. Но дълбоко в себе си той тържествуваше. Беше истинският господар на положението.

Колкото до краля на Навара, името му дори не бе произнесено, въпреки присъствието на двете кралици Жана и Бланш.

На излизане от двореца, Ернотон Испански, великанът щитонооец, каза на граф дьо Фоа… не съм бил с тях, повтарям ви какво ми бе предадено: „Удивих се на търпението ви. На мястото на Феб бих си тръгнал незабавно за моя Беарн, без да чакам нови оскърбления.“ На което Феб отговори: „На мястото на Ернотон щях да дам същия съвет на Феб. Но аз съм Феб и трябва да мисля най-вече за съдбата на моите поданици. Не искам аз да бъда този, който скъсва отношенията, и да изглеждам виновен. Ала се опасявам, че Ла Форе ми е устроил клопка. Освен ако се е случило нещо, което нито той, нито аз знаем, и което е настроило краля против мен. Утре ще видим.“

На другия ден след литургия Феб влезе в голямата зала на двореца. Шест щитоносци придържаха края на плаща му и този път по изключение не беше гологлав. Носеше златна корона върху златните си коси. Залата бе изпълнена с шамбелани, съветници, прелати, секретари, членове на парламента и висши служители. Но този, когото Феб най-напред забеляза, беше Жан Дьо Форез, граф д’Арманяк, застанал съвсем близо до краля, почти опрян на трона, с предизвикателно изражение. От другата страна Бюси си даваше вид, че подрежда свитъците си. Извади един и го прочете, сякаш беше най-обикновено постановление: „Месир, кралят на Франция, моят господар, приема клетвата ви за графството; Фоа и вицеграфството Беарн, които сте получили от него, и вие ставате негов васал с титлите граф дьо Фоа и виконт дьо Беарн, според както е установено между неговите предци, френските крале, и вашите. Коленичете.“

Настъпи кратко мълчание. После Феб отговори високо и ясно: „Не мога.“

Присъствуващите зашумяха изненадани, повечето искрено, някои престорено, и не без известно удоволствие. Подобни произшествия не се случват често при церемония за клетва.

Феб повтори: „Не мога.“ И добави ясно: „Мога да коленича с единия крак, за Фоа. Но не и с другия.“

Тогава крал Жан каза с гневен глас: „Приемам клетвата ви и за Фоа, и за Беарн.“ Присъствуващите потръпнаха от любопитство. И ето как се разви спорът, в най-общи линии… Феб: „Сир, Беарн е наследствен имот и вие не можете да приемете нещо, което не ви е подвластно.“ Кралят: „Това, което изтъквате е невярно, и то от много години е повод за спорове между вашия род и моя.“ Феб: „Това е самата истина, Сир, и тя ще продължи да причинява разногласия само ако вие го желаете. Аз съм ваш почтен и предан поданик за Фоа, както открай време са се клели дедите ми, но не мога да се обявя за ваш васал за нещо, което дължа единствено на бог.“ Кралят: „Недостоен васал! Опитвате се по подли пътища да се освободите от задълженията си. Миналата година не се присъединихте към войската на тук присъствуващия граф д’Арманяк, мой наместник в Ламгдок, който заради вашата измяна не успя да отблъсне английското нашествие!“ На което Феб отвръща величествено: „Ако съдбата на Ламгдок зависи само от моята намеса и монсеньор д’Арманяк не е способен да пази тази ваша провинция, то не на него трябва да поверите наместничеството, Сир, а на мен.“

Кралят беше силно разгневен, брадичката му трепереше. „Подигравате ми се, красавецо, но няма да е задълго. На колене! — Махнете Беарн от клетвата и ще коленича начаса. — Ще коленичите в затвора, подъл изменнико! — извика кралят. — Отведете го!“

Всичко беше нагласено, предвидено, организирано, поне от Бюси, който направи само един знак и Перине льо Бюфл с още шестима сержанти от охраната заобиколиха Феб. Вече им беше известно, че трябва да го отведат в Лувъра.

В същия ден правото Марсел говореше в града: „На крал Жан му оставаше да си създаде един последен враг; и той го направи. Ако всички мошеници от обкръжението му останат на службите си, скоро няма да има и един честен човек извън затвора.“