Морис Дрюон
Как един крал погубва Франция (14)

II
ГНЕВЪТ НА КРАЛЯ

И така, походът в Германия пропадна, оставяйки наварския крал силно разочарован. Той се върна в Еврьо и не пропусна да се прояви. Минават три месеца; стигаме до края на март миналата година… Да, миналата година, не греша… или тази година, ако предпочитате… но понеже този път Великден са падна на двадесет и четвърти април, значи е било миналата година…

Да, зная, племеннико; твърде глупав е обичаят, според който във Франция новата година се празнува на първи януари, а в регистри, договори и изобщо за всички паметни събития датата се променя едва на Великден. Най-глупавото е това, че законът приравнява началото на годината към празник, който се мести. По този начин в някои години март се повтаря, а други изобщо нямат април. Безспорно това трябва да се промени, напълно съм съгласен с вас.

Много отдавна се говори по този въпрос, но все няма разрешение. Светият отец би трябвало да установи веднъж завинаги някакво положение за целия християнски свят. Можете да ми вярвате, че ние в Авиньон сме най-затруднени от това; защото в Испания, както и в Германия, годината започва на Коледа; във Венеция на първи март; в Англия на двадесет и пети. Така че когато повече страни участвуват в някакъв договор, сключен през пролетта, никой не знае за коя година става дума. Представете си, че трябва да се подпише примирие между Франция и Англия в дните преди Великден за крал Жан ще носи дата 1355 година, а за англичаните 1356. О, чистосърдечно признавам, че това е най-голямата нелепост; но никой не иска да си промени навиците, дори и лошите, и човек би казал, че нотариуси, писари, изобщо всички чиновници изпитват удоволствие да се обременяват с трудности, които объркват обикновения човек.

Та стигнахме до края на месец март, когато крал Жан избухна в силен гняв… Срещу зет си разбира се. О, нека признаем, че съвсем не липсваха причини за недоволството му. На събрание на нормандските щати, свикани във Водрьой пред сина му, новия херцог, бяха казани нечувани досега грубости по негов адрес и ги бяха изрекли предствителите на благородническото съсловие, насъскани от рода Еврьо-Навар. Доколкото ми предадоха, двамата д’Аркур, чичото и племенникът, са били сред най-разгорещените; а племенникът, дебелият граф Жан, дотолкова се самозабравил, че извикал: „Бога ми, този крал е опасен човек; той не е добър владетел и аз ще се пазя от него.“ Както можете да предположите, тези думи са стигнали до ушите на Жан II. А когато малко след това бяха свикани наново щатите от Ланг д’ойл, нормандските депутати не се явили. Направо отказали да дойдат. Не желаели повече да участвуват в узаконяването на данъци и налози, нито да ги плащат, Впрочем на събранието бе отчетено, че данъкът върху солта и таксата върху продажбите не бяха дали очакваните резултати. Тогава решиха вместо тях да наложат данък върху реализирания доход тъкмо беше краят на годината.

Оставям ви да се досетите как бе приета тази мярка, според която трябва да платиш на краля с част от това, което си получил, събрал или спечелил през година и често вече си похарчил… Не, данъкът не бе приложен в Перигор, нито някъде другаде в Лангдок. Но познавам хора от нашия край, които минаха към англичанина единствено от страх, че ще им бъде наложен. Таксата върху реализирания доход, прибавена към поскъпването на храните, предизвика размирици на много места и най-вече в Арас, където простолюдието вдигна бунт; наложи се крал Жан да изпрати срещу метежниците своя конетабъл начело на няколко въоръжени дружини… Не, от всичко това наистина не можеше да му бъде весело. Но колкото и големи неприятности да има един крал, трябва да запазва самообладание. Именно това не направи той при следния случай.

Намираше се в абатството Бопре-ан-Бовези по повод кръщаването на първородния син на монсеньор Жан д’Артоа, станал херцог д’Йо, откакто бе получил имота и титлите на Раул дьо Бриен обезглавения конетабъл… Да, точно така, синът на граф Робер д’Артоа, на когото впрочем по външен вид доста прилича. Човек се сепва като го види; струва ти се, че виждаш бащата на неговата възраст. Великан, подвижна кула. Червеникави коси, къс нос, обрасло с четина лице с мускули, които свързват направо челюстта с рамото. За езда са му нужни товарни коне, а при атака, в бойно снаряжение, може да извърши пробив в цяла армия. Но приликата стига дотук. Умствено е пълна противоположност на баща си. Последният беше лукав, проницателен, с много бърз ум и хитър, прекалено хитър. А на този мозъкът му е като хоросан, при това добре втвърден. Граф Робер беше майстор на процеси и заговори, голям фалшификатор, клетвопрестъпник и убиец. Граф Жан, който сякаш иска да изкупи бащините грехове, се старае да бъде образец на честност, почтеност и преданост. Видял бе баща си свален и прокуден. В детството си самият той бе прекарал известно време в затвора заедно с майка си и братята си. Струва ми се, че още не е свикнал с помилването и възстановяването на богатството му. Гледа на крал Жан като на самия Спасител. И е страшно горд, че носи същото име. „Братовчеде Жан… братовчеде Жан…“

Разменят си по едно „братовчеде Жан“ на всяка втора дума. Онези от връстниците ми, които познаваха Робер д’Артоа, дори и да са пострадала от начинанията му, не могат да не изпитват съжаление пред твърде бледото копие, което ни остави. Ех, съвсем друго нещо беше онзи юнак граф Робер! Неговите буйства изпълниха онова време Когато умря, ни се струваше, че векът затихна Даже войната сякаш не беше вече така шумна. На колко години щеше да е сега? Почакайте… хм… около седемдесетте. О, имаше сили да доживее до тази възраст, ако една заблудена стрела не го бе повалила в английския лагер при обсадата на Ван… Може да се каже само, че многократните прояви на почтеност от страна на сина не донесоха по-голяма полза за короната, отколкото предателствата на бащата.

Защото именно Жан д’Артоа, точно преди кръщенката, сякаш за да благодари на краля за оказаната висока чест да бъде кръстникът, му разкри заговора от Конш, по-скоро това, което си беше въобразил, че е заговор.

Конш… да, вече ви казах… е един от отнетите някога замъци на Робер д’Артоа, който монсеньор Наварски си бе извоювал чрез Валонския договор. Но там са останали някои стари служители от рода д’Артоа, които продължават да са им предани.

И тъй, Жан д’Артоа пошушна на краля… и то така, че го чуха на другия край на кметството, че наварският крал се срещнал в Конш със своя брат Филип, двамата д’Аркур, епископ Льо Кок, Фрике дьо Фрикан, както и с доста нормандски рицари, все наши стари познайници, и още с Гийом Марсел… или Жан… така де, един от племенниците Марсел… и с един сеньор, пристигнал от Пампелуна, Мигел д’Есплет; всички заедно били решили да обсадят ненадейно крал Жан, още щом се появи в Нормандия, и да го убият. Вярно ли бе, невярно ли? Склонен съм да мисля, че е имало нещо вярно, че е било замислено такова нещо, без да се е стигнало до истинско съзаклятие. Защото това е точно в маниера на Шарл Злия — след като не бе успял да осъществи своя план, чрез великото начинание да потърси помощ от германския император, сега не би се поколебал да го изпълни чрез подъл удар, повтаряйки случая в „Свинята предачка“. Трябва да изчакаме часа на божия съд, за да разберем цялата истина.

Но е сигурно, че в Конш дълго са обсъждали дали да отидат след седмица в Руан, в третата сряда на постите, на пиршеството, на което престо-лонаследникът Шарл, нормандският херцог, бе поканил всички знатни нормандски рицари, за да направи опит за помирение. Филип дьо Навар съветваше да не приемат поканата; Шарл, напротив беше склонен да се отзоват. Старият Годьофроа д’Аркур, онзи, накуцващият, беше против и високо го заявяваше. Впрочем той навремето се бе скарал с покойния крал Филип VI заради някакъв брак, с който бяха накърнили любовните му чувсства, и сега изобщо не се считаше за васал, обвързан по някакъв начин с короната. „Моят господар е английският крал“, казваше той.

Неговият племенник, дебелият граф Жан, който за един гуляй би се затътрил до другия край на кралството, беше склонен да отидат. Най-накрая Шарл Наварски заяви, че всеки ще постъпи както иска, че той лично ще замине заедно с тези, които желаят, но че останалите имат право да не отидат у престолонаследника — разумно бе някой да остане в тила, никога не трябва да се слагат всички глави в една торба.

И още нещо бе донесено на краля в подкрепа на подозирания заговор. Шарл Наварски бил казал, че ако Жан II случайно умре, веднага щял да даде гласност на някогашния си договор с английския крал, с който той го признава за крал на Франция, и щял да се разпорежда изцяло като негов наместник в кралството.

Крал Жан не поиска доказателства. Първата грижа на владетеля трябва да бъде проверката на всеки донос, от най-правдоподобния до най-невероятния. Но нашият крал е напълно лишен от подобна предпазливост. Поглъща като топъл хляб всичко, което храни жаждата му за мъст. Човек с улегнал ум би изслушал и събрал свидетелства и доказателства за тайния договор, за който току-що е узнал. И ако успееше да докаже истинността на това предположение, щеше да има силен коз срещу зет си.

Но той веднага прие нещата за достоверни; и влезе в църквата почервенял от гняв. Казаха ми, че се държал твърде странно, без да чува молитвите, произнасяйки наслуки ектенията, отправял яростни погледи към всички и изсипал върху стихара на един дякон въглените от кандилото, в което се блъснал. Не мога да си представя как е минало кръщаването на отрочето д’Артоа; но при такъв кръстник ми се струва, че трябва бързо да възобновят обета на малкия християнин, ако искат бог да бъде милостив към него.

Бурята избухна веднага щом приключи церемонията. Монасите от Бопре никога не бяха чували толкова ужасни ругатни; сякаш самият дявол бълваше от гърлото на краля. Валеше, но Жан II не го беше грижа. В продължение на цял час, даже и след като оповестиха вечерята, той крачеше в градината на свещениците и здравата се накваси, газейки в локвите с островърхите си обувки… тези смешни обувки, чиято мода бяха въвели с хубавия Шарл Испански… и принуждавайки цялата свита — месир Никола Брак, домоуправителят на двореца му, месир дьо Лори, останалите шамбелани, маршал д’Одреем и великана Жан д’Артоа, недоумяващ и слисан, да станат вир вода. По този случай се похабиха бродирани тъкани, кожи и кадифе за хиляди ливри.

„Във Франция няма друг владетел освен мен, крещеше кралят. Ще го накарам да пукне, този злодей, този гад, тази отвратителна твар, която уговаря смъртта ми заедно с моите врагове. Лично аз ще го убия. Ще му изтръгна сърцето със собствените си ръце и ще разкъсам вонящото му тяло на късове, чувате ли, на толкова късове, че да окача по един на вратата на всеки от замъците, които имах слабостта да му подаря. И повече никой да не е дошъл да ходатайствува за него, никой да не е посмял да ме увещава за помирение. Впрочем вече няма да има защо да се застъпват за този предател, и онези женици Бланш и Жана могат да си изплачат очите; всички ще разберат, че във Франция няма друг владетел освен мен.“ И непрекъснато повтаряше „друг владетел освен мен“, сякаш имаше нужда сам да се убеждава, че той е кралят.

След като малко се успокои, попита кога ще се състои пиршеството, на което онова магаре, синът му, така любезно е поканил оная змия, зет му… „В деня на Сент-Ирен, пети април…“ „Пети април, Сент-Ирен“, повтори той, сякаш се затрудняваше да запамети нещо толкова просто. После остана така за миг, клатейки глава като кон, за да изтръска водата от жълтеникавата си коса, залепнала от дъжда. „Този ден ще бъда на лов в Жизор“, промълви той.

Бяха свикнали на скоковете в настроението му; всеки помисли, че гневът на краля се беше изчерпал в думи и че нещата ще приключат с това. И после дойде онова, което се случи на пиршеството в Руан… Да, но не знаете подробности. Ще ви разкажа за това утре, защото днес времето вече напредва, вероятно скоро ще пристигнем.

Виждате ли, пътят изглежда по-кратък, като си говорим така. Тази вечер остава само да се нахраним и да поспим. Утре ще бъдем в Оксер, където ще имам вести от Авиньон и Париж. А, още една дума, Аркамбо. Бъдете предпазлив, ако епископът на Бурж, който ни придружава, случайно ви заговори. Този човек никак не ми харесва и го подозирам, не знам защо, че поддържа връзки с Капочи. Подхвърлете уж съвсем нехайно това име пред него и ще ми кажете впечатлението си.