Метаданни
Данни
- Серия
- Прокълнатите крале (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Quand un Roi perd la France, 1977 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- , 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 21гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- crecre(2007)
Издание:
МОРИС ДРЮОН. КАК ЕДИН КРАЛ ПОГУБВА ФРАНЦИЯ
Първо издание
Преводачи: Лилия Сталева, Жанета Узунова
Редактор: Ирина Манова
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактор: Румяна Браянова
Коректори: Ани Георгиева, Галина Кирова
Дадена за набор октомври 1984 г. Подписана за печат март 1985 г. Излязла от печат април 1985 г.
Формат 70/100/32. Поръчка №780. Цена 2 лв.
Издателство на Отечествения фронт
Печатница „Димитър Найденов“ — В. Търново
с/о Jusautor, Sofia, 1985
Maurice Druon. Quand un roi perd la France
Librairie Plon, 1977
История
- —Добавяне
Втора част
Пиршеството в Руан
I
ПОЗВОЛИТЕЛНИ И БЕНЕФИЦИИ
Ох, буржкият епископ доста измъчи търпението ми през трите дни, които прекарахме в двореца му. Ама че е досадно гостоприемството на този ненаситен прелат! През цялото време те дърпа за дрехата, за да си изпроси това или онова. И колко много любимци и питомци, на които е направил хиляди обещания, и сега ви ги стоварва на гърба. „Позволете да представя на негова светлост един монах с големи достойнства… Ще благоволи ли негова светлост да удостои с милостивия си поглед каноника не знам кой си… Осмелявам се да препоръчам на благосклонността на негова светлост…“ Снощи наистина едва се въздържах да не му кажа: „Махайте ми се от главата, епископе… да, благоволете да оставите моя светлост на мира!“
Тази сутрин ви повиках при себе си, Калво… надявам се, че вече по-добре понасяте друсането в носилката; впрочем ще бъда кратък… за да повторим накратко какво точно съм му обещал, та да не допускаме повече. Защото той пътува с нас и няма да пропусне да ви досажда с всичките си молби, на които уж съм дал съгласие. Още повече, че ми каза: „Не искам да безпокоя ваше преосвещенство, за по-маловажните позволителни ще се обърна за тях към месир Франческо Калво, който безспорно е човек с голям опит, или към месир дю Буке…“ Я го гледай! Да не би да съм взел със себе си един папски представител, двама богослови, двама законоведи и четирима бакалаври, за да опрощават незаконородеността на всички синове на свещеници, които изнасят службите в тази епархия, или притежават тук бенефиции. Впрочем чудно е как след всичките опрощения, които отпусна по време на своето папство моят свят покровител папа Йоан XXII… близо пет хиляди, половината от които за извънбрачни деца на духовници, и то срещу парични наказания, с което доста спомогна за възстановяване на съкровищницата на светия престол… днес срещаме същия брой свещеници — плод на греха.
В качеството си на папски легат по време на моята мисия имам право да дам десет опрощения, не повече. Отпускам две на буржкия епископ, даже е много. Колкото за нотариуси, мога да назнача двадесет и пет, и то писари, които са ми правили лични услуги, а не хора, промъкнали се в списъците на епископа на Бурж. Ще назначите един човек, по възможност най-глупавия и най-недостойния, за да му навлече само неприятности. Ако изборът предизвика учудване, ще кажете: „О, Монсеньорът специално ни го препоръча…“ Що се отнася за бенефициите без определена служба, или другояче казано синекурните, няма да отпуснем ни един нито на духовници, нито на миряни. „Епископът на Бурж искаше прекалено много. Негово преосвещенство не пожела да предизвиква зависти…“ Ще дам още един или два на епископа на Лимож, който беше по-скромен. Не искам да говорят, че съм дошъл чак от Авиньон само за да отрупам с облаги и придобивки буржкия епископ! Никак не ценя хората, които се изтъкват, парафирайки с толкова много задължени служители, и този епископ доста се лъже, ако смята, че ще се застъпя за неговия кардиналски сан.
Освен това намирам, че е прекалено снизходителен към онези братя, от които видях немалко да обикалят по коридорите на двореца му. Наложи се да му припомня писмото на светия отец… което отлично познавам, защото аз съм го писал… срещу тези заблудени францисканци, които си приписват правото да проповядват, привличат простолюдието с престорената си бедност, и правят опасни изказвания срещу вярата и дължимата на светия престол почит. Припомних му, че беше получил нареждане да порицава и наказва тези злосторници в съответствие със законите, и при нужда да иска помощ от светските власти, както онази година, когато Инокентий VI изгори Жан дьо Шатийон и Франсоа д’Аркат, защото поддържаха ереси… „Ереси, ереси… е, това безспорно са заблуди, но трябва да проявяваме разбиране. Те не във всяко отношение грешат. А и времената се менят…“ Ето какво ми отговори епископът на Бурж. Не обичам прелатите, които проявяват такова разбиране към лошите проповедници и вместо да наказват, се стремят към популярност, въртейки се, накъдето духа вятърът.
Та ще ви бъда благодарен, дон Калво, ако по време на пътя държите под око този човек и следите да не чете нравоучения на рицарите ми, нито пък да дърдори с лиможкия или с другите епископи, които ще тръгнат с нас.
Направете така, че пътят да му се стори тежък, макар че отсега нататък ще правим само малки преходи, защото денят става по-кратък и времето, доста застудява. От десет до дванадесет левги дневно, не повече. Не искам да пътуваме нощем Затова и днес ще спрем в Сансер. Ще прекараме там една дълга вечер. Внимавайте за виното, което сервират. То е захарно и пивко, но по-опасно, отколкото изглежда. Кажете това на Ла Рю, нека да следи за хората ми. Не искам пияници под папската ливрея… Но вие пребледнявате, Калво. Наистина не понасяте пътуването в носилката… Не, моля ви, слизайте, слизайте бързо.