Стефан Фурнаджиев
Лист

Аз съм един малък лист

от клоните на нашето дърво.

Неговият корен —

забит пред дома —

познава моя дядо

и неговия прапрадядо,

за когото шепотът разказва,

че бил като мене —

един лист.

Един човешки лист,

който протяга ръце към вятъра,

докосвайки

един съседен

лист;

Един,

който очаква бурята,

дъжда

и трясъка на силата,

за да остане и след тях

онзи стария лист,

който шуми едва-едва

над детската количка,

за да разнежва майката

на моето дете.

И който един есенен ден

ще умре.