Стефан Фурнаджиев
Виновниците

Мечът, който отсича една глава,

го държи ръката. Тя е виновна.

Макар, че ръката тръгва от рамото.

По-право от ума, който е виновен.

Но умът има си и уши —

той нищо сам не може да научи.

Те са виновни!

Всъщност виновни ли са очите,

които виждат как един меч

отсича една глава?

Виновни ли са ушите,

които слушат с болка

вика на онзи нещастник,

когото убиват?

Очите първо не искат да гледат,

ушите не искат да чуват!…

После свикват…

Там —

между първия и втория път —

са виновниците,

като не смятаме главния:

онзи когото убиват.