Хафез
На влюбените влюбен давам…

На влюбените влюбен давам

        от моя огън като свещ.

През глупостта, в нощта сурова,

        в страстта сияя като свещ.

Не знаят що е сън целебен

        измъчените ми очи,

в раздялата проливам сълзи

        и в тях изгарям като свещ.

 

На мойта мъка ножа остър

        ще среже тънкия конец

на вярата ми. И ще свърша

        в мълчанието като свещ.

Не мислех, че така ще плача

        с горещи, кървави сълзи,

че ще разкрия свойта тайна

        и свойта болка — като свещ.

 

Ах, моето сърце ранено

        стои сред огън и вода

от теб погълнато: аз гасна,

        скърбя, умирам като свещ.

Да литне пеперуда малка

        към мен като посредник твой

или във огъня ще хвърля

        земята цяла, като свещ!

 

По-тъмен от нощта денят е

        за мен, когато съм без теб,

изчезвам като сняг от ревност

        и се стопявам като свещ.

В ръцете на скръбта ти стана

        един къс восък. И затуй —

аз само плача, само плача

        и се вълнувам като свещ.

 

Един миг имам — да те гледам

        и да живея зарад теб —

ела, любима, за да видиш

        страстта гореща, като свещ.

Красавице, една нощ само

        със свиждане ме награди,

огряла моя дом и чувство

        изпепелено, като свещ.

 

Учудил всички с любовта си,

        към теб е устремен Хафез.

А аз кога ли ще заплача

        за свойта обич — като свещ!