Хафез
Тихо място, чисто вино…

Тихо място, чисто вино и до теб приятел драг —

няма по-успешно нещо в този шарен свят двояк,

 

в неговите дребни грижи, във нищожната му цел!

Много пъти съм се лутал в неговия полумрак.

 

Мъчно ми е, че не знаех на живота същността:

щастието е да имаш за другар един бедняк,

 

за легло — спокойно място. И от радостите пий,

че те дебне във засада нейде твоят смъртен знак.

 

Тази красота, любима, върху твоето лице

няма никой да отгатне, да постигне като мак.

 

Знам: косата ти смолиста няма да е вечно с мен —

но сега нали се стича по плътта ми като мрак!

 

Мойте сълзи ако станат яркоалени, то знай:

твоят пръстен ми е светил цяла нощ като маяк.

 

Пристигни! Ще се откажа от безсмъртния рубин

на червената ми чаша. Може да ми вярваш пак!

 

О, Хафез, кой ти разказа, че съм твой покорен роб?

Гледай до какво достигнах! Гледай ти какъв чудак!