Хафез
От стъпките й прах целебен…

От стъпките й прах целебен, ширазки ветре, донеси!

Поне едничка вест със радост за мойта мъка донеси!

 

Чул животворния й говор, пил черносмолия й взор —

едно писмо като надежда от пръстите й донеси.

 

Опиянен от аромата, развеселен от пролетта —

от въздуха й само глътка през някой ден ми донеси!

 

Ако е пътят й безпрашен, изчезнала ли е далеч —

от други пътища прашинка — от нея — пак ми донеси!

 

Сърцето ми забрави всички лица на пориви и страст.

Оная чаша — огледало — за мен, танцьорко, донеси!

 

За моите сълзи, за края на мъките, за завистта —

дори от нейните познати прашинка малка донеси!

 

С вериги не успях да вържа това разтупкано сърце —

на нейните къдрици черни веригата ми донеси!

 

Ненавистта не е способна на саможертва и борба.

Известие от тази хитра моя любима донеси!

 

Да кажем с благодарност: „Птицо в градината на радостта,

за тези, дето са в кафеза, от песните си донеси!“

 

От чакане сред самотата вгорчи се моята душа.

От устните й като захар най-сладка ласка донеси!

 

Защо ли този далг е празен? Хафез, със вино го налей!

И от пазара пъстрошумен ти весело го донеси!