Хафез
Защо се чудите, защо, на нашия любовен мир?…

Защо се чудите, защо, на нашия любовен мир?

Не крия нищо и сред вас ще мина като сред шпалир.

 

Разумните сърца за мен са оня център на кръга,

във който влюбените пак се скитат с мъката безспир.

 

От прилепа не скривай ти безсмъртната й красота —

ще се огледа в нея, знам, спокойно целият всемир.

 

И само Мог да разбере какво си мислим ние днес —

ни власеница ще заложим сега за пълния потир.

 

Да се оплачеш от скръбта, да се похвалиш със любов,

е глупаво, че и без тях ще се намериш най-подир.

 

Лицето, нейните очи не са единствени за мен:

и в слънчевата светлина ми свети същият сапфир.

 

Навярно твоя нежен взор ми каза следния урок:

не всеки може в скромността да има вино за кумир.

 

Да любим сладки устни, ний успяхме с помощта на бог —

слуги сме всички, само той раздава своя еликсир.

 

Готов съм всичко да отдам за този весел райски кът,

за твоя нежен аромат, пристигнал с тихия зефир.

 

Макар и бедни — в нас гори на виното смехът, страстта.

Ах, само расото ни за това да не изчезне в този пир.

 

Аскетът да се весели като Хафез, то не е грях!

Избяга дяволът от тези, коранът взели за хаир.