Хафез
Сърцето ми освен към теб друг път към друга няма…

Сърцето ми освен към теб друг път към друга няма!

Аз го съветвам, ала то пак ми отвръща: няма!

 

Ела, красавице, край мен и донеси ми вино,

че в мислите ми по-добра от тази мисъл няма!

 

И затова сред весел смях са моите другари,

защото освен верността към него — друго нямат.

 

Между плача се смея аз, като свещта до мене:

езикът й е огнен, но сърдечен огън няма!

 

Такива мигли и глава, а ти — да се откажа!

Махни се, че такъв съвет във мойта памет няма!

 

Съветвай хитреците ти, а ний против съдбата

ще сме, че нашата любов ни капка вино няма!

 

Как моето сърце с очи ти като в примка хвана!

За дивите сърни такъв ловец навярно няма!

 

За нуждите ни пея аз, за хладното й чувство…

Сърце, магията ти не успя — над нея сила няма!

 

Но помогни, хей, богаташ, на близките бедняци.

Освен през твоята врата, за тях друг изход няма.

 

И някой ден хей този далг ще изгоря с ненавист:

дори за чаша вино тук значение той няма!

 

Богосъветнико, пред нас ти говори със вино,

че в нашите сърца освен туй чувство — друго няма!

 

И все се чудя шахът как за тези думи сладки

със злато не обви Хафез, че той си дрехи няма.