Хафез
Внимание без да получа…

Внимание без да получа,

        вървях след нея упорит.

Сто благосклонности положих,

        не спря тя поглед жаловит

на мен… И приливът безценен

        на мойте сълзи не изми

ненавистта й, че е нищо

дъждът за твърдия гранит.

 

О, боже, оня храбър момък

        пази от гневната стрела

на изолираните хора,

        от присмеха им ядовит.

От непрестанните ми мъки

        не спяха птиците в нощта.

Оная птица гледай, дето

        спи още в своя сън открит.

 

А как желаех там по нея

        да изгоря подобно свещ!

Но не дойде тя в моя порив,

        тъй както идва вятър скрит.

Любима, мигар ще намеря

        из пътя каменно сърце,

което няма да направи

        пред острата ти сабя щит.

 

        Хафез, стихът на твойта обич

        е привлекателен… Но тя

не го научи пак, макар че

        ти я въздигна като мит.