Хафез
Снощи сънен в механата се отбих…

Снощи сънен в механата се отбих за чаша вино —

мойта власеница бяла беше замърсена с вино.

 

И килимът… Но пристигна младият винотърговец

и ми каза: „Събуди се, пътнико сънлив, със вино!

 

Освежи се и тогава в Харабат иди, уверен,

докато и теб изцапа този манастир със вино.

 

Зарад сладки устни колко пъти ще преливаш тихо

своя елексир душевен във това червено вино?

 

Старостта прекарай чисто! Нека твоите награди

от младежките години да не се зацапат с вино.

 

Изподавиха се много във това море любовно,

но не се изцапа никой със безсмъртното му вино.

 

Чист бъди! И от герана на природата излизай,

че не ще намериш мира в замърсеното му вино!“

 

Аз му казах: „Не е грешно най-любимото си цвете

в пролетта да го поръсиш с чисто животворно вино!“

 

А пък той: „Хафез, иди си! Ум на умните не давай.

Стига, стига с тази милост, пълна с упреци и вино!“