Хафез
Бях се зарекъл да не пия…

Бях се зарекъл да не пия,

        аз клетва дадох сутринта —

но ми кажи какво да правя,

        щом се задава пролетта?

Признавам: никога не мога

        да бъда само зрител сляп,

когато моят враг със вино

        полива своята мечта.

 

И щом съм аз далеч от стола

        и вън от веселия кръг,

лекувайте ме с мойта чаша,

        лекувайте ме с мисълта

за винения дъх… В престола

        на цветето, кумир, седни!

Огърлицата ти ще скъсам

        за неговата красота.

 

Щом нямам издръжливост мощна,

        щом слаб е моят обичай —

защо хитрецът ще корите,

        че пие вино с любовта.

Но моето сърце разцъфна

        от бисерното й лице,

а пък съперникът остана

        като гранитен стълб в нощта.

 

Най-бедният съм в механата,

        но даже и да съм пиян —

аз заповядвам на звездите,

        аз вдигам чаша за света.

Любима, ти разтвори устни

        като лале пред твоя шах.

Аз дрехите си ще разкъсам,

        опиянен от радостта.

 

И на Хафез му стана мъчно

        от пиенето насаме.

Но аз със песента на бата

        ще го изтръгна от скръбта.