Хафез
Ветре, в своя път сърната…

Ветре, в своя път сърната като птица догони

и кажи й, че за нея тичаме по планини.

 

И защо пък дълголетен да е този продавач,

щом на папагала захар той не дава вече с дни.

 

Гордостта ли ти попречи, цвете, да не промълвиш

славеят защо е весел, славеят защо звъни

 

с песента си. Само с благост можеш да спечелиш ти

хората… А колко птици крият мрачните стени.

 

Стройни, стройни, чернооки, лунообразни — защо

няма обич във сърцата, пълни със горчивини?

 

Седнеш ли сред кръг приятен, вдигнеш ли приятен тост —

за най-близките си хора със любов си припомни!

 

Повече от туй не може да говори зле за теб:

липсва бенката за вярност върху твоите страни!

 

И не се чуди, в небето ако с нрава на Хафез

весело Зухра танцува с ангелите отстрани.