Хафез
Не дни безсмъртни, а две устни да имаш…

Не дни безсмъртни, а две устни да имаш, пак е по-добре.

О, боже, дай ми всичко свое, но с него да съм по-добре.

 

Със нож ме пронижи, аз няма да проговоря нито звук,

че от приятел да загинеш, а не от враг — е по-добре.

 

Тя ми разказваше: „Очите ми до днес не са видели друг,

макар че перлите ми светят навред… Така е по-добре.“

 

Сърце, царувай като просяк докрай пред нейната врата.

Не в рая тъжен на аскета, а да си, тук е по-добре:

 

защото ябълката бяла на шията й по̀ блести

от райската… И ти да свършиш пред прага й е по-добре.

 

Кълна се в нея: това цвете да имаш вместо този свят,

макар че сякаш ме погуби във любовта — е по-добре.

 

О, боже, нека моят лекар да дойде и да потвърди,

че в почва, напоена с мъка, то да цъфти, е по-добре.

 

В кой ден, кажи най-после, ще бъде този болен здрав?

На старите съветът, момко, и от късмет е по-добър.

 

И нищо, че далеч извира пак животворната вода,

но нашия Шираз вълшебен от Есфахан е по-добър.

 

На скъп приятел като захар са думите му в мойта гръд,

но на Хафез словата мъдри от захарта са по-добри.