Хафез
Вятърът повя. Пристигна облакът…

Вятърът повя. Пристигна облакът на пролетта.

Свети на Новруз небето. Вино! Почвай песента.

 

Моите любими чакат. Имам ли сега пари?

Не е трудно да се носи, но е тежка бедността.

 

Във отсъствие на щедрост никой да не ни кори.

И последните ни дрехи са за вино и цветя.

 

Всичко ще приема смело, всичко ще извърша сам

и с молитва ще посрещна, ще разсъмна утринта.

 

С устни цветето държеше весел майски аромат

и дочу то благотворни думи пак от любовта.

 

Не е страшно да се скъса дрехата ти в хитър път,

ала трябва да се скъса тя и в добродетелта.

 

Като думите ми сладки чула ли си ти от друг?

Като мен дали е тръпнел друг пред твойта красота?

 

Не попита ли султанът за потиснатите тук —

за какво ли в своя поглед носи справедливостта!

 

И не знам в сърцето право кой удари пак Хафез,

само знам, че с тази песен бавно му тече кръвта!