Хафез
Набожен лицемер, отгде ли ще проумееш…

Набожен лицемер, отгде ли ще проумееш радостта ни,

издигнал в глупави догадки лъжливите си черни длани.

 

Към истината на нещата един е пътят за човека,

а той се е прострял направо през планини и океани.

 

В света, щом аз съм пешеходец, по своя път пеша ще мина.

А пешка ли съм — не съм длъжен в играта точно цар да стана.

 

Нима ти знаеш що се крие във сейфа на света околен?

А аз не знам. И мъдреците едва ли с туй са увенчани.

 

О, боже, аз ще те забравя! Или е вече предрешено,

че нямам право на забрави, че нямам право на измяни!

 

Във нашия Диван навярно не се говори нито дума,

че падишахските печати не са за вечността призвани.

 

И нека всеки, който иска — при нас да влезе и свободно

да разговаря… Пред вратата не се намират ятагани.

 

През този праг на механата да мине всяка чиста съвест,

а другите там — подлеците — да си останат нежелани.

 

И затова на теб навеки ще бъдем много благодарни,

и нека от безброй поклони да се сведем като бръшляни.

 

На радостта в развалините се лее аленото вино.

Това ни е светът. Ти милост не ще дочакаш от тирани.

 

Макар и възвишен, не стана Хафез глава на тази маса.

Спокойно влюбеният пие без титли и слова презряни.