Хафез
Ще се сближа ли с теб…

Ще се сближа ли с теб, за миг от своята тъга да стана?

Далеч от земния кафез, свободна птица пак да стана!

 

О, боже, дай ми малко дъжд от облаците си бухлати,

преди да излетя към теб, преди на черен прах да стана.

 

Кълна се в теб, че ако ти слуга свой верен ме наричаш,

ще се откажа от света, човек без собствен нрав ще стана.

 

Със вино върху моя прах седни и с весела танцьорка,

та песен чул като насън, от моя хладен гроб да стана.

 

Ела, мой идол, покажи ти леко своята походка,

за да потъне всичко в мен и всичко сладък танц да стане.

 

И нищо, нищо, че съм стар — поне едничка нощ ми стига:

така ме прегърни, че пак младеж луносребрист да стана.

 

Душа, когато ще се мре, любимата си дай да видя

и след това като Хафез забравен от света да стана.