Мери Шели
Франкенщайн (3) (Или новият Прометей)

Колко бавно минава времето ми тук, заобиколен от сняг и мраз! И все пак направих и втората крачка по пътя на моето дело. Наех кораб и набирам моряци; тези, които вече ангажирах, ми изглеждат мъже, самоотвержени, а и дръзки, на които мога да разчитам.

Усещам обаче една празнота, която с нищо не успявам да запълня; а отсъствието на желания човек е безкрайно зло. Аз нямам приятел, Маргарет: когато горя с ентусиазма на успеха, няма кой да сподели моята радост; когато ме сполети разочарование, няма кой да разсее унинието ми. Вярно е, че мислите си ще поверявам на хартията, но тя е жалък посредник за споделяне на чувства. Жадувам за обществото на човек, който да ми съчувствува, с когото да се разбираме само с поглед. Може би ще ме сметнеш за романтичен, скъпа сестричке, но аз остро усещам нуждата от приятел. До рамото ми няма любещ и същевременно безстрашен човек, с образован и всеобхватен ум, с вкус като моя, който да одобрява или коригира плановете ми. Как би могъл един такъв приятел да оправя недостатъците на твоя беден брат! Аз съм стремглав в действията и нетърпелив при трудностите. Но още по-голямо зло е моето самообразование: през първите четиринадесет години от живота си аз тичах като бесен из поляните и не четях нищо друго освен книгите с пътеписи на чичо Томас. На същата възраст се запознах със знаменитите поети на родната си страна, но осъзнах необходимостта да овладея други езици освен майчиния едва когато вече не беше в моята власт да извлека от това убеждение някаква съществена полза. Сега съм на двадесет и осем години, а съм в същност по-невеж от петнадесетгодишен ученик. Вярно, мислил съм повече, а стремежите ми са по-всестранни и възвишени; но ми липсва, както се изразяват художниците, фиксаж; затова много ми е нужен приятел, достатъчно внимателен, за да не ме заклейми като прекалено романтична натура, и достатъчно да държи на мен, за да ме наставлява.

Ала напразно се вайкам; не е възможно да си намеря приятел в морската шир, нито тук, в Архангелск, сред търговци и моряци. Но все пак и в техните сурови сърца се таят чувства, различни от калта на човешката природа. Моят помощник например е завидно безстрашен и предприемчив; страстно жадува за слава или по-точно да напредне в професията си. Той е англичанин и въпреки предразсъдъците на своята нация и професия, които образованието не е смекчило, пази много от благородните човешки качества. Запознах се с него на борда на китоловен кораб; а когато го срещнах без работа в този град, лесно го склоних да участвува в моето начинание.

Капитанът е чудесен човек, известен на кораба с кроткия си характер и мека дисциплина. Това обстоятелство, съчетано с прочута почтеност и безпримерна смелост, ме накара охотно да го наема. Младостта ми, преминала в самота, и най-добрите ми години, прекарани под твоите топли женски грижи, така са изнежили характера ми, че нямам сили да превъзмогна острото си отвращение към обичайната жестокост, която цари по корабите: не мога да повярвам, че е необходима; затова, щом чух за капитан, прочут с доброто си сърце, с уважението и покорността, с които му се отплаща екипажът, разбрах, че съм сполучил, като съм си осигурил неговите услуги. Научих за него по доста романтичен начин: от една дама, която му дължи своето щастие. Ето накратко неговата история. Влюбил се преди години в млада, заможна рускиня и след като натрупал завидно състояние от законна военна плячка, бащата на момичето дал съгласието си за брак. Той се срещнал с любимата преди насрочената церемония, а тя се хвърлила в краката му, обляна в сълзи, умолявала го да не я погубва, защото обича друг, ала баща й никога не би се съгласил да се оженят, защото бил беден. Моят великодушен приятел успокоил дамата и щом тя му съобщила името на любимия си, начаса се отказал от нея. Бил купил стопанство и възнамерявал да прекара там остатъка от живота си, но дарил всичко на своя съперник, а парите от военната плячка му дал, за да си купи добитък; след това сам ходатайствувал пред бащата на момичето да разреши брака й с любимия човек. Ала старецът отказал категорично, тъй като се чувствувал обвързан с честната си дума. Моят приятел като се убедил, че бащата е непреклонен, напуснал страната и се завърнал чак когато чул, че бившата му годеница се е омъжила по волята си. „Какъв благороден човек!“ — ще възкликнеш ти. Да, такъв е; но в същото време е съвършено необразован; мълчалив е като риба и притежава някакво безгрижно невежество, което, макар и да прави поведението му още по-необичайно, намалява интереса и съчувствието, които иначе би събуждал.

И все пак не мисли, че моята твърдост е разколебана, понеже се оплаквам или виждам утеха за моите неволи в нещо, което вероятно не ще постигна. Решимостта ми е неотменима като съдбата; пътуването ми засега се отлага, докато времето ни позволи да отплуваме. Зимата е страхотно сурова, но пролетта е обещаваща и казват, че тук настъпвала твърде рано; сигурно ще вдигнем платна по-рано, отколкото предполагам. Не ще върша нищо прибързано: достатъчно добре ме познаваш, за да имаш вяра в моето благоразумие и загриженост, когато безопасността на други е в мои ръце.

Не съм в състояние да опиша чувствата, които събужда в мен това пътуване. Невъзможно е да изразя трепетното усещане, колкото сладостно, толкова и тревожно, с което се готвя да отплувам. Потеглям към неизследвани места, към „земята на мъгли и снегове“^[1], но нямам намерение да убия албатрос и затова не се страхувай за моята сигурност — няма да се завърна при теб изнемощял и скръбен като „Стария мореплавател“. Сигурно се усмихваш на моето сравнение, но ще ти разкрия една тайна. Често съм отдавал своето страстно въодушевление и влечение към грозящите загадки на океана тъкмо на тази творба на талантливия, надарен с най-богато въображение съвременен поет. Нещо необяснимо става в моята душа. В действителност аз съм практичен, дори усърден труженик, който работи упорито, без да се щади; но същевременно храня любов към дивното, вяра в небивалото и те се вплитат в моите проекти и ме извеждат от утъпканите пътеки на човешкия живот към дивите простори на океана, неоткритите земи, които възнамерявам да изследвам.

Но да се върна към по-съкровени мисли. Ще те видя ли отново, след като прекося ширните морета и се завърна през най-южния нос на Африка или Америка? Не смея да се надявам на такъв успех, но в същото време не се осмелявам да допусна и обратното. Засега те моля да продължиш да ми пишеш при всяка възможност: може би писмата ти ще пристигат, когато ще са най-нужни, и ще поддържат моя дух. Обичам те с много нежност. Спомняй си за мен с любов, ако не получиш друго писмо.