Хафез
Разказвал съм и пак ще кажа…

Разказвал съм и пак ще кажа:

        аз съм отчаян горд човек.

Не е виновен никой, никой.

        Сам тръгнах в тоя път нелек.

Повтарял съм и ще повторя,

        дори наричан папагал,

това, което бог е казвал

        от вчера и от памтивек.

 

Ще бъда трън, ако си цвете;

        ако си лък — ще съм стрела.

И ще раста върху ръцете,

        отгледали ме в студ и пек.

Приятели, о, нека упрек

        не чуя никога от вас.

Една безценна перла имам,

        за вас — звезда, за мене — лек.

 

Аз знам: с дервишката си дреха

        да пееш, е позор и срам.

Ах, тя ръждивостта ми даде

        на вагабонтин в моя век.

На друго място са сълзите

        и песните на любовта.

А аз в нощта със радост свиря,

        а после плача тих и лек.

 

Хафез, ти вчера ме зарече

        от вино… Не бъди дребнав!

Аз търся механата вече

        и мирис сладостен и мек.