Хафез
О, болката ми е от тебе…

О, болката ми е от тебе, лечението — също.

За теб душата си отдадох, сърцето свое — също.

 

Какво, че тази хубавица е добродушна и красива

и нашата любов със тези огърлици живее също.

 

Върху лицето й сияе отблясъкът на двата свята —

това разказвам откровено. И тайно ще го казвам — също.

 

И тайно, между нас, макар че аз знам как в някой ден случаен

ще се повтаря то коварно, с ненавист или обич — също.

 

Да си припомним оня, който зарад живота ни спокоен

не издържа на свойта дума и договора — също.

 

От съдията всеки влюбен не се страхува. Дай ни вино!

От съдията на султана не се страхуваме ний — също.

 

Не вярвам в този свят на нищо. Доверието ми изчезна

дори във този, който свети над нас. И в бога — също.

 

Щом свърши царството среднощно на любовта ни неразделна —

ще отлетят далеч и дните на нашата раздяла — също.

 

Пазачът нощен знае точно: Хафез седи и пие вино.

На сюлейманството мъдрецът това да знае също.