Хафез
Да сипем пак червено вино…

Да сипем пак червено вино и розите да хвърлим.

Нов план в небето да положим и стария да хвърлим.

 

Ако тъгата като вино кръвта на влюбените вземе —

при виночерпеца ще идем и мъката ще хвърлим.

 

Певецо, имаш ли възможност, запей! И в огъня на танца

неповторимите минути завинаги от нас ще хвърлим.

 

И нека вятърът развее след време слабото ни тяло,

та в нейните очи красиви поне нетленен прах да хвърлим.

 

Единият говори умно, а другия е пустословец.

Ела, и всички наши думи пред съдията ний ще хвърлим.

 

Ти искаш да попаднеш в рая? Ела със нас във механата —

от кръглата й бъчва с вино направо в рая ще се хвърлим.

 

С червено вино и със рози да свети всяка пълна чаша,

а вятъра със аромата в мангала весело ще хвърлим.

 

В Шираз не търсят мъдреците и с тях — певиците красиви —

ела, Хафез, отвъд земята, като комета да се хвърлим.