Хафез
Освен при теб в друг край за мен…

Освен при теб в друг край за мен по-светло място няма. Няма.

Освен за твоя дом — за друг не ще си дам главата. Няма.

 

На север, изток или юг стои една и съща клопка.

Освен зад твоите коси, за мен защита друга няма.

 

И за какво от Харабат аз трябва сам да се откажа —

по-хубав кът за мен в света, по-хубав път аз вярвам — няма.

 

Аз станах роб, аз съм слуга на тази хубавица стройна,

която в свойта гръд за друг свободно място няма. Няма.

 

Ако пък моята съдба запали снопа на живота ми —

то нека изгоря, че тя за моята любов кълн няма.

 

И нека моят враг със нож да ме срази, ще хвърля щита,

че по-добра отбрана, знам, от мойта мъка няма. Няма.

 

А шахът пак на своя кон минава гордо през страната,

но никой не намира там, че справедливост няма. Няма.

 

Орелът на жестокостта крилете си е вдигнал хищно,

ала лъкът на бедността във моите ръце го няма.

 

Каквото искаш, направи, но само не бъди тиранин,

че по-голям позор от туй във вярата ми няма. Няма.

 

Но бисерът на свойта гръд, Хафез, не сменяй безвъзвратно

за бенки или за коси — от него по-красиво няма.