Хафез
Не всяка дума на суфите…

Не всяка дума на суфите

        човешка истина ще бъде.

О, не една дервишка дреха

        от нас запалена ще бъде.

Пиян от своята молитва

        е в утринния свят мъдреца,

а привечер край две ресници

        пиян от виното ще бъде.

Как хубаво е, ако има

        между сърцата пробен камък!

От подли думи и преструвки

        той черен винаги ще бъде.

С капризни и богати няма

        сред път приятелство да свържеш.

Ах, любовта подвластна дева

        само на смелите ще бъде.

Ако за нас е огледало

        на виночерпеца лицето —

сълзата като нова щриха

        за всеки образ друг ще бъде.

И докога ще страдаш? Подъл

        е този свят на лицемери.

Тъжи душата на мъдреца.

        И все разстроена ще бъде.

Но свойта власеница с чаша

        Хафез би разменил навеки,

да знае само, че с оная

        виновълшебница ще бъде.