Хафез
Видях как в тази механа се спряха…

Видях как в тази механа се спряха ангелите вчера

и чаши винени от кал направиха, и за вечеря

 

край мен насядаха във кръг… О, ангели на небесата,

със най-последния бедняк те пиха с безпощадна ерес.

 

На бога аз благодаря, че между мен и нея вече

настъпи мир. И затова те пиеха като химери.

 

А спор — седемдесет и две страни и секти как звучаха,

без изход — ала аз успях във виното да го намеря.

 

И бях щастлив, че върху мен отгоре долетя късмета

на доверчивия пророк, на най-действителните вери.

 

Не, ние не вървим из път, събрал край себе си сто купи,

защото някога Адам за зърно само стана черен.

 

Но този огън на свещта не е от пламъка усмихнат.

Това е огън на смъртта за пеперудената сфера.

 

Кой сне до днес като Хафез на мислите си фереджето?

Кой среса своите слова с друг молив или друга ера?