Хафез
Аз съм твой, душа, и зная…

Аз съм твой, душа, и зная

        твоя всемогъщ строеж:

без да гледаш — виждаш всичко,

        без да пишеш — ти четеш!

 

Как да разберат глупците

        тайната на любовта?

Слепите очи са слепи

        за сърдечния копнеж.

 

Вчера, пред Адам когато

        ангелът се поклони —

спомена за теб, че друга

        няма с твоя поглед свеж.

 

Твоите коси са жажда,

        стон за хиляди сърца.

Но бъди далеч от вятър,

        вдигнал поглед за грабеж.

 

Разхвърли коси смолисти:

        нека покрай теб суфи

да танцува с хубавици

        като някакъв младеж.

 

Жалко, нощем всяка радост

        бавно се превръща в сън.

Боже, пролетта разбирам,

        но след буйния цъфтеж!

 

Да скърбиш от близки хора —

        не е в туй опитността:

потърпи заради твоя

        път и утрешен стремеж!

 

Знам: във веждите ти мили

        има най-божествен мир —

поседни и в миг разкъсай

        мъките ни като вреж.

 

Светлина в очите наши

        от косите ти ваши.

Боже мой, да няма хора

        тъжни от такъв валеж!

 

Но, Хафез, ти ставаш смешен:

        стига черните халки

на къдриците й дърпа…

        Всичко ще покрие скреж