Хафез
Аз съм в този град известен…

Аз съм в този град известен с любовта си и с това,

че на никого не стори лошо моята глава.

 

Да търпим! Да бъдем верни! Весело да е край нас!

И навред да се изливат често нашите слова.

 

С виното в съюз се свързах, аз затуй безкрайно пих —

свойта алчност да погубя, да си потуша гнева.

 

„Виночерпецо — попитах, — има ли надежден път?“

Той отпи и каза: „Има… във човешките права!“

 

Щом е тъй, сред механата да извием весел кръг!

Думи струват ли без дело, празници — без тържества?

 

Но защо гръдта ми иска сякаш да сбере света?

Близки хора са до мене, а зад мен е синева.

 

Вярвам в твоите къдрици, иначе едва ли щях

всеки ден да ги целувам, всеки ден да ги зова.

 

От любимата си зная чарът благ на хубостта

и е хубаво да любиш хубавици… Затова

 

освен устни две и чаша руйно вино за Хафез!

Ще е грешка, ако всичко отлети като мълва.