Линкълн Чайлд
Границата Мохо (41)

ГЛАВА 40

— Готова ли си? — попита Крейн и изхвърли хирургичните инструменти. — Вземи, каквото ти е нужно и да вървим.

Хюй се поколеба за миг, а след това отиде до бюрото си, издърпа чекмеджето и извади обемист комплект инструменти, изключи преносимия си компютър от мрежата и го пъхна под мишницата си.

— За какво ти е? — попита той.

— За резервни части. — Тя изправи рамене и пое дълбоко дъх. — Готова съм.

— Тогава води. Избягвай морските пехотинци и охранителните камери.

Излязоха от радиологичната лаборатория и тръгнаха по тесните коридори на трета палуба. На първия разклон Пионг спря и избра пътя вдясно, за да избегне охранителната камера. Стигнаха до края на коридора и поеха наляво.

Крейн зави зад ъгъла и спря. Пред затворена, боядисана в червено врата стояха двама командоси.

Той започна трескаво да разсъждава. На коланите на пехотинците бяха закачени радиопредаватели, но имаше голяма вероятност Хюй Пионг все още да не е обявена за общо издирване. Ако се върнеха, щяха да изглеждат много по-подозрително.

Крейн хвана ръката й и леко я стисна, а после тръгна, като безгрижно размахваше чантата с лаптопа на Ашър. С периферното си зрение забеляза, че Хюй върви след него.

Минаха покрай морските пехотинци, които ги погледнаха, но не казаха нищо. След няколко крачки Пионг въздъхна от облекчение.

Двамата стигнаха до друг разклон. Вляво отново стояха на пост пазачи.

— Не мога да го направя — прошепна тя.

— Трябва — отвърна Крейн.

— Зад дъното има сервизно стълбище, което води към шеста палуба. Насам. — Тя се обърна и тръгна по коридора вдясно.

Кафенето беше сравнително тихо. Десетина души седяха на малки групи край белите маси. Пионг се приближи до въртящите се врати на тясната кухня, където беше пълно с хора, Крейн видя главния готвач Рено, но той сипваше ядене в чиниите и не вдигна глава.

Хюй прекоси малката кухня, мина покрай хладилния склад и отвори метален люк в отсрещната стена. Зад него имаше тясно метално стълбище. Двамата се провряха през люка, затвориха го и бързо се качиха на трета палуба. Стълбите свършваха там. Крейн осъзна, че това несъмнено е, защото точно отгоре се намира Бариерата, ничията земя между секретните и некласифицираните зони.

Пионг спря на площадката, за да се ориентира, протегна ръка към дръжката, пое дълбоко въздух и отвори люка.

Зад него имаше безлюден коридор.

Тя въздъхна облекчено.

— Лабораторията е по този коридор.

Поведе Крейн покрай стая за поддръжка и безлюден кабинет, спря пред врата с надпис „Приложна физика на морето“ и бързо я отвори. Крейн огледа коридора, за да се увери още веднъж, че няма свидетели и охранителни камери, последва я в тъмната лаборатория и безшумно затвори вратата.

Пионг запали лампите. Лабораторията беше голяма и добре обзаведена. В средата имаше маса със стереомикроскоп и автоклав. От едната страна бяха сместени два стола. Отворената врата в дъното водеше до шкаф с апаратура, а от двете й страни бяха наредени лавици с осцилоскопи, галванометри и други уреди, които Крейн не разпознаваше. На кука до едната лавица беше окачена дълга мушама от необикновен материал, който излъчваше сребрист блясък на флуоресцентната светлина.

Крейн се приближи до мушамата и я потърка между пръстите си.

— Какво е това?

— Пожароустойчив плат. В случай, че някой експеримент се обърка.

Той кимна.

— Защо тази лаборатория не се използва?

— Доктор Ашър е смятал да се възползва от възможността, че е в Базата, за да извърши дълбоководни изследвания — капилярен гравитационен анализ на вълните, седиментологията в момента, такива неща. В края на краищата шансът да разполагаш с подобни технически средства ти се предоставя веднъж в живота.

— Какво се е случило?

— Спартан е отменил решението. Изглежда, се е нуждаел от още работници за копаенето. Разчитал е да получи леглата на половин дузина учени. — Тя отиде до масата и остави лаптопа и комплекта инструменти. Може да сложиш тук компютъра на Ашър, но, моля те, колкото можеш по-внимателно. Тази работа би трябвало да се направи в абсолютно чисто помещение. Ако вдигнем прах или в процесора проникне мръсотия, шансовете ни да възстановим някаква информация ще намалеят значително.

Той внимателно постави лаптопа на масата. Хюй потърка ръце, после започна да преравя чекмеджетата и да събира малък арсенал от технически средства — гумени ръкавици, хирургични маски, скалпели, мощна работна лампа, лупа, вградена в статив, и флакони със сгъстен въздух. Отвори комплекта инструменти, нахлузи ластична лента на китката си, за да не се плъзга, и погледна Крейн.

— Какво по-точно търсим?

— Не знам със сигурност. Трябва да възстановим последното пътуване на Ашър към откритието му.

Хюй кимна, бавно дръпна ципа на куфарчето и извади повредения компютър. Единият му край беше силно обгорял и пластмасовата кутия беше отчасти разтопена. Повърхността й беше осеяна с белези от изгаряне и пушек. Сърцето на Крейн се сви.

Пионг нахлузи ръкавиците, сложи си хирургична маска и даде друга на Крейн. С флакона със сгъстен въздух изчисти работната маса, а след това извади отвертка и развинти задния панел на лаптопа и входно-изходните устройства. Показа се твърдият диск.

— Може да ни провърви — каза Пионг. — Твърдият диск е бил далеч от най-лошите поражения.

Отиде до преносимия си компютър и разглоби и него. Работата, изглежда, я успокои. Докато я гледаше, Крейн се смая от бързината и сръчността, с които боравеше със съставните части.

Хюй внимателно извади твърдия диск на Ашър и го сложи на мястото на своя, а после бързо сглоби компютъра и го включи. Чу се силно изщракване, последвано от няколко пиукания. На екрана се появи съобщение, че има грешка, и компютърът отказа да зареди.

— Какъв беше този шум? — попита Крейн.

— В института, където специализирах, го наричаха „изщракването на смъртта“. Обикновено означава повреда в сервоустройството или нещо подобно.

— Лошо е, нали?

— Още не знам. Трябва да отворим твърдия диск.

Хюй изключи лаптопа си, отново го разглоби и извади твърдия диск на Ашър. Внимателно го сложи на масата и направи знак на Крейн да отстъпи назад. После с миниатюрни отвертки, скалпели и други инструменти от комплекта си, които според Крейн бяха по-подходящи за стоматологичен кабинет, махна горната част на кутията, а след това доближи лампата и я насочи към твърдия диск. Ярката светлина озари серия тънки позлатени цилиндри, наредени един върху друг, всеки с малък червено-бял накрайник, заобиколени от зелена горичка от интегрални вериги.

Пионг взе лупата, наведе се и разгледа диска отблизо.

— Струва ми се, че няма челен удар — отбеляза тя. Платките изглеждат в добро състояние. Мисля, че разбирам проблема. На ГКП има изгорели чипове.

— ГКП?

— Главната контролна платка.

— Можеш ли да я поправиш?

— Вероятно. Ще я сменя с платката на моя лаптоп.

Крейн се намръщи.

— Ще стане ли?

— Всеки лаптоп в Базата е абсолютно същият модел. Знаеш как действа правителството. Винаги купуват на едро.

Докато гледаше през лупата, Хюй използва бижутерски инструменти и извади малка част от дисковия механизъм. „Това трябва да е контролната платка“ — помисли Крейн.

— Имаме късмет, че не се е разтопила — каза Пионг, докато я държеше с пинсети и я разглеждаше под лупата.

Остави я настрана, внимателно извади същата част от своя компютър, прикрепи я към диска на Ашър и постави горната част на кутията на мястото й.

— Мигът на истината — обяви Хюй и върна повредения твърд диск в своя лаптоп, а после бързо го сглоби, изчисти го със сгъстен въздух и отново го включи.

Крейн се приближи и нетърпеливо се втренчи в екрана. Появи се същото съобщение за грешка.

— По дяволите!

— Но изщракването на смъртта изчезна — каза Пионг. — И забеляза ли, че нямаше предупредителни пиукания?

— Какво означава това?

— Сега лаптопът вижда твърдия диск, но не може да намери информация.

Крейн отново изруга.

— Още не сме приключили. — Хюй извади от комплекта инструменти някаква кутия, отвори я и показа компактдиск. — Това е диск с различни видове диагностични инструменти. Да разгледаме по-отблизо твърдия диск на Ашър.

Пъхна диска в компютъра и го рестартира. Този път екранът светна. Дисковото устройство изтрака няколко пъти и после се отвориха няколко прозореца. Пионг седна пред масата и започна да пише. Крейн надникна над рамото й.

Няколко минути тя отваряше различни прозорци. Повяваха се и после изчезваха дълги редове бинарни и шестнадесетични числа. Най-после Хюй се облегна назад.

— Твърдият диск функционира. Не намирам други физически поражения.

— Тогава защо не можем да го прочетем?

Пионг го погледна.

— Защото някой е изтрил всичката информация.

— Изтрил?!

Тя свали маската, разтърси коси и кимна.

— Ако се съди по повтарящата се електромагнитна схема, някой е използвал средство за неутрализиране на магнитността.

— И е било направено след пожара?

— Сигурно. Ашър не би го направил.

— Но защо? — Крейн беше стъписай. — Няма логика. Всички знаеха, че лаптопът е повреден.

— Предполагам, че някой е искал да се увери в това.

Крейн бавно издърпа другия стол и седна. Свали маската си и я хвърли на масата. Изведнъж се почувства много стар.

— Тогава това е краят. Никога няма да разберем какво е открил Ашър. — Той въздъхна и погледна Пионг.

Онова, което видя, го изненада. Тя го гледаше и на устните й трептеше дяволита усмивка.

— Какво? — попита Крейн.

— Знам още няколко номера.

— Но нали твърдият диск е изтрит!

— Да, но това не означава, че информацията е изчезнала.

Той поклати глава.

— Не разбирам.

— Когато заличиш информация на твърд диск, ти всъщност пишеш отгоре произволни нули и единици. Докато пише новата информация, четящата и пишещата глава използва само достатъчно сигнал, необходим да въведе новия бит. Така работят твърдите дискове само достатъчно сигнал, не повече.

— Защо?

— За да са сигурни, че съседните битове няма да бъдат засегнати. И тъй като сигналът не е достатъчно мощен, за да насити платката напълно, предишната информация като призрак влияе на цялостната сила.

Крейн я гледаше, без да разбира нищо.

— Да речем, че на твърдия диск има две позиции, една до друга. Първата е нула, а втората единица. Някой написва върху тях две единици. И така, имаме единици и на двете позиции. Но познай какво става? Тъй като главата използва минимален сигнал, за да ги напише, позицията, която по-рано е съдържала нула, има по-слаба сила на сигнала от позицията с единицата.

— Предишната информация влияе на новата информация, записана върху нея?

— Точно така.

— И ти имаш инструмент, който възстановява първоначалната информация?

Хюй кимна.

— Инструментът отчита абсолютната стойност на сигнала и я изважда от онова, което е било написано на твърдия диск. Така получаваме сенчесто изображение на написаното преди това.

— Нямах представа, че това е възможно. — Крейн изведнъж млъкна. — Чакай малко. Информацията не е била само пренаписана. Ти каза, че е била размагнитизирана, дегаусирана. Как ще я възстановиш?

— Какъвто и дегаус да е използван, не изглежда много мощен. Вероятно е преносим ръчен модел. Или човекът, който е изтрил диска, не е съобразил, че платките на твърдия диск имат тънко покритие. Лекото размагнитизиране е все едно да пренапишеш диска два-три пъти. А моят инструмент може да възстанови заличената информация два пъти повече.

Крейн смаяно поклати глава.

— Но процесът е унищожителен. Можем да направим само един опит. И това означава, че ще ни трябва друг твърд диск, на който да прехвърлим възстановената информация. Аз съсипах моя лаптоп, когато махнах главната контролна платка. Може ли да взема твоята?

Той се усмихна.

— Бързо трошим компютрите. Разбира се. Ей сега ще го донеса.

— Ще стартирам възстановяването на информацията. — Хюй остави лупата и взе комплекта инструменти.

— Тук си в безопасност — каза Крейн, обърна се и безшумно излезе от лабораторията.