Хафез
Обичам аз лице красиво…

Обичам аз лице красиво и нежни къдри с цвят смолист.

Очи без вино като вино — е моя старосвет девиз.

 

Не се страхувам в любовта си от студ, от огън или гняв.

Горя като светилник нужен и свети околната вие.

 

Аз съм човек от рая. Можех да бъда друг, но в моя път

сам като пленник се предадох на хубави девойки низ.

 

Ако съдбата ми помогне — с приятел ще се събера

и ангелски коси под него ще сложа тихо с порив чист.

 

Шираз е моя град — свят извор на устни, приказен рубин.

Аз съм нищожна част от него, прашинка някаква, каприз.

 

Ах, толкова очи пияни съм изживял сред този град,

че ми се струва: и без вино се люшкам като кипарис.

 

Това е град, от шест посоки събрал самата красота.

Да бях богат, дори бих купил последната жена, без риск!

 

Ти искаш пак да ти разкажа от тайните на вечността,

но първо чаши две, а после — безсмъртната й летопис.

 

Хафез, аз искам да разкрия до дъно моето сърце,

ала не мога. От морето на мъката повява бриз.