Жан-Пиер Вернан
Старогръцки митове (46) (Всемирът, боговете, хората)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’Univers, les dieux, les hommes: Recits grecs des origines, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 10гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe(14 декември 2007)
Разпознаване и корекция
NomaD(16 декември 2007 г.)

Издание:

Издателство „ЛИК“, 2001

История

  1. —Добавяне
  2. —Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)

Утробното бедро

И тъй, една от дъщерите е Семела, очарователно създание, каквото беше и Европа. С нея Зевс поддържа връзка, не еднодневна, а доста трайна. Тази Семела, която всяка вечер вижда как Зевс си ляга до нея в човешки облик, но знае, че това е Зевс, пожелава богът да й се появи в целия си блясък, във великолепието си на господар на блажените безсмъртни. Тя не престава да го умолява да й се покаже. Разбира се, за хората, дори ако боговете понякога идват на сватбите им, желанието да ги видят разбулени, подобно на смъртни събратя, не е безопасно. Когато Зевс се поддава на молбите на Семела и се появява с гръмотевичния си блясък, Семела е изгорена от сиянието и огъня, божествения блясък на своя любовник. Тя е изпепелена. Тъй като вече е бременна от Зевс с Дионис, Зевс не се колебае нито миг, измъква от горящото тяло на Семела малкия Дионис, прави разрез на бедрото си, превръща го в нещо като женска утроба и поставя вътре мъничкия Дионис, който в този момент е шестмесечен плод. Така Дионис ще бъде двойно син на Зевс, ще бъде „два пъти роденият“. Когато му идва времето, Зевс отново разтваря бедрото си и малкият Дионис излиза оттам така, както е излязъл от утробата на Семела. Детето е странно, ненормално от божествена гледна точка, защото едновременно е син на смъртна жена и син на Зевс в целия му блясък. Странно е, защото е отрасло отчасти в женска утроба, отчасти в Зевсовото бедро. Дионис ще трябва да се бори с упоритата ревност на Хера, която не прощава лесно на Зевс лудориите му и която винаги си го изкарва на децата на незаконните му любови. Една от големите грижи на Зевс е да скрие Дионис от очите на Хера, да го повери на тайни дойки.

Едва поотраснал, той на свой ред ще трябва да странства и много често да става предмет на преследване от страна на добре уседнали на своя територия хора. Например когато е още съвсем млад му се случва да слезе на тракийския бряг със свитата си от млади вакханки. Царят на страната Ликург гледа с много лошо око на този чужденец, за когото не е много ясно откъде се е взел, но който претендира, че е бог, и тези млади жени в транс, фанатични привърженички на ново божество. Ликург нарежда да арестуват вакханките и ги хвърля в затвора. Мощта на Дионис е достатъчна, за да ги освободи. Ликург преследва бога и го принуждава да избяга. Дионис, това двойствено божество, двусмислено в женския си аспект, умира от страх по време на преследването; в крайна сметка, за да избяга от Ликург, той се хвърля във водата. Тогава богинята Тетида, бъдеща майка на Ахил, го крие за известно време в дълбините на морето. Като излиза оттам след нещо като тайно посвещение, той изчезва от Гърция и преминава в Азия. Започва голямото завоюване на Азия. Той обхожда всичките й земи с цяло войнство поклонници, предимно жени, които нямат класическото въоръжение на воини, а се бият с тирсове, т.е. дълги заострени пръчки, на върха на които е закрепена шишарка, и които имат свръхестествени свойства. Дионис и последователите му обръщат в бягство всички изправили се срещу тях в напразно усилие да ги спрат войски; той обхожда Азия като победител. След това богът се завръща в Гърция.