Жан-Пиер Вернан
Старогръцки митове (15) (Всемирът, боговете, хората)

Ефимерните плодове

За да доведат действията си до успешен завършек, олимпийците си осигуряват съдействието на Херакъл. Той все още не е бог, не се е издигнал на Олимп, а е просто син от връзката на Зевс със смъртната Алкмена. Той самият е смъртен. Именно Херакъл ще предприеме набези срещу рода, племето, phule, народа на гигантите. Но въпреки тези набези борбата не свършва. За пореден път Гея изиграва двусмислена роля, защото не иска нейните създания, които са изникнали от нея в пълно въоръжение, да бъдат унищожени. И тъй, тя тръгва да търси една билка, средство за безсмъртие, която расте през нощта. Тя иска да я набере призори, за да я поднесе на гигантите и те да станат безсмъртни. Защото земята иска олимпийците да се съобразяват с тези бунтовни младежи, да се разберат с тях и вече да не могат да ги унищожат. Но Зевс, предвиждайки намерението на Гея, успява да я изпревари. Тъкмо преди да се пукне зората и светлината да залее земята, преди билката да започне да се вижда лесно, той я обира. Оттук насетне на земята няма дори помен от това безсмъртно биле. Следователно гигантите няма да могат да го пият. Тяхната гибел става неизбежна.

Този детайл има съответствие с друг един елемент, който се приписва ту на историята на гигантите, ту на разказа за Тифон. Разправя се, че Тифон търсел един pharmakon, билка, едновременно лекарство и отрова. Тази отвара, която може и да убие, и да спаси от болест, е в ръцете на Мойрите, женски божества, отговорни за изготвянето на съдбите. Те дават на Тифон някаква билка, като му твърдят, че тя дарява безсмъртие. Обещават му могъщество, удесеторяване на силите и победа над Зевс. Тифон изпива отварата, но вместо безсмъртно биле богините са му дали така наречения „ефимерен плод“, т.е. билка, предназначена за смъртните. Това е храната на човешките същества, които живеят ден за ден и чиито сили се изчерпват. Ефимерните плодове са белег на смъртността. Вместо нектара и амброзията, вместо жертвения дим, който хората изпращат на боговете, тази ефимерна храна прави Тифон уязвим, крехък като човек. По същия начин гигантите познават умората и ранимостта, те не притежават постоянната и вечно действена жизненост на боговете.

Във всички тези истории ясно прозира на заден план идеята за божествен свят със собствени привилегии. Нектарът и амброзията са хранителният белег на безсмъртните. Зевс дава на циклопите и сторъките безсмъртната храна, за да станат пълноценни богове и да застанат край него. Напротив, на всички претенденти за върховна власт Зевс поднася ефимерна храна, каквато ядат смъртните и уязвимите същества. Когато в борбата изходът изглежда несигурен, за да се наклони везната в полза на олимпийците, Зевс не се колебае да накара противниците си да изядат такава храна, която ще ги направи слаби като хора.