Том Мартин
Пирамида (61)

59.

Катрин и Ръдърфорд се измъкнаха от утробата на Голямата пирамида и ярките слънчеви лъчи едва не ги ослепиха. Безоблачното синьо небе се простираше във всички посоки и дори безрадостната гледка на пустинята им подейства като мехлем след напрежението и клаустрофобията на подземните тунели.

Тя сложи длан над очите си и с дясната ръка се опита да изтупа праха от дрехите си.

— Ооо! Въздух! Чист въздух и слънце. Благодаря ти, господи, че отново сме навън. Въобще не ми се щеше да прекараме нощта вътре.

Ръдърфорд заровичка из раницата си за слънчевите очила и си пое дълбоко дъх.

— Съгласен съм!

Катрин се извърна и изгледа още веднъж заплашителната снага на Голямата пирамида.

— Едно нещо поне е сигурно — това не е дело на примитивни хора. Освен това със сигурност не е просто гробница. Как ми се иска професор Кент сега да е тук и да си поговорим. Той щеше да знае какво да предприемем.

Ръдърфорд поклати глава и заяви с пределна решителност:

— Трябва да продължим напред. Все някак ще измислим какво да направим.

Катрин се приближи до него, обгърна раменете му с ръка и го притисна мълчаливо към себе си. Останаха така прегърнати в продължение на около половин минута, след което тя го пусна и метна раницата на гърба си.

 

 

Заобиколиха североизточния ъгъл на Голямата пирамида и некрополът на Гиза се появи пред очите им.

— Ето го.

Ръдърфорд вдигна ръка и посочи на югоизток към плавно спускащото се каменно плато. В края му, настанен в изкуствено издълбан канал, стоеше сфинксът. Съществото с тяло на лъв и човешка глава бе полегнало с изпружени напред лапи, а мощната му снага чезнеше в скалата зад него. Не беше помръдвало от мястото си в продължение на незнаен брой хилядолетия. Постоянно настъпващите пясъци го бяха затрупвали нееднократно, но винаги се намираше по някой император или крал, или губернатор, който да се появи и да нареди да разчистят пясъка.

— Мисля, че е обърнат с лице на изток — каза Катрин.

— Да, трябва да е на изток — право срещу изгрева. Този път строителите са ознаменували астрологичната епоха на Лъва, която започва през 10970 г. пр.н.е. и свършва през 8810 пр.н.е.

— Това е забележително. Датите напълно съвпадат с датировката на последния ледников период, направена от Фон Дехенд. Мислиш ли, че са искали да отбележат датата, на която цивилизацията им е унищожена?

Ръдърфорд дори не си направи труда да отговори. Приближаваха гигантския сфинкс от едната му страна. Бе висок около двайсет метра и дълъг — седемдесет. Най-голямата скулптура, изработвана някога. Ръдърфорд изви врат нагоре.

— Виж само колко е изронена.

Катрин огледа внимателно внушителните дупки и пукнатини в древния камък, от който бе изработен звярът. Пукнатините вървяха по цялото тяло — от главата до основата.

— Подобна ерозия отнема хиляди и хиляди години.

— Какво я е причинило?

— Дъжд, дъжд и пак дъжд. Сахара е млада пустиня. Не е била винаги такава. Някога наоколо е било зелено и приятно. Очевидно дъждът е валял много, много дълго време.

— И кога смятат, че е направен сфинксът?

— Е, това вече зависи от човека, на когото задаваш въпроса.

Двамата заобиколиха сфинкса, застанаха пред него и погледнаха древното му лице.

— Експерти в областта на стареенето на варовика заключават, че сфинксът е изработен поне преди девет хиляди години, и това схващане е доста консервативно. Скулптурата е изключително стара, просто не може да ти го побере умът. И разбира се, както всички знаем, ортодоксалните историци твърдят, че по това време цялото човечество е кръстосвало земята само с кожени набедреници и си е служело със заострени кремъци.

Катрин продължаваше да се взира в енигматичната физиономия на сфинкса и да си мисли за великата цивилизация, която го е изработила преди толкова хилядолетия.

— Добре — заключи тя, — значи имаме пирамида, изградена с прецизност, която е трудно постижима за НАСА дори и в наши дни. Самата пирамида съдържа недвусмислени доказателства за астрономически и математически познания, дори и само като я погледнеш, и разполага с прецизно издълбани тунели, които гледат към точно определени звезди, ако живееш в 2450 година пр.н.е. Разполагаме и със сфинкс, който е поне на девет хиляди години, вероятно и доста по-стар, и определено навежда на мисълта за връзка с епохата на съзвездието Лъв. На всичкото отгоре сме изправени пред упоритото отхвърляне на всички тези факти от страна на ортодоксалната историческа мисъл.

Катрин бавно закрачи покрай предните лапи на странното същество.

— Нещо повече, авторите на географските карти, които ни накараха да тръгнем на това пътешествие, са смятали, че центърът на света е точно тук. В допълнение, знаем за митове, разпространени по цялото земно кълбо, които разказват за група цивилизовани люде, които дошли сред хората след потопа, за да възстановят унищожената култура. Тези митове съдържат и доста техническа информация, която би могла да се отнася до катаклизъм, свързан с изместване на земната кора, както предполага професор Кент. И най-сетне, благодарение на Фон Дехенд, сме в състояние да датираме катаклизма в края на ледниковия период, т.е. около 11000 години пр.н.е. Това дава достатъчно време на оцелелите да си проправят път от Антарктика до Египет, да се установят тук и да се заемат с изработката на сфинкса.

Джеймс погледна към Катрин. По лицето му заигра лукава усмивка.

— Има и още нещо — каза той.

Катрин се намръщи неразбиращо.

— Какво?

Ръдърфорд се втренчи в палците на краката си.

— Забравих да ти кажа за лодките.