Том Мартин
Пирамида (57)

55.

Катрин последва Ръдърфорд до единия край на Голямата пирамида. Когато стигнаха, застана така, че да вижда едновременно и северната, и западната страна, макар и не изцяло. Върхът на пирамидата постоянно привличаше погледа й. Забеляза, че там липсват няколко каменни блока.

— Какво се е случило с върха? — попита тя.

Ръдърфорд отстъпи няколко крачки назад и се възхити на гледката на запад, където пясъчните дюни изчезваха в хоризонта.

— Никой не знае. Свален е по някое време в последните няколко хилядолетия. Със сигурност преди две хиляди и петстотин години пътешественици съобщават, че последните няколко каменни блока под върха липсват.

— А какво е имало на върха?

— Според повечето учени, върхът е бил увенчан с камъка Бенбен.

— С какво?

— Бенбен е името на последния каменен блок на върха на пирамидата — пирамидона. Легендата разказва, че в началото на времето Атум, египетският бог на сътворението, се носел в празното пространство и направил така, че да се родят другите богове. От отдръпващите се води на хаоса се появили няколко хълма суха земя. Точно върху тези хълмове суша паднал камъкът Бенбен.

— Гледай ти, поредният мит за потопа.

— Точно така.

— Но ако става въпрос за мит, в такъв случай Бенбен е по-скоро просто символ, метафора, нали?

— Не съм толкова сигурен. Може да е бил парче от метеорит. Има много други случаи, в които древните са обожествявали подобни неща. Или просто става въпрос за свещена скала или предмет, изработен от човешка ръка. Няма обаче причини да смятаме, че не е съществувал. Очевидно камъкът Бенбен е увенчавал облицованата бляскава пирамида, светел е ярко и е разпръсквал божествена светлина, която се е виждала от километри и километри разстояние. Дори и през нощта е светел на звездна светлина.

— И от какво е бил направен?

— Диаманти, полиран гранит, злато, кой знае. Някои твърдят, че върху него е било изографисано окото на Хорус — сещаш ли се — онова странно, втренчено око, което постоянно те гледа от пирамидите и от доларовата банкнота. Легендите твърдят, че камъкът Бенбен е свален от върха на пирамидата от жреците, когато разбрали, че дните на старата религия и вярвания са преброени. Християнството се зараждало и знаели, че трябва да свалят Бенбен, защото в противен случай някой рано или късно ще го открадне. Така че го свалили от пирамидата и го скрили. Поредната загадка, свързана с едно от чудесата на света.

Катрин се извърна към пустинята.

„Пясък, пясък и пак пясък, чак до брега на Атлантическия океан. Наоколо май няма много скали…“

— Като се позамисли малко човек, Джеймс, не е ли странно как така са успели въобще да построят всичките тези пирамиди? Откъде са взели гигантските каменни блокове насред пустинята и как са ги издигнали с такова майсторство?

Ръдърфорд явно очакваше този въпрос и не можа да сдържи усмивката си.

— Отговорът сигурно няма да ти хареса, но е факт, че никой не знае.

Катрин го изгледа и на свой ред не успя да потисне учудването, изписало се на лицето й.

— Тук са струпани два и половина милиона каменни блока, всеки от които тежи не по-малко от лека кола. Как точно ще ги придвижиш, без да използваш дори и кран?

Катрин го изгледа сериозно.

— Аз не съм нито египтолог, нито инженер, нямам никаква представа. Какви са теориите по въпроса?

— Може би най-разпространената теория, или поне тази, която масово се преподава в училищата, твърди, че каменните блокове са бутани, теглени и поставяни на местата им единствено с помощта на груба физическа сила. Строежът е отнел двайсет години и в него са участвали сто хиляди души.

Катрин се замисли за секунда.

— Това са ужасно много хора. Много гърла за хранене. Какви са били тези хора, военнопленници ли?

— Не, предполага се, че са били прости земеделци. Работили са на пирамидите само в тримесечния период, в който Нил приижда и залива бреговете. Тогава не са разполагали с обработваема земя и са излизали в принудителна почивка от земеделската работа.

Катрин заразмишлява на глас:

— Каква почивка само, а! Добре, значи три месеца годишно за двайсет години правят шейсет месеца. Да речем, че са работили по дванайсет часа на ден. Трийсет дни в месеца по дванайсет часа дневно е грубо около двайсет хиляди часа. Значи ако имаме два и половина милиона каменни блока, всеки от които тежи няколко тона, е трябвало да местят по сто и двайсет камъка на час. Това прави два каменни блока на минута.

Ръдърфорд се изсмя невярващо.

— Два блока на минута звучи твърде невероятно.

— Това обаче, което звучи още по-невероятно, е, че те не просто са местили каменните блокове само за да ги захвърлят някъде, а са ги вдигали на десетки метри във въздуха и са ги поставяли с прецизността на мозъчен хирург.

Ръдърфорд отново се изсмя и повдигна рамене.

Катрин вече беше готова със следващ въпрос:

— Още не си ми казал какво точно е било предназначението на пирамидите.

Изражението на Ръдърфорд мигновено се промени и той стана някак тъжен.

— Вече направо не знам какво да мисля. Почвам да вярвам, че Безумов е много по-близо до истината, отколкото общовалидните исторически обяснения.

Катрин се намръщи и го изгледа любопитно.

— Какво искаш да кажеш?

— Египтолозите твърдят, че пирамидите са гробници. Предназначени са да служат за последен дом на фараоните… Принципно бях съгласен с подобна теория. Сега обаче вече просто не знам. — Той вдигна глава и изгледа огромната каменна маса на Голямата пирамида. — Обяснението ми се струва прекалено просто. Защо ще си правиш чак такъв труд? В пирамидите трябва да има нещо повече от гробници за мъртви царе. Извинявай, вече сигурно говоря несвързано. Инстинктите обаче ми подсказват…

— С какви доказателства разполагат археолозите в подкрепа на твърдението си, че пирамидите са гробници?

Ръдърфорд замълча за миг, за да събере мислите си, и отново се впусна в обяснения:

— Пръв Херодот, гръцкият историк от пети век пр.н.е., изказва теорията, че Голямата пирамида е построена от Хуфу, че брат му Хефрен издигнал втората пирамида, а синът на Хефрен направил третата. Оттогава насам египтолозите са склонни да се съгласяват с предположението му и където и да открият косвени доказателства за теорията, ги приемат като чиста монета. Например около Гиза са открити различни надписи, които свързват построяването на Голямата пирамида с Хуфу. Но това не е доказателство, защото е напълно нормално един фараон да припише на себе си делата, извършени от предците му. Когато проникнали в пирамидите, учените ги заварили абсолютно празни — никакви съкровища, нищо. Единствено в третата, най-малката пирамида, са открити кости. Но дори и те са датирани към времето на Исус Христос — много след построяването на пирамидите. Учените смятат, че Голямата пирамида отдавна е ограбена. Но в интерес на истината, никой не може да го твърди със сигурност.

Катрин се замисли над думите му.

— Добре. От всичко, което казваш, излиза, че на практика не знаем абсолютно нищо.

Ръдърфорд се усмихна глупаво.

— Да.

Той отново вдигна очи нагоре и плъзна поглед по стената на пирамидата.

— Просто поредната загадка в страната на мистериите. Не знаем за какво са построени, не можем да си обясним как е възможно да бъдат построени, нямаме представа кой ги е построил и честно казано, не знаем дори кога са издигнати. Просто си стоят тук от зората на човешката история, а вероятно и много преди това. — Той направи крачка назад и й се усмихна: — Хайде, ела да влезем и да надникнем вътре.