Том Мартин
Пирамида (47)

45.

Катрин направи усилие да се разведри и закрачи из всекидневната. Ръдърфорд се отпусна на дивана, а тя изтегли един атлас от библиотеката. Приседна на края на масата, отвори го и заразгръща безцелно гланцираните страници. Погледът й се спря върху голяма карта на света. Докато очите й шареха по нея, зачете на себе си географските ширини на различните свещени места по земното кълбо.

След малко се размърда неудобно на ръба на масата. На челото й се появи дълбока бръчка, а тя се приведе още повече над картата и напълно се съсредоточи над нея. Сърцето й заби учестено, а познатото чувство отново я обзе — чувството, че наднича в огромна черна дупка към миналото и от дълбините на тази черна дупка излизат странни и неразбираеми сигнали, стари колкото самото време.

 

 

— Джеймс, Джеймс, събуди се!

Катрин раздруса рамото на дълбоко заспалия Ръдърфорд. Той измънка, все още в просъница.

— Какво? Какво става? Направо съм капнал.

— Просто не мога да повярвам. Натъкнах се на нещо ужасно странно, но… ето… виж сега.

Катрин взе химикал и се зае методично да рисува по картата.

Ръдърфорд се приближи до масата, приседна на нея и загледа внимателно.

— Какво се опитваш да ми покажеш?

— Чакай малко, ще видиш. Гледай сега. Представи си, че нулевият меридиан не минава през Гринуич, а през Гиза в Египет, точно през голямата пирамида, както каза Безумов.

Катрин продължи да чертае меридиани през всички свещени места, като използваше меридиана през Гиза за нулев.

— Виж, Катманду е точно на петдесет и четири градуса източно от Гиза. На петдесет и четири градуса източно от Катманду се намира свещеният остров Яп. Ангкор Ват пък е точно на седемдесет и два градуса източно от Гиза, а Нан Мадол е на петдесет и четири градуса източно от Ангкор. Направо е невероятно. Яп и Нан Мадол са просто песъчинки, изгубени в океана. Виж! Дори Раийатеа е точно на сто и осем градуса източно от Гиза.

Катрин го погледна право в очите, за да види дали я разбира.

— Не разбираш ли? Всички са цели числа, което е просто забележително, но още по-странно е, че всички тези цели числа са кратни на шест или дванайсет. Прекалено пресилено ще е да го наречем съвпадение, не мислиш ли?

Ръдърфорд огледа картата на света и започна да схваща последиците от това неочаквано ново откритие.

— Искаш да кажеш, че всички тези свети места нарочно са построени точно там, където са, по някакъв световен план?

Погледът на Катрин блесна.

— Да! Най-интересни са обаче разстоянията между светите места — всички те са прецесионни числа.

— Какво е прецесия? — попита Ръдърфорд.

— Имаш ли някакви познания по астрономия и движение на планетите?

— Скромни. Знам, че Земята се завърта около собствената си ос веднъж на всеки двадесет и четири часа. Знам също, че се завърта около Слънцето за около триста шейсет и пет дни, както и че е наклонена спрямо равнината на еклиптиката и този наклон е различен — между двайсет и един и двайсет и четири градуса, като това разстояние от три градуса и обратно се изминава за четирийсет и една хиляди години.

— Добре, браво. Е, има и още едно движение, което извършва планетата ни. Самата й ос също се върти, и то обратно, т.е. в посока, противоположна на въртенето на Земята около нея.

— Какво искаш да кажеш?

— Представи си Земята като пумпал, който обикаля около Слънцето. Върти се около оста си, кръжи около Слънцето, грациозно се накланя на една и друга страна и най-сетне оста й също бавно се върти в противоположна посока на въртенето на Земята около нея. Това обратно въртене се нарича прецесия. Най-прекрасното във всички тези движения е, че са абсолютно методични. Това е едно от най-големите удоволствия да бъдеш астроном. Пълен оборот на земната ос отнема 25776 години.

Ръдърфорд кимна.

— Звучи доста впечатляващо. Но нима древните са имали понятие от прецесията? При положение че движението се извършва толкова бавно, отнема поколения, за да се забележи каквото и да е движение.

— Преди да предприемем това пътешествие, никога дори не бих се замислила над въпроса дали е възможно древните да са имали познания за прецесията. Сега обаче започвам да се съмнявам дали всъщност не е точно така. Според общоприетото схващане гръцкият астроном Хипарх е събирал сведения от Александрия и Вавилон. Когато сравнил събраното, установил, че има разлика в положението на звездите, и така му хрумнала идеята за прецесията. Може обаче да не е бил пръв. Може би хората преди него също са познавали прецесията, но тяхното знание е било забравено.

Ръдърфорд се намръщи.

— Добре, и така да е, това все още не ни дава отговор на въпроса „защо“. Защо въобще на древните ще им трябва да споменават прецесията? Какво е значението й?

Катрин замълча за момент.

— Виж, когато осъзнах, че прецесионните числа изглежда играят важна роля в избора на местата за строеж на тези паметници, внезапно ми хрумна, че едно от главните прецесионни числа постоянно изниква в митовете, за които напоследък говорим.

— Наистина ли? Кое е то?

— Нали самият ти каза, че Озирис е умъртвен от седемдесет и двама съзаклятници и че храмовете в Ангкор Ват са седемдесет и два. Е, седемдесет и две със сигурност е най-важното прецесионно число. На Земята са й необходими седемдесет и две години, за да направи прецесия с един градус. Може да има и други съвпадения.

Очите на Джеймс се разшириха от възбуда.

— Божичко, напълно си права. Седемдесет и две. Това трябва да е. Съвсем близо сме до разгадаването на шифъра.