Том Мартин
Пирамида (45)

43.

На хеликоптерната площадка на Църквата на оповестената истина беше кацнал граждански модел на американския армейски боен хеликоптер „Апачи“. Приличаше на гигантски скакалец, а перките му жужаха заплашително.

Сенатор Кърц и преподобният Джим Уайт бяха застанали на входа на катедралата. Размениха си няколко последни думи, след което се прегърнаха за последно. Пътуването им бе пред края си. И двамата си мислеха колко далеч всъщност са стигнали — бяха построили църквата от нищо, което само по себе си беше истинско чудо.

Сенаторът закрачи бързо и целеустремено по моравата, понесъл малко куфарче в ръка. Когато наближи хеликоптера, инстинктивно се приведе, затича се, избута двамата си телохранители и се качи по сгъваемата стълбичка. Вратата зад гърба му бързо се затвори, а той нетърпеливо приглади разрошената си коса. Отец Джим Уайт изгледа издигането на хеликоптера от портала на църквата, докато не го изгуби от поглед. Всичките му надежди да донесе избавление на избраните последователи на църквата си заминаха със сенатора. Той обърна гръб на моравата и изчезна във вътрешността на катедралата, за да се отдаде отново на молитви.

Вътрешността на хеликоптера почти по нищо не наподобяваше на обичайната спартанска обстановка във военните машини. Като начало, черно-зелената окраска на интериора изцяло липсваше. Стените бяха покрити с дървени панели, монитори, а кутиите с амуниции и неудобните военни стоманени седалки бяха отстъпили място на кожени кресла. В единия край на двайсетметровия корпус имаше удобна орехова маса и луксозен кожен стол.

В мига, в който шумоизолиращите врати се затвориха, се възцари блажена тишина. Сенаторът седна до масата и извади тънък черен телефон от вътрешен джоб на сакото си. Натисна бутона за бързо избиране и притисна апарата до ухото си. Докато чакаше сигнал „свободно“, огледа как щабквартирата на Църквата на оповестената истина се смалява пред очите му, докато се превърне в черно петънце на фона на околния пейзаж.

Мислите му обаче бяха другаде. Вече бе петък следобед. Само още два дни и най-сетне победата щеше да дойде.

В слушалката се чу сигнал „свободно“. Отсреща се обади приятен и засмян женски глас:

— Да, сър, Центърът за световна връзка слуша.

Сенаторът се отпусна в стола си, а лицето му се сгърчи.

— Дайте ми секретаря Милър — изсъска той. — Обажда се сенатор Кърц.

Гласът на телефонистката внезапно стана нервен:

— Да, сър. Веднага, сър.

Последваха няколко минути тишина, след което женският глас отново заговори, но този път в него определено се долавяха нотки на страх:

— Съжалявам, сър. Секретарят Милър в момента не може да бъде открит.

Лицето на сенатор Кърц видимо потъмня.

— Чуйте ме внимателно, млада госпожице. Искам тутакси да си вдигнете задника, веднага да идете до секретаря и да му кажете, че ако не ми се обади до десет минути, ще държа отговорна лично вас.

Секретарят Милър започваше да усеща напрежението. Седнал в кабинета си, той разтръска уморено глава и изгледа телефона. Секретарката продължаваше да го тормози. Той изруга едва чуто, взе телефона, набра номер и притисна слушалката до ухото си. Веднага отговориха на обаждането му. Той се опита да се понамести на стола, но от това му стана още по-напрегнато. Нямаше намерение да пренебрегва заповедите на сенатора, докато не отправи обвиненията си в лицето му. В противен случай щеше да събуди подозрение. Още двама невинни мъртъвци, ако въобще са невинни, разбира се, нямаха чак толкова голямо значение в голямата картина на тяхното дело. В крайна сметка е възможно учените да са разбрали прекалено много за Корпорацията. Неговата лична безопасност, както и целостта на Корпорацията стояха на първо място.

— Сега ме чуй добре — каза отсреща сенатор Кърц. — Работите в Перу се объркаха. Издирваме двама души. Първо, Джеймс Ръдърфорд, британец на трийсет и няколко, и второ — Катрин Донован, американка, на двадесет и няколко години. Разбра ли ме добре? Веднага се свържи с хората във Великобритания. Издирете номерата на мобилните им телефони и ги предайте на директорите на оперативните отдели в Лима и Ла Пас. Да бъдат издирени незабавно. Искам ги застреляни на място. Това е задача номер едно в световен мащаб. Звънни ми веднага щом приключите.